Негодуванието към другите и света би следвало да отправяме към самите себе си, защото без нашето “любезно” участие, никой не би могъл да ни тормози и да ни причинява страдания.

Много лично хората приемат отношението и поведението на другите.

Случва се, някой да ви третира лошо, без да има и най-малка представа за вас. Всъщност, той по принцип така се отнася към всички и всичко. Това е неговия темперамент и формираният от живота ум. Дали ще сте вие или някой друг, той просто си реагира по обичайния си начин.

Ние обаче, попаднали в такава ситуация, веднага се фиксираме върху мисли, като:

“Той ме напсува”, “Тя ме обиди”, или “Аз не съм направил нищо лошо, а виж как се отнасят с мен.“

Една Дзен поговорка казва: 

“Никой не може пренебрежително да ругае този, който се обучава и практикува Будистките учения.” 

Какво означава някой да ругае и обижда?! 

Означава точно това, което прави вятъра – като се движи според посоката си, да духа накъдето се запътил. Да, на вятъра работа му е да клати клоните на дърветата, да разбушува водите, да беснее из полетата, а и да почиства от гнилите клони гората.

Същото е и с хората. Щели да ни ругаят, да ни обиждат, да злословят и интриганстват. Та това са самите те, ние имаме много малко участие в тяхното отношение и реакция. 

Пък и всяко зло за добро, супер! 

Каква по-добра възможност да тренираме медитативните си умения?!

Сърдим се на хората в подобни ситуации, без да се замисляме, че той, нашият собствен ум го прави вътре самите нас, държи се по подобен начин, отнася се към нашето щастие като гамен – безцеремонно, безпардонно. Но ние на нас си не се сърдим.

Примерно, ако се ударим сами и самите ние сме си виновни, тогава не се сърдим. Но ако някой друг ни удари, волно или неволно, тогава ела да видиш! То са сръдни, то са  приказки, че и ходене по съдилища.

Собственият ни ум, подсъзнанието ни прави същото. 

Кара ни, да се чувстваме нещастни, унижени, виновни,  “причинява ни душевни болки и страдания”, но срещу него ние не вземаме мерки, макар, той да прави това ежедневно и по-нагло от хулиган. Ако беше някой човек щяхме да го съсипем, мира нямаше да му дадем. Щяхме да го развеждаме по полиции и прокуратури, в несвяст.

Такива сме ние хората, когато сами си правим нещата и сме си виновни – няма проблеми.. А когато някой друг ни причини, даже само заради някакви малки неудобства, сме склонни да го развеем по всички посоки на света, даразмажем.

Никой не може пренебрежително да ругае практикуващия Дзен! 

Защо да не може ли?!! 

Защото този, който практикува медитация се е тренирал да не се спира върху това, което умът генерира, независимо дали идва отвътре – от нашето подсъзнание или идва отвън – от хората и заобикалящата ни среда. 

Умът идващ от нараненото подсъзнание на хората, тормози и травматизира много повече от най-големите ни физически противници. Тормози ги денем. Тормози ги нощем. Вгорчава отношенията с близките хора и прави омразен целия ни свят. И това е нашият собствен ум, който ни причинява такива тежки непосилни страдания като депресия, тревожни състояния, обсесивно-компулсивни разстройства и разни други психични заболявания. Разстроеният, напусналият природата си ум прави хората нервни, раздразнителни, гневни, страхливи и агресивни и то по най-незначителен повод. 

Болният, травматизиран, отдалечен от Истинската си Природа ум, е причината хората да се разболяват от всякакви болести – автоимунни заболявания, рак, инфаркт, проблеми с ендокринната система и въобще не е тайна, че в основата на всички болести е стресът ни и разбитите ни нерви.

Съвременната медицина е безпомощна срещу заболяванията, чиято основа са нервите. Има там някакви лекарства, колкото да успокояват временно, но освен да направи хората законни наркомани завинаги и психически инвалиди, нищо друго не постига. Това е истината.

Забравили са хората Корена си, забравили са откъде са тръгнали и накъде отиват. Забрави ли са Себе си, забравили са, че този свят има господар.

Умовете им почти фатално са се изключили от Първоизточника и сега са като слепци. 

И сега слепци водят слепци. Заблудени хора напътстват други заблудени.

Казвам „почти фатално, защото ако час по-скоро не се завърнат към Корена на Съществото си, шансовете им стремглаво ще намаляват. 

За да имат хората здрава нервна система, да са силни психически и да имат пълноценен живот, изходът е да сепрактикува редовно медитация. Само така човек ще се завърне и ще бъде Себе си. 

Сега има индивиди, които ги мързи да практикуват. Често може да ги чуете да казват: 

“Аз нямам нужда да практикувам, защото аз просто съм.” Ами, да. вие сте до първото изпитание, до първата жега в изпитанията и дотам сте.

Човек без практика се оплита като пате в кълчища! 

Няма как без тренинг да може да преминава през изпитанията на живота. По природа едни може да са малко по-устойчиви от други, по-стабилни, но никой не може да постигне сериозен успех и да е Себе си, без да се е упражнявалсолидно, да го е тренирал, за да е непоклатим във време на изпитания. Няма как да останеш незасегнат от сериозните провокации на изпитанията на живота, без да си практикувал оставането в Себе си. 

Ето, точно затова никой не може пренебрежително да ругае практикуващите Дзен! 

За един Дзен майстор ругаенето е като духането на вятъра или падането на дъжда, не си струва да им обръщаш много голямо внимание и да се занимаваш с тях. 

Когато човек е над нещата, всичко за него е разбираемо, естествено и обичайно.

Постоянната медитативна практика ще ви дава сили и възможности, за да можете да се справяте с предизвикателствата на живота. 

Колко е просто само, колко е обикновено и лесно всичко!

Древните майстори са ни оставили техники и начини да се справяме с тези проблеми. След това да сме пълноценни и способни хора и да живеем живота си, както Майката Природа ни е създала да живеем!

И това си струва да се запомни: 

ако собственият ни ум не ни тревожи, нищо друго и никой друг не би могъл да направи това. И да има вмешателства, агресия, нахлуване в личното ни пространство или незачитане на правата и на личността ни, какво би било значението, ако ние не се въвличаме тези несправедливости.

Вярно е, има некоректно отношение, манипулации, агресия, пренебрежение, незачитане и всякакви други издевателства над психиката и личността ни. Но ако имайки тренираната си психика в медитацията, ако ние не се захванем, не дадем енергия и не се въвлечем в раздразнението, ще останем спокойни и невъзмутими, независимо колко жестоки са провокациите. Останем ли незасегнати от несправедливостите, умът ни ще е трезв, обхватен и проницателен, за да знаем кой е най-полезния ход в дадената ситуация и да го отиграем. Така, движейки се в единство с Цялото, каквото и да се случва, ние винаги ще бъдем победители.

Пожелавам ви успех в медитативната ви практика!