Двигателна медитация

В същността си двигателната медитация (медитация, когато сме в движение) не се различава от статичната – седящата медитация. Това е една и съща техника, но тъй като умовете ни са свикнали да разделят нещата, ние ги възприемаме като различни. И статичната и двигателната медитация имат за цел да успокоят ума и да приведат тялото и движенията му в Единство с Истинската ви природа, т.е. да игнорират и избегнат мислите, чувствата, движенията и действията, които са различни от тези на Истинската ви Природата.

Няма да изброявам ползите от двигателната медитация, само ще кажа, че когато вие сте продължение от Божествената Природа вътре във вас, тогава вие изразявате Небето и неговите повеления. Овладеете ли двигателната медитация, ще сте неуязвими към патогенните енергии и ще можете да коригирате несъответствията в енергетиката на тялото си. 

Също ще спомена само, че хармонизира енергиите в тялото, успокоява и прави устойчива нервната и ендокринната система, което е от решаващо значение за физическото и психическото здраве в напрегнатото ни ежедневие. 

Следвайки Себе си, ние ставаме непоклатими в ситуации, в които човек обикновено се тревожи, съмнява, суети, раздвоява, паникьосва. 

Когато сме в Себе си поддържаме стабилно ниво на психиката, чувствата, емоциите и движенията.

Като за начало може да медитирате върху ходенето, а след това върху карането на велосипед, плуването или какъвто и да е друг спорт или движение. Впоследствие, когато усетите и осъзнаете техниката, ще можете да прилагате двигателната медитация върху всяко движение или действие, което си пожелаете. Сега ще се спрем на ходенето.

1. Изберете си маршрут, в който никой няма да ви безпокои. Може да е сред природата – в планината, край морето, в полето и т.н., а в краен случай може навсякъде където ви е достъпно към дадения момент. Само да няма дразнители и фактори, които да ви вмешателстват или отклоняват от заниманието.

2. Започвайки да ходите, насочете вниманието си навътре към Себе си (ако ви се струва абстрактно, просто се вгледайте в Себе си и последвайте движението идващо отвътре. А ако и това ви е трудно се съсредочавайте в Тук и Сега). Не бъдете много силно концентрирани, леко, но упорито! Опитайте се да усещате как Същността вътре във вас ви движи – ходи или инициира движенията ви. Не правете движението нито бързо, нито бавно, нито по-широко, нито по-събрано, нито пък да искате да е много правилно или по някакъв много прецизен или верен начин. Целта е да усещате, да чувствате как  Вътрешната ви Същност участва в извършването на движението – в случая ходенето, как Духа движи тялото ви.

3. Не се напрягайте и не се сковавайте, а свободно без усилие чувствайте Себе си в движението. Ако се уловите, че сте се напрегнали, се отпуснете. Не бива да има голямо усилие в това да следвате Себе си в движението. Леко, фино и свободно насочвайте вниманието навътре към Същинската си Природа. Не бива да се стягате, сковавате или напрягате по никакъв начин.

4. В същото това време умът ви ще ви “предлага” разни мисли (да се анализирате, някакви спомени, асоциации, може да се сещате за различни проблеми и тревоги, спомени, ангажименти, музика и песни, емоции и чувства и т.н.). Не позволявайте да бъдете въвлечени в работата на ума, стойте настрани от мислите, не се занимавайте с тях, не спорете в ума си, не ги спорете и не им противоречете, но и не се съгласявайте с тях. Просто останете съсредоточени в Себе си –  в своята Истинска природа, следвайте Духа си – вътрешните движения. Наблюдавайте и следвайте как Вечната ви Същност движи тялото ви.

5. От друга страна, ако не сте устойчиво съсредоточени във Вътрешното, може лесно да се разсеете и да изгубите Вътрешният си Ритъм. Усещайте как Същността ви движи краката, как държи тялото ви, ръцете ви, какво е цялостното движение на тялото ви. Продължавайте отново и отново да насочвате вниманието си във вас, и ритъмът на движението да е от Същността ви.

6. И така, усещайки Същността си, движете се в Единен Ритъм с Нея. Нека умът ви да произтича от Същността си, нека чувствата ви да са продължение на Вътрешното, нека движенията да следват Същността ви, нека всичко в тялото ви да е Единно със Същността ви. Това е целта на двигателната ви медитация. Нека вие, човекът, да станете в Едно Цяло със Същността си, със Себе си.

7. След известно време ще забележите, че „неспокойният ви ум” става все по-тих, разсейващите мисли все по-слаби и по-разредени и тяхното място заема спокойствието, сигурността, увереността в себе си, и че умът ви е станал непоклатим!

8. Като за начало можете да направите медитацията 15-20 минути, като с течение на времето можете да увеличавате времетраенето. Можете да опитвате двигателна медитация не само в ходенето, а и в каквото и да е действие или работа. Важното само е да следвате, т.е. да се стремите движенията да произтичат от Вашата Истинска Същност.

9. Запомнете! – колкото по-редовно се упражнявате, толкова по-лесно ще привеждате тялото и движенията си в Единство с Духа си. И ще можете да движите частите и цялото си тяло в Единен Ритъм с Истинският ви АЗ.
Когато усвоите и разширите тази техника, тогава ще знаете как да се движите така, че да не се разпилявате, да имате Единни мисли, емоции, и движения които да произтичат от Същността ви. Няма да може да бъдете разколебавани или раздвоявани от това, което Вътрешно усещате, че трябва да сте или да направите.

P. S. Ако ви се струва трудно, за да усетите Истинската си Същност и това ви се струва абстрактно и непостижимо понятие към момента, можете да го замените с осъзнаването на “Тук и Сега”.