Сутрешни размисли – Приемеш ли веднъж, че всеки и всичко е продължение на теб самия, ще престанеш да гледаш на другите отвисоко, да ги ненавиждаш и мразиш.

Омразата идва от това наше разбиране, че ние сме едно, а другите са нещо съвсем отделно и различно. Кой знае защо в наше време има много хора, които се поддават на презрението, ненавистта, омразата?!

Защо хората са склонни да се нахвърлят върху другите, да ги считат по-нисши или незначителни?! Омразата, първо поразява този, които я приютява в ума и сърцето си. Много от причините за насилието по света се коренят в омразата, в ненавистта, в завистта.. А всъщност всички тези чувства вътре в нас произтичат от това, че ние приемаме другите за нещо отделно, чуждо на нас самите.
Особено характерни са тези отрицателни емоции за нашите географски ширини и манталитета на отчуждение, от горделивостта, че ние сме по-велики, по-значими от другите. .
И докато ние не се освободим от този вид мислене, чувства и възгледи, ние не ще можем нито да живеем щастливо, нито да успяваме в живота. Винаги ще сме като поговорката за орела, рака и щуката… От това, че се мразим един друг, всеки ще продължава да дърпа в различна посока, и както виждате резултатите са печални..
Омразата идва от формираната представа, че ние сме разделени, различни, по-висши и по тези причини се противопоставяме, конфронтираме един на друг..
В Дзен, това е невъзможно, защото този, който е навлязъл в Същността на нещата, знае, че ние сме подобни на острови във водата.
Привидно, сме разделени, отделни, отдалечени един от друг и това може да е на десетки хиляди мили, но всъщност ние имаме една и съща основа – земята. Да, островите са земя.. И е илюзия, че те съществуват отделно, и че са разделени един от друг. Бидейки разделени на повърхността, в основата си те са едно Цяло.
По същия начин сме и ние хората. В същността си ние сме едно и също нещо, ние имаме една и съща основа – Безграничния. Макар като отделни индивиди да се различаваме и да сме обособени като личности и да имаме различна индивидуалност, ние сме неделимо свързани един с друг.
Само един аспект от истината е, че сме отдалечени един от друг. Това може да е само в умовете на хората, но всъщност Духът ни е неразривно свързан в Единно Цяло!
И затова е нелепо и няма никакъв смисъл да си мислим, че сме отделени и че нямаме връзка един с друг. По тези причини ние се ненавиждаме, мразим един друг било то по религиозни, националистически, по малцинствени и не знам си още по какви признаци.
Добре би било да запомним, че колкото повече ненавиждаме едно нещо, толкова повече ние сме привлечени от него.. И е парадоксално, но е истина, че всяка омраза в същността си е изопачена любов.
Сега пак се сещам за една максима на великия посветен Падмасамбхава:

“Не отдавай прекалено голямо значение на привързаността към приятели и врагове. Като в магически спектакъл приятелите ни стават врагове, а враговете ни се превръщат в приятели. Обаче, винаги желай от дълбините на сърцето си желай най-доброто за всяко едно същество.”

Нека, приятели, поне тук, в този Дзен форум, а защо не винаги и навсякъде да изоставим омразата, ненавистта, завистта и желанието за насилие над когото и да било! Просто този начин на мислене би било добре да напусне ума ни или по-точно ако използвам терминологията на медитацията “да го оставим без подкрепата и развиване” Точно така, както по време на медитация ние не се захващаме с мислите, не ги каним, не ги гоним, не ги одобряваме и не ги заклеймяваме, по същия начин би следвало да процедираме, когато в съзнанието се загнездват мисли на ненавист, завист, омраза. Начинът да променим ума си не е като се борим против мислите, а като не се залавяме за тях. Така постепенно умът ни ще утихне и Истинската ни Природа ще изгрее – ще се прояви.

Нека, наистина да навлезем в Истинската си Същност и да имаме само такива мисли, емоционалност, чувства, идеи и дейности, които са присъщи на Нея – на Вътрешната ни Природа!
Сега пак да наблегнем на това как да се справяме с тези навици на мислене, и с тези порочни предубеждения, в които вирее омразата, ненавистта, злобата, завистта:
Медитирайки, ние наблюдаваме всичко, което възниква в ума ни. Може да възникне омраза, завист, желание за мъст и насилие…
Медитирайки, ние наблюдаваме тези мисли, тези емоции и чувства и не им се противопоставяме… Не ги заменяме с позитивни мисли, не ги оценяваме на положителни и отрицателни. Не моделираме ума по никакъв друг начин, а само го наблюдаваме, но без да се въвличаме в мислите, без да участваме в тях и не ги развиваме. Без да им опонираме или да искаме да изгоним час по-скоро от съзнанието си! Медитирайки, ние пускаме, освобождаваме тези мисли да възникват, да стоят колкото ще стоят, и да отминават и всичко това да става от само себе си.
Важното е!!! Да не се въвличаме в мислене и да не се фиксираме в нито една мисъл. Да не им отдаваме голямо значение! Това е.
Когато не се поддаваме на внушенията идващи отвън, и не вървим след изградените мисловни навици на замъгляванията на ума, то той – умът, утихва. Когато умът утихне ще се прояви нашата Истинска Природа. Тя е нашият изначален характер и отношението към хората и света. Вътрешната ни Природа е Божествена!
Тя, Истинската ни Същност, е вечна, неподправена, непроменима и няма нужда да бъде моделирана и променяна. Необходимо е само да не се поддаваме на брътвежите на объркания ни маймунско-човешки ум. Щом той постепенно утихне, Изначалната ни Природа – Себето ще заеме своето място!
Себето е частицата от Безграничния, която Той е вложил във всеки от нас! Бидейки Себе си, ние ще вървим и ще изпълняваме волята на Небето!

Нека да гледаме на всеки и всичко като части от самия Себе си. Тогава ще изчезне горделивостта, егоизма, надменността и всичко, което ни разделя от Единното Цяло. Така, като сме всички единни с Едното, ще помагаме, ще сме състрадателни и съпричастни с неволите и нуждите на другите и света.

Помагайки на другите, ще помагаме на самите себе си, и правейки неща за себе си, ще сме в услуга на другите и Единното Цяло.

Практикувайки медитативните техники, неусетно ще се слеете със Същността си – с Единното Цяло, т.е. с Нищото и Всичкото.