Ned Dimov Logo Circle

Сутрешни размисли – Да си Себе си е истинското и непреходно богатство

Не принадлежиш ли на Себе си, тогава животът ти е хаос. Дори и да имаш някакви успехи, ако не вървиш по пътя на Истинския си Аз, всичко което си постигнал ще се окаже напразно. Загубено ще е времето, без смисъл ще се окажат усилията, надеждите, сполуките. Това е така, защото когато всичко произтича само от логиката на малкия човешки ум, то има временна стойност и макар да изглежда като успех, в края ще се разбере, че загуба.
Ето, например, някой успял в бизнеса си, натрупал много богатства, но тъй като човек не разполага с възможността да знае всички участници и компоненти на живота от бъдещето, се оказва, че напусто е печелил пари, напразно е постигал успех след успех. Такъв успех е пиров и подобни завоевания са илюзорни, защото те вместо да подобряват живота и кармата на човек, те ги влошават. Оставаме с убеждението, че многото натрупани материални средства ще повишат и качеството ни на живот, а се получава така, че те ни носят само бреме, болести и страдания. И обратно, някой може да не е спечелил много, но ако върви в Пътя на Вътрешната си Природа, той е щастлив и в настоящето и в кармата си занапред.
Е, кое е по-доброто -да си временно облагодетелстван от спечелените богатства или да си в унисон, в съгласие, с Безграничното?
Ами те богатствата днес ги има, но за утре не се знае. Докато един посветен на Вътрешната си същност живот и единството с Безкрая са истинско щастие, непреходни и непоклатими са. Илюзорните материални богатства могат само да допринесат за още по-голямо отдалечаване от Себе си, за душевни сривове и разрив в отношенията с Първоизточника.
От това по-голямо нещастие няма!
Няма по-голямо падение от загубата на връзката на воденето си от Изначалната си Природа.
Какъв ще е този успех, който ти дава пари, имоти, богатства, а опустошава душата ти? Успех водещ към ада. В заблудата си, че успяваш, ти всъщност затъваш все по-дълбоко и това е сигурен знак за падението ти. Колко много хора в днешно време се водят от заблудите. Ще имам луксозно жилище с всевъзможни улеснения, то ще блести от чистота и ще е с обилна светлина идваща директно от слънцето, тишина, уют… – не илюзия е това, защото каква полза от комфортното ти жилище, вила или имот, ако в душата ти беснее мракът. Няма никаква полза от скъпите коли, нито от поклоните и „уважението“ на околните, ако нямаш мир в душата си. Да, нямаш покой нито в мислите си, нито в чувствата, нито пък действията ти могат да ти донесат самоуважение. Уж всичко ти е наред, богат си, уважаван си от всички, перспективата е добра, а всъщност вътре в душата си чувстваш празнина и не намираш утеха. Радостта от новите придобивки трае само за кратко и после пак това опустошаващо чувство на досада, отегчение и нужда от позитивни емоции. И в намерението си миг по-скоро да се отървеш от неудовлетвореността, прибягваш до какви ли не уродливости. Често виждаме хората с много пари да се дрогират, отдават се на разврат и още какви ли не бесовски занимания. Така те отдалечавайки се от Първоначалната, Истинската си природа се променят до степен на неузнаваемост. Всичко това води до тежка карма и страдания.
Уж успех, а всъщност крах. Уж просперитет, а в действителност деградация. Илюзорни богатства, но мъките, към които те водят са истински.
Ето до това се стига, когато някой изостави Себе си и се откъсне от Изначалната си същност.
Сега, аз не казвам, че да имаш пари, богатства, имоти е нещастие – никак даже не е!
Нещастието идва от отдалечаването от Себе си, от връзката си Безграничното. Не би било неуспех и път водещ към страдания, ако някой имайки материалните средства не се отдалечава от Първоизточника. Но за да е човек наистина щастлив, никога не бива да поставя материалното пред духовното.
Абсолютният приоритет винаги би следвало да е на духовното, и то да ви води към всички останали неща – към устройване в живота, семейството, бизнеса, реализацията на идеите.
Такъв е животът на богаташите, които са изоставили Вътрешното си и са се посветили на парите и удоволствията. Парите не могат да им дадат покой, удоволствията са краткотрайни и се заплащат с неизмерими страдания. Мъглата на успеха, който идва от ограниченият малък човешки ум, всъщност е пътя към мъченията.
Да си щастлив, означава да си единен с Истинската си Природа – със Себе си. Може да нямаш кой знае какви материални богатства, но ако принадлежиш на Вътрешната си Същност, в душата ти ще цари и ще се установи траен мир, който не може да бъде намерен в парите или заместен с богатства и удоволствия. Ще бъдеш недосегаем, ще бъдеш съхранен независимо от обстоятелствата, динамиката и турбуленцията в живота. 
Да си Себе си е неизмеримо богатство. Не може да се сравнява с пари, имоти и възможност за купени удоволствия.
Да си единен с Вътрешното с Божествената ти Същност е благословия, за която са говорили всички духовни учители – Лао Дзъ, Буда, Христос, Патанджали, Падмасамбхава, Мохамед и другите. 
Да си в едно със Себе си е да си в Божието царство, за което Христос идва на земята за да проповядва. Пак за Божието царство той жертва земния си живот, за да може след това възкръсне неговото учение и да достигне до всеки човек. Когато питат Христос къде ще бъде това Божие царство, той казва: “царството Божие няма да дойде забелязано и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е.“
На какъвто и език да говорим за Безграничното, то е едно и също. Както и да го тълкуваме с нашите човешки умове, То не се променя. И тук пак се сещаме за онзи Дзен поговорка: 

„Ако разбираш нещата – те са такива, каквито са. А ако ли не ги разбираш, те пак си остават същите.“

Знам, че сега ще има хора, които ще подскочат и няма да са съгласни с тълкуванията ми, че духовното е едно и също по света и в различните епохи, времена, народи и етноси. Едно и също е, макар някои уж духовни хора да се стремят да го разделят. Не можеш да разделиш, неделимото. Да има различни интерпретация, разбирания, концепции за това какво е духовно и какво не е. Но да знаете, че в същността си, Духа винаги си остава един и същ, непроменен и не обременен от разбиранията на хората.
Истинското богатство е вътре в самите нас – Духа ни. Никога не го заменяйте за нищо, нито за „добър живот“, нито за несметни богатства, нито за всичките пари на света, нито за „подсладени“ и съблазнителни удоволствия.
„Не продавай слънцето, за да си купиш свещ.“, казва древната мъдрост и се отнася с пълна сила точно за това да не продаваш Вътрешното си Слънце, за да си купиш свещта на мимолетните удоволствия.
Дори човек да се е отклонил и да е заменил Вътрешното си Слънце, той миг по-скоро би следвало да се обърне към Себе си и да се завърне в собствения си Дом. Тогава ще богатствата духовни и материални ще го следват навсякъде и няма да има възможност да ги изгуби или пропилее.
Практикувайте медитацията си, защото тя е техниката, която ще ви върне към вашата Изначална Природа. Методично, редовно, качествено, практикувайте и така постепенно все повече и повече ще се превръщате в Себе си. Желая ви успех!    

8 thoughts on “Сутрешни размисли – Да си Себе си е истинското и непреходно богатство”

  1. Прекрасно поднесена информация!Поздравления за избрания от теб начин за преподаване на духовни знания, Нед! Бъди жив и здрав! 🙂

  2. Абсолютно – Духовното е приоритетът ни! Връзката с Истинското себе, с Вътрешната природа, със Същността…

  3. Ирена Георгиева

    Благодаря ти Нед! Това е най важното да имаме вътршеш мир. Каквото и да се случва около нас ние трябва да запазим вътрешния мир в нас. Тогава сме със себе си.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.