Сутрешни размисли – недостатъчната връзка с Духа и бездуховността са истинската причина за всички грешки и като следствие за страданията ни

Сега някой ще възкликне: ” Какво общо има бездуховността със страданията?”

Всички неща тръгват и се завръщат в Духа. Загубим ли връзката със Себе си, умът ни се лута и потъва в невежество. Истинският интелект произтича от Духа. Интелект, който е откъснат от цялото, е ограничен и колкото и да е умен един човек, гениален, ако той разполага само с ограничените възможности на човешкия ум. Той е крайно недостатъчен, повърхностен и обречен да прави грешки. Единствено, когато умът е в синхрон с Изначалната си природа, само тогава той е безпогрешен обхватен и цялостен. Това е така, защото ние разполагаме с ограничен ресурс информация. Сиреч, това което е регистрирано в нашите умове. Ако нещо не е записано в умовете ни, то не присъства и в разсъжденията ни. Каквито и планове да си правим, както и да обръщаме нещата, ако нещо не е в умовете ни, то за нас не съществува

Ето например, мислим си разни неща и си представяме, че те са гениални, да такива са, но само с обема информация, която е в главите ни, и в нашия ограничен ресурс от знания, записани от деня на раждане до конкретния момент. Няма как да имаме повече това, което е в ума ни. Знае ги Духът, само че ако нямаме връзка с Него – напразно ще се мъчим да си спомним нещо от миналото или да проникнем в бъдещето. Няма как да достигнем до информацията, която никога не е била достигала умът ни. Така, след като сме отделени от Духа, ние разполагаме с интелекта идващ от сетивата и умът ни. Умът отделен от Духа е ограничен, и така ние не знаем откъде идваме, какви трябва да бъдем в настоящето и накъде отиваме. Мислим си, че единствено има значение препитанието, натрупването на материални богатства, грижата за наследството и наследниците. Голяма грешка е това. Грешка е, защото приемаме за истина ограниченото оскъдното крайно недостатъчното.

Ето някой решил да краде. Мисли си, че като краде и никой не го вижда, той ще има сполука, ще си набавя каквото си пожелае и край, другите са глупави, а той той не. Или като игнорираш всички и мислиш и само за собственото си благополучие ще имаш успех. Да ще имаш успех, но само в кражбата, само в егоизма, камата и падението си. Как да знаеш, че не бива да крадеш? Как да знаеш че не бива да мислиш само за себе си и как да знаеш че животът не свършва със смъртта? Ограниченият човешки ум няма тази информация, няма този опит, няма това виждане и перспектива. В нашите умове има информация само от времето примерно от утробата до конкретния момент. Нищо повече от това не се съдържа в него. Останалото, което се съдържа, то е в Духа, но как ние бихме могли да го знаем, след като нямаме достатъчна връзка с Духа си. Още повече в нашето съвремие ние почти сме напуснали Духа си и вървим само след приумиците на маймунския си мозък. Единствения начин да се завърнем изцяло към Майката природа е да бъдем себе си. Щом сме себе си, ние ще имаме връзка с Духа си. Имайки връзка с Духа си, ние ще можем да знаем откъде идваме. Какви трябва да сме сега и накъде отиваме. Ще знаем какъв следва да бъде живота ни, за да не генерираме карма.

Вървейки в стъпките на Духа си следвайки неговите ходове карма не се създава.

Какво означава да вървиш в стъпките на духа тоест да си на пътя?

Това означава да игнорираш всички свои желания породени от ума и всичките ти действия да са израз, да са продължение на Духът ти. Когато човек следва Вътрешната си същност, той следва ходовете идващи от Безграничното, т.е притежава премъдростта на Безкрая, затова се казва, че съвършеният човек е безпогрешен, защото той следва Небесните ходове. А какво се получава когато следваме нашите си обикновени маймуно-човешки умове?

Тогава ние следваме ограничените успехи. Ето човечеството следва максималното производство, качеството на продуктите, задоволяването на пазарите, но това са само следствия на нашите ограничени разбирания. Все едно искаш да излекуваш един организъм, и да лекуваш само болестта, без да те интересува, каква вреда това ще нанесе на другите части и органи на тялото. Така ще излекуваш болестта, но ще убиеш тялото. По същия начин хората се грижат за какво ли не, но са загърбили посланието на Безграничното и макар Безграничното да е във всеки от нас, ние нехаем за него, защото сме замъглени от умовете си, отдалечили сме се от Истинската си природа и не познаваме себе си. Като не познаваме себе си, ние всъщност не знаем, какво искаме.

В действителност се получава така, че искаме самоунищожението си.

Заводите бълват отрови, хората откъснали се от себе си, от Духа си, следват суетите си и гонят вятъра. И това ще продължава дотогава, докато не се вразумим и не се завърнем в Истинската си природа, която е непосредствено продължение на Безграничния. Затова казвам, че бездуховността е причината за падението ни – индивидуално и като цяло.

Тази тема е много дълга и вероятно ще я продължа във времето, но засега трябва да се запомни, че единствения изход от тази ситуация, в която се намира днес човечеството и всеки отделен индивид е да се завърнем в Себе си в Инстинската си природа. Тогава всеки ще следва себе си и едновременно с това нуждите на единното Цяло. За да може човек да следва Вътрешната си природа е нужно ежедневно да очиства ума си, за да може да усеща и знае Истинската си същност. Това е изходът и разумните хора, хората, които не са затънали в невежество ще започнат своята практика и ще я предадат на другите. Ще обучат и близките си. Само това е спасителният път, всичко друго води към самоунищожение

Ето, виждате как една почти безобидна болест обърна целия свят. Казвам, че болестта и “безобидна”, защото щом човек е в единство с Майката природа, той има вътрешните сили и способности да премине през нея без никакъв проблем, но тъй като всички ние сме склонни да правим грешки, сме лабилни и уязвими. А колко е лесно, когато човек консумира чиста храна, течности, въздух, буквално да смачка, да прегази тази болест. Имайки медитацията и практикувайки я, вие все по-ясно ще усещате интуицията идваща от вашата Истинска природа. И имайки премъдростта на безграничното Себе, ще знаете как най-лесно да се отървете от болестта или безизходицата, в която се намирате.

Всеки ден ще говорим за медитацията, за мощните дихателни техники и за могъщата психична енергия, но всяко начало трябва да бъде поставено. Не става само с думи. Ако бъдете старателни, вие скоро ще навлезете в медитативната техника и след като поупорствате, все по-ясно ще усещате и ще знаете накъде ви води вашата Истинска природа. Бъдете последователни и упорити и скоро ще се завърнете в Себе си.

Пожелавам ви успех!