Нирвана, означава единство с Абсолюта и чрез Него, съществуване и посвещаване на освобождението на всички чувстващи същества.

Законите на Пътя са строги и неумолими. Трудно човек може да схване какво е нужно да направи, за да е в хармония с Вътрешната си Същност. Трудно е, но само ако се водиш от човешкия си ум. Лесно е, ако пуснеш мненията, разбиранията и схващанията изградени през рутината на изминалите години. Някой може да иска да е фанатично изпълняващ свещените писания и законите, но това не винаги ще му е от полза. 

Когато говорим за дзен всички знаем, че той е свобода. Нито едно от присъщите му свойства не такова, каквото ни хората обичайно си представяме. Свободата в дзен е неразривно свързана с посвещението на Единното Цяло. Ние, четейки словата на Буда виждаме, че свободата и посвещението към помощта към другите, състраданието не могат да бъдат разделени. Към Единното Цяло принадлежи всичко, абсолютно всичко и няма как една частица от него да е свободна от привързаност и зависимости и тя да нехае за всички останали. 

Ако чуете някой да казва: „Аз влязох в самадхи. Най-после постигнах нирвана, сега съм добре, щастлив съм, и никой друг и нищо друго повече не ме интересуват..“

Да знаете, че такъв човек не е постигнал нищо. Той или сам се самозаблуждава или нарочно ви подвежда. Постигайки Нирвана, т.е. единство с Цялото, няма как да кажете „никой друг и нищо друго не ме интересува..“, защото това е възможно само и единствено ако подобна мисъл произтича от низкия, порочен, егоистичен и ограничен човешки ум.

Защо съм на това мнение, ето сега ще ви обясня:

Колкото и да искаш да се уединиш и повече да не се замесваш с никакви хора, тъй като те често пъти са себични, мерзки, замърсени и отношенията с тях клонят към страдания, това не би било възможно. Пак казвам, че това е възможно, но само ако се водиш от егоистичния, тревожен и слаб човешки ум. 

Ако се вървиш в Пътя на Вездесъщото Себе, ти винаги би бил в услуга на другите, независимо колко те заслужават или не заслужават това.

Както се казва в едно даоско стихотворение:

Аз се отнасям към благородния към благородство и към подлия също.

Такова е благородството на Цялото.

Аз се отнасям към честния с честнност и към непочтения също.

Такава е честността на Цялото.

Двойственият, дуалният ум мисли за себе си, като за нещо отделно от другите. Затова често може чуете фрази като: „Абе нека ние да сме добре, пък другите да му мислят.“

Едно такова мислене обаче създава карма за в бъдеще. Половин спасение е ако мислиш само за собственото си благополучие и нехаеш за неволята и нещастието на другите.

Това, което подминаваш и пренебрегваш като помощ към другите, напред във времето ще те постави в същото положение като тяхното. Каква полза ако се спасиш за малко, а кармически да се обремениш?!

Да, знам какво ще си помислят някои, които са се поддали на розовата мъгла: „Ти говориш неща, които няма как да проверим дали са истина.“

Ами, добре, но всички пратеници от Духа, говорят едно и също.

Примерно, не бих вярвал на Христос, ако той не говореше истината. И макар да говори с притчи и с различни думи, неговите послания по нищо не се различават от посланията на Буда, Лао Дзъ, Патанджали и другите пратеници на Безграничното:

Дали ще кажеш: „Не трупайте съкровища на земята, където молците и ръждата ще ги унищожат, а и крадци могат да се вмъкнат и да ги откраднат. 20 По-добре трупайте съкровища в небето, където нито молци, нито ръжда ще ги унищожат и където крадци не могат да се вмъкнат и да ги откраднат. 21 Защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“ – Матей 6:19

Или ще кажеш:

„Следвай закона на добродетелта, а не закона на греха! Добродетелният пребивава в блаженство както в този, така и в следващия свят.“ – Буда, Дхаммапада 13 глава.

Не е ли същото това? Още много примери мога да приведа, в които духа на казаното съвпада, но това може да бъде разбрано само ако умът ти е обединен с Единното Цяло. 

Ако реши човек да търси противоречие и конфликти, може да ги намери навсякъде. 

И така, ще знаете, че когато се раздирате от противоречия, съмнения, двоумене, неверие в Изначалното и законите му, това веднага трябва да ви подскаже, че е време за медитация. Казано директно умът следва да бъде успокоен и приведен в Единство със Вътрешната ви Същност. Щом сте стабилни и постоянни в практиката да не се въвличате в мислите минаващи през ума ви, лесно ще достигате успокоение и ще навлизате в премъдрата Пустота. Дори ако се случва умът ви да гъмжи от противоречиви мисли, дори да е объркан в някакви заплетени разсъждение и представи, просто не се захващайте за него. 

Оставяйте брътвежите на ума без какъвто и да отговор, желание да го подредите и без каквато и да е реакция. Знам, че често пъти мислите, които възникват в ума ви са силни, обсебващи, разтърсващи, шокиращи. В тях се съдържа заряд, който възпламенява емоциите, чувствата, негодуванието ви и подтиците да го облечете в реални действия.

Силата ви ще се състои в това да не захващате с никакви мисли и така да можете да останете дотогава, докато умът ви се уталожи. Щом умът ви започне да става Пуст и безответен на която и да е мисъл, вие ще навлезете в премъдрата Пустота. Там всичко е подредено в божествен ред. Не въвличайки се в мислите, умът ви ще започне да се просветлява и да се слее с божествената ви Природа. Така всичко в ума ви ще се подреди, емоциите ви ще се балансират и действията ви ще са последващи Вътрешните ходове на Изначалната ви Природа.

За тези неща се изискват редовна медитативна практика, но пък тя ще ви се отблагодари безкрайно много. Тогава няма да се спасявате наполовина, т.е. в скорошно време да сте добре, но за напред да ви чакат адски кармични събития. И когато наистина искате да спасите себе си, ще го направите като се стремите да спасите и всички останали, защото само това е истинското спасение. Всичко останало са само неуспешни опити за спасение. Не можеш да спасиш само себе си, защото само на повърхността хората са разделени един от друг. Дълбоко в Истинската си Природа те са свързани неразривно и това не може да бъде променено, нито в миналото, нито в сегашния живот, нито в бъдеще.

И така, мразиш ли някой – ти мразиш част от себе си. Пренебрегваш ли, презираш ли някой – ти презираш част от себе си. Мислиш ли само за себе си – ти оставаш без подкрепата на Вътрешната си Същност и се обричаш на страдания. Може да си представяш, че щом си успял да постигнеш просперитет и благоденствие, си си осигурил безметежно съществуване, но това са само сънища – илюзии.

Не можеш да постигнеш Нирвана, ако мислите ти са само как да осигуриш собственото си благополучие, невъзможно е. Затова ми са смешни представите за Малката колесница (собственото си спасение и просветление) и Голямата колесница (освобождаване от привързаност, зависимости и илюзиите на всяко същество). 

Може да има, да, може да постигнеш Малката колесница, т.е. собственото си индивидуално просветление и освобождение от страданията и кръговрата на живота и смъртта, но след като го постигнеш, ти просто няма как да не си загрижен за всички чувстващи същества и за съществуването като цяло.

Така стоят нещата, приятели. Сега ви пожелавам приятен ден и упорита медитативна практика. Успех! 

10 thoughts on “Нирвана, означава единство с Абсолюта и чрез Него, съществуване и посвещаване на освобождението на всички чувстващи същества.”

  1. Здравей, Нед! За н-ти път ще напиша, че обясненото е така достъпно, разбираемо поднесено и едва ли ще има неразбрали го! Това са подходящата форма и начин за възприемане материята, според мен. Благодаря ти и лека нощ! 🙏

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.