Сутрешни размисли – сливането с Вътрешната ви Природа ще хармонизира и възстанови психиката, нервите, тялото ви. Ще ви освободи от излишните и натрапчиви мисли и ще постави в хармонични пропорции енергийните ви центрове.

Към удоволствията лесно се привиква, а от тях последват желанията. Страданията пораждат неприязън, болка. Първото е позитивно, а второто негативно. И в двата случая, ако не владеем ума си, това ще доведе до отклоняване. Сетивата приемат информацията, умът я обработва и селектира. Така той подбира позитивното и негативното.
В духовното поприще често се говори за унищожаване на желанията. Нека обаче да изясним този въпрос, дали желанията винаги са нещо толкова лошо.
Разбира се, без желания животът е немислим. Без тях нито ще можем да се нахраним нормално, нито да се освобождаваме от чревно съдържимото, няма да знаем нито кога ни е студено, нито кога ни е топло. Без желания няма да сме наясно какви действия  да предприемем и кои да отхвърлим. Всъщност, желанията са неотменна част от самия живот. Не можем да кажем, че едно нещо е само полезно или само вредно.
Знаейки, че ако се оставим да бъдем обзети само от желанията, това би довело да заблуждение и отклоняване от Истинската си Природа, ние би следвало да бъдем внимателни. И би било добре да осъзнаем, че ако тръгнем след удоволствията и желанията, ние ще напуснем Пътя – ходовете идващи от Вътрешната ни Същност. Така е, защото ако се концентрираме върху това да следваме Пътя, ние бихме загърбили желанията си. Не може някакво си желание да ни диктува, какви да са нашите мисли, емоции или постъпки. Пътя би трябвало да е недосегаем и пристъпвайки към него, ние следва да сме угасили или поне подчинили всичките си страсти, капризи и желания. Иначе вместо да следваме Вътрешното, ние ще следваме и ще вървим след копнежите си. Заради това би било правилно да потушим желанията си и те да не се намесват и пречат при сливането ни с Пътя.
По същия начин е и другият полюс на желанието – нежеланието, неприязънта, болката, страданията и като резултат от тях са отвращението и страхът. Щом веднъж сме изпитали някакви неприятни усещания, започваме да внимаваме да не би пак те да се върнат или да се случи нещо подобно на тях. Така се раждат паническите атаки, страховете, натрапчивите мисли.
Общо взето ако искаме да вървим в Пътя на Истинската си Същност, ние би следвало да се освободим както от желанията, така и от нежеланията.
Във „Вярата в ума“ третият дзен патриарх Яндзи Сънцан казва:
“Ако искаш да видиш ясно истината,
изхвърли мненията “за” и “против”
В този, в който има омраза или любов
това не е нищо друго, освен тежка болест на ума.”
Решен ли си да вървиш в Пътя на Вътрешното, ти трябва да можеш да подчиниш както всяко желание, така и всяко нежелание – отвращение.
В нашето съвремие всички сме виждали как хората обсебени от желанията и дребните си страсти извършват престъпления и гнусотии. Пред очите ни са извращенията на хора, които са станали роби на техните желания.
Което и желание да вземем за пример, ако то завладее психиката на човек, ще видим, че то води хората към деградация и разложение.
Ако се сетим за прекомерното желание да си угаждаме на вкуса и храната, ще видим, че има индивиди, които са изгубили здравето си и са на път да изгубят живота си, но те все още робуват на невъзможността да преодолеят тази си страст.
Ако вземем за пример прекомерното желание за секс, ще се натъкнем на всевъзможни уродливости, които са превзели съвременния свят – хората не принадлежат на себе си, а на най-низките си, на най-долните си страсти.
Ако се насочим към желанието за богатства и власт, ще установим, че хората са загубили разсъдъка си и са на път да унищожат планетата, природата, човечеството, само и само да задоволят едничката си цел – да са колкото си може по-богати.
И ако обърнем внимание на хората, които са се отдали изцяло на страховете си, ще осъзнаем, че те са готови на всичко – на подчинение, предателство, отмятане от дадената дума, отричане на всичко свято, само да не попаднат отново в кошмарите на страха.
Мога още дълго да изброявам в какво се превръщат хората поддали се и бидейки владени от желанията и отвращенията. Едното води до пристрастия и привързаност, другото до опасения, отхвърляне и отвращение от всичко, което би могло да им причини дори най-малка болка.
Всички знаем, че няма нещо на света, което да няма своето място и предназначение, но когато нещата се извратят и напуснат правилното си място, граници и адекватност се превръщат в пороци.
Общо взето, всички пороци се коренят в тези два полюса – пристрастието и отвращението. В привързаността или страхът от загуба или падение.
Сега ще ви кажа как да се борите срещу тези два противника. Единият е позитивен, другия негативен. Желанията са добри, а нежеланията – омразата са лоши.
Просто, когато човек се концентрира в Същността си и когато пристъпи към воденето от Вътрешния си Пилот, тогава би следвало да изостави и желанията си и отвращенията си.
Така, бидейки единен със Себе си, той ще има точните параметри на всяко нещо, както на необходимите желания, така и на нужните не желания. И когато тези два противоположни полюса се потопят в Пустотата на Себето, тогава те ще се подчинят и ще заемат адекватните си сила, място и дозиране.
Владеейки медитация, когато във вас се появи желание – каприз, стремеж да си угодите, тогава го потопете и го разтворете във вътрешната Пустота – в Себето, и така това желание ще се саморегулира и ще заеме точните си пропорции.
Владеейки медитацията, когато във вас се появи нежелание – омраза, негативизъм, презрение, слейте ги, свържете ги с вътрешната си Пустота, докато те изчезнат или се превърнат в адекватни разбирания.
Въобще, каквото и дяволско, сатанинско да се появи в ума ви, ако вие с вещина, упоритост, стоицизъм и дисциплина го разтворите в Себето си, тогава дори демонът на тъмнината ще се превърне в ангел на светлината. Това не е фикция, а реалност.
Стига да сте тренирали достатъчно добре медитативната си практика, ще можете да превръщате всичко, върху което работите или се съсредоточите в неговия Изначален образ. Така се коригират желанията, така се поправят страховете, така изчезват и заблудите.
Нека да обобщим:
1. Медитацията е техника за утихване, успокояване на ума.
2. Когато умът утихне ще навлезете в Себето – в Пустотата.
3. След това работейки като разтваряте необходимите центрове, обекти или цели, те ще се хармонизират и ще се превръщат и уподобяват на Изначалното – божествената същност.
4. Следвайки Вътрешната си природа вие ще сте продължение на Безграничното и каквото и да правите всичко ще е за добро.
5. Имайки свързаността си с Небето, ще сте недосегаеми.
Ето, че медитацията може да ви изглежда като една невзрачна техника и в самото начало може да е дори такава, но работите ли върху нея, тя ще се задълбочава все повече и повече и ще ви разкрива неща, които няма как да научите, а и ще ви дава възможности, които не бихте могли да постигнете по никакъв друг начин
Пожелавам ви упорита практика. Успех! 

3 thoughts on “Сутрешни размисли – сливането с Вътрешната ви Природа ще хармонизира и възстанови психиката, нервите, тялото ви. Ще ви освободи от излишните и натрапчиви мисли и ще постави в хармонични пропорции енергийните ви центрове.”

  1. Гергана Иванова

    Така пишеш учителю, че в момента, в който възникне някакъв въпрос породен от нещо, което си казал, то веднага в следващото изречение си дал и отговора. Аз лично нямам какво да попитам или да коментирам сега. Благодаря.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.