Да не нарушаваш ритъма на Вътрешната си Същност е ключът към щастието. Да пренебрегваш законите на Небесния Път, означава да не зачиташ живота.

Различните хора имат различна представа за живота и за това как и по какъв начин да прекарват най-добре времето си. Разбираемо е, тъй като макар да произлизаме от Единното Цяло, ние сме различни. Същността ни в основата си е слята с Безграничното, но като индивидуалности имаме разнообразни потребности. 

Тук хората, които обичат да разграничават нещата ще се сблъскат с едно привидно противоречие. От една страна, ние произлизаме и сме от единното Цяло, а от друга, никой не е като другите. Уникални са хората и това, че някой е останал непроявен като талант или че изглежда без ярка индивидуалност, не означава, че е безличен или невзрачен. Може да изглежда така само от позицията на ограниченото човешко виждане, но в действителност всеки носи в Себе си определена дарба, дадена му от Майката Природа. В голямо заблуждение са хората, които като видят някой клошар или човек в немилост, го презират и да се отнасят пренебрежително към него. 

Има една много съдържателна източна поговорка, която гласи:

„Просякът ще стане крал и кралят ще стане просяк.“

Да, това е само въпрос на време. Във всеки от нас има Сърцевина – Същност, която стои в основата на съществото ни. Привидно всеки може да играе някаква роля в живота, но мъдрите хора успяват да прозрат отвъд всички маски. Там, отвъд всички роли и маскаради е Изначалната Същност, която режисира съдбата, бъдещето, живота. Но колкото и ние хората да сме различни, разнородни, противоположни, сме подчинени на законите на човешкото тяло и организма си.

Може да сме различни, може да играем различни роли в театъра живот, но ако държим на оцеляването си, ще се наложи да се съобразим и с физическата си природа.

Независимо от индивидуалността и особеностите ни като Същност, ще бъдем принудени да съблюдаваме духовните и физическите закони. 

Всъщност, само ние хората разделяме Дух и физика, в основата си те са едно и също нещо. Когато говорим за физическо тяло, се ограничаваме във виждането си и го разглеждаме в рамките на видимото. Физиката на човек е неразривно свързана с фините енергии и Духа. Тъй като в нашето съвремие сме в плен на материалното, на това, което може да се види, пипне или улови по някакъв начин ние си представяме, че духовното е едно, а физическото – материалното е нещо съвсем отделно.

В действителност, всичко е духовно, тъй като всичко произлиза, поддържа се и накрая отново се завръща в духа. 

Нищо, че господата атеисти възприемат всичко само като закони и закономерности. Цялото битие е проявление на Духа, но тези които не могат да видят отвъд собствените си разбирания, си мислят че материалното си е материално, а духовното – духовно.

Така или иначе всеобщата зараза – пандемията, атакува всички и привържениците на духовното и атеистите. Слънцето, луната, космосът, звездите също не правят разлика между разбиранията на хората.

Става въпрос за болестта КОВИД-19, която атакува хората по цялата планета. Типичните атеисти ще си помислят, че или случайността е създала този вирус, или че е продукт на някакви тайни военни разработки. Хората посветени в тайните на духовното знаят, че нищо не е случайно и че който и вариант за прявата на болестта да е верният, то първо нещата са инициирани на духовно ниво.

Не може ние хората до такава степен да сме се развратили и да сме изгубили връзката си с Изначалната си природа, че да сме на път да унищожим планетата и целия живот.

Разбирам, че сме различни като Същностти, различни като потребности, роля в битието, разбирания и проявления в живота, но има едни правила произлизащи от единното Цяло, които са еднакви за всички ни. И когато ние не желаем дори да погледнем към тях, а какво остава да се съобразяваме и да ги спазваме, тогава Духът няма да остане безучастен към перспективата да унищожим планетата си.

Затова е болестта, всеки да се замисли върху всичко този сигнал, да предприеме нещо и да се промени. 

Каква да е промяната?

Всъщност, невъзможно е за един тревожен, объркан и изгубил Същността си ум, сам да прозре, да отиде отвъд всичко това. 

Полезната ромяна може да дойде само и единствено Отвътре – от Първоизточника на ума.

Щом умът остане без подкрепа и участие в него, той ще се уталожи, ще се успокои и избистри и така ще навлезе в Първоначалното, Нероденото си състояние – Пустотата.

Силните хора на деня обзети от алчността, жаждата си за пари, власт, слава, не искат никак да погледнат към тази опция. 

Колко жалко, защото от това зависи тяхното спасение. Вторачени в печалбата и в завоюването на нови илюзии, за тях няма друг вариант освен да търчат след богатствата си.

Изключено е Вездесъщата Пустота да стои безучастна и бездушно да гледа самоунищожението на света.

Различни в проявата на Същността си в съзиданието – да, но не и различни по отношение на съблюдаването на законите на Майката Природа. Духовното и физическо съществуване са слети в единното Цяло. 

Истинската полезна ваксина срещу агресивната пандемия е обръщането на хората към Изначалната си същност и следването на Вътрешните действия. Това е лекарството, което би помогнало да се излекуват хората напълно и да имат щастлив живот занапред.

Хората единни с Духа си, знаят това. Другите се лутат в заблуди – ваксини, лекарства, антитела, технологии. 

Какво ако се спасим от една болест, а се загубим и се лутаме в бъдещите си кармични съществувания?

И кой е по-лошият вариант или перспектива – да се разболееш от КОВИД-19, или да умреш от страх и мизерия? 

И в това изстъпление породено от ужаса и паниката, да загубиш ценностите си, самочувствието и Същността си и лоялността си към Безграничното?

В този смисъл смъртта би била блаженство! Да смъртта е блажена, когато тя идвайки, съхраним устоите си, вярата в освобождението, безграничната справедливост и ненакърнимия ред идващ от Пустотата. 

И какво като временно опазим здравето и живота си, а загубим лоялността си към Безграничното Небе?

Хич не ги е еня, не се интересуват повечето хора от тези неща, важно е, всичко да си продължи по стария начин. Само че вече няма да го има старият начин на живот – унищожението на планетата, на деградацията на духовните и човешки ценности.

Начинът човек да оцелее в тези нови времена ще е само един – да се завърне директно и завинаги в Изначалната си Природа – Себето.

Медитативната практика води навътре към Първоизточника. Упоритата и редовна практика ще ви отведе в Истинския ви Дом. 

Практикувайки я, хората практикуват тяхното спасение – духовното и телесното – физическото!

 Ще завърша с една Дао поговорка:

„Когато човек нарушава законите на Дао, тогава при него идват бедност и глад.

Който нарушава законите на Дао умира преждевременно.“

Пожелавам ви неотклонно да работите върху сливането и единството с Изначалната ви Същност.

Успех!