Степени на медитацията. Уменията се изграждат и каляват в изпитанията. Тренировъчната среда може да е създадена и проектирана нарочно от вас самите или предопределена от кармата.

Важно е да прилагате медитативните техники методично и според насоките дадени ви от опитни хора. В началото на практиката си, още с пристъпването към медитация, вие следва да си осигурите подходящи условия.

Добре би било, да сте на някое място, където никой няма да ви смущава физически, вербално или по друг начин. Хубаво е помещението да е нормално отоплено – да не е прекалено горещо, нито пък студено и да зъзнете от студ. Ако може това да е на приятно място някъде сред природата, добре. Но ако не може вкъщи също е подходящо. По възможност в този момент не бива да имате някакви неотложни проблеми или неща, които да обсебват съзнанието ви. Въобще, разумно би било, ако ситуацията около вас е неутрална откъм емоции и мисли.

Започвайки да медитирате, т.е. да наблюдавате ума без да се впускате в мислите, трябва да сте наясно, че каквото и да минава през съзнанието ви, вие не бива да се захващате за него. Не бива да заемате никаква позиция към мислите, които преминават през ума ви. Правилно е да не се фиксирате, т.е. да не се спирате върху нито една от мислите. През ума ви ще преминават различни мисли – картини, музика спомени, планове, мечти, разни случки и всевъзможни асоциации, които той ще поражда. Няма да се впускате в нито една от тях. Просто, само ще стоите и ще виждате как всички тези мисли възникват, но без да влизате в участие с тях, без да ги развивате или да размишлявате. 

Отначало мислите ще идват на вълни, една ще поражда друга. Един спомен ще предизвиква друг спомен. Вероятно е да идват неприятни, страшни или неудобни спомени, в нито един от тях вие не бива да се впускате. Стоейки не въвлечени и безпристрастни, постепенно мислите ви ще утихват, т.е. мислите ще стават все по-разредени и все по-ненатрапчиви. 

Така с практиката ще се научите умът ви да притихва и да е не е обезпокояван. Да е пуст от мисли. Когато умът ви е пуст, вие ще можете да се насочите навътре в Себе си и да улавяте ритъма, импулсите, интуицията, която вашата Истинска Природа ви дава. Това е важен момент, тъй като след като умът ви е навлязъл в покоя, вие ще сте в състояние да се слеете с Изначалното във вас – Себето. 

Щом успеете да успокоите ума си и да го задържите пуст в благоприятни, умерени спокойни условия и да усещате накъде ви води Истинската ви Природа, значи, че е дошло времето за следващата степен на медитация.

Следващия етап от вашето усъвършенстване, т.е. със сливането със Себе си е този:

Можете постепенно да се лишавате от умерената среда, да излизате извън зоната на комфорта и благоприятните условия. Разбира се, всичко това би било хубаво да става плавно, на степени, и в контролирана среда. Сиреч, ако в някакъв момент изпитанията, в които нарочно сте влезли, се окажат непосилни за вас, би било добре да можете да ги прекратите веднага. Ако сте влезли в тренировъчната неблагоприятна среда и при положение, че ви е дошло много и не сте в състояние да победите – да постигнете спокойствието веднага, разумно е да прекратите натоварването и да влезете в комфортни и осигурени условия. 

Примерно, решавате да практикувате уменията си на студ, но виждате, че няма да ви се получи веднага и има голяма вероятност да се разболеете, тогава, просто прекратете излагането на тялото си на студа. Не може изведнъж да натрупате такива умения, те се постигат с времето, методично, без да се пресилвате и с разум! Но пък от друга страна не бива да сте прекалено плахи, неуверени и предпазливи, защото когато някой се отправил към Изначалното, към Истинската си Природа, тогава Безграничното Небе го пази!

Ето как да практикувате медитативните си умения и психическата си устойчивост:

Ако преди сте практикували в умерено затоплено помещение, сега можете да опитвате в по-неблагоприятна среда – да сте изложени на студ, вятър, жега. Съумеете ли да останете не въвлечени в дискомфорта или мислите, които липсата на условия са породили във вас – победили сте. Станали сте силни и психиката ви е недосегаема и солидна. 

Ако преди ви е била необходима пълна тишина, сега би било добре да излезете от тази зона на комфорт и да се опитвате да медитирате сред шум, глъчка, стържещи звуци или неприятна за вас музика. Успеете ли да останете не въвлечени и не повлияни от шума, глъчката, какофонията, тогава „ще засвирят фанфари“ – вие ще сте победителите.

Ако преди за вас, за да медитирате с е било задължително да сте се освободили от проблеми, неприятности, кавги, хули, сега ще удачно да се опитвате да продължите медититацията си необезпокоявани и незасегнати от тях. Щом не се захващате за мислите и емоциите, които неприятностите пораждат, то умът ви отново ще е пуст и свързан с Вътрешното – с Истинското Себе и ще сте непобедими.

Ако преди нещо е било за вас, много неприятно, в смисъл, възбуждало е във вас възмущение, накърнявало е достойнството ви, обиждало ви е и ви е ранявало така, че сте губели присъствие на Духа си, сега е време за практика точно в такава обстановка и сред такива неприятности. Постигнете ли Пустият ум, въпреки обидите и възмущенията, това е триумфът.

Ако преди сте се страхували или нещо и то е било немислимо за вас тъй, както страхът нещо да не се случи е пораждал безпокойство, ужас и паника, ще е дошло времето и това предизвикателство да бъде победено. Тренирайки медитацията си така, че каквото и да предстои да ви се случи да не се впускате в подобни мисли. Достигнете ли до това да умеете да не се захващате с нито един от страховете си, скоро те ще изчезнат и на тяхно място ще се установи изначалната Пустота на ума. Това би означавало, че вие можете да се водите от Вътрешната си Природа, независимо от заплахите, тревожните тенденции, лошите перспективи и всичките други объркващи състояние ще отстъпят място на Изначалното – Себето. Тук победата ще е цялостна.

Ако преди често сте изпитвали самосъжаление, мислили сте, че вие сте най-нещастните, най-угнетените и клети същества на планетата, сега ще е време точно сред такива мисли, да приложите медитативните си умения, т.е. да не се въвличате в нито една от тези мисли, които са продукт на изтощения, изкривен и изопачен маймунски ум. След като не се оставяте да бъдете завладени от ума, той ще навлезе в Изначалната Пустота – Първоизточника си, ще се центрира и ще бъде реално продължение на Себето. Това ще един сериозен успех във вашата медитативна практика.

След като успеете да оставате не въвлечени, незасегнати от дейността на ума в критични ситуации и обстоятелства, вие ще сте изцяло на разположение на Истинската си Природа – умът ви ще е центриран в Същността ви, ще се водите от Нея и ще сте Нейно реално продължение.

Още по-следващият етап от единството със Себе си няма да го обяснявам с много думи, тъй като той е чрез водачеството на Вътрешния ви Пилот – Духа. Когато човек се води от Истинската си Природа – Себето при всички обстоятелства, критични ситуации и преживявания, той повече няма нужда от никакви съвети, защото Вътрешната му Природа ще го ръководи, наставлява, обучава и ще усъвършенства, както никой друг не би могъл.

Колкото и книги да чете човек, колкото и мантри да повтаря, пее, скандира, колкото и лекции и свети места да посети, ако не се заеме да изчисти ума и да се отправи към своята Изначална Същност, винаги малко или много ще е в плен на илюзиите, привързаността, желанията и като резултат ще е в страданията и кармичната обремененост.

Единствено директната стабилната и постоянна връзка с Истинската Природа може да ни освободи от кръговрата на пороците и зависимостите.

Затова, е разумно човек да посвети най-много време и с цялото си внимание да следва своята Изначална Същност!

Пожелавам ви успешна работа и постоянна и стабилна връзка със Себе си!