Медитацията, ще ви направи още по-сензитивни, но едновременно с това овладени и изразяващи волята на вашата Истинската Природа.

Много пъти е ставало въпрос, че не бива да се поддаваме на раздразненията, с които ежедневно ни атакува заобикалящата среда. Щом се научим да медитираме качествено, ние инстинктивно ще игнорираме всички опити за вмешателства и въвличане в неприятни теми, обсъждания, клюки, злословене, интригантстване. 

Медитацията ни учи да слушаме Вътрешния си Ритъм. Разбира се, че не е правилно човек да е апатичен, безучастен, бездушен. Не на това се тренираме чрез медитацията. 

Да, би трябвало да можем да останем неутрални, безпристрастни, неподвластни на мненията идващи от собственото ни подсъзнание или от другите хора към която и да е ситуация, но това не е защото сме овчедушни, незаинтересовани, равнодушни. Това са много различни неща макар, те да изглеждат като еднакви.

Отново казвам: чрез медитацията ние се тренираме да можем да не се влияем от нищо, но това не е равнодушие! Медитативната практика е начин да слушаме Вътрешната си Природа и да не се влияем от каквото и да е друго. За да можем да Я слушаме, ние трябва да сме безпристрастни! Подобно на отражението на луната върху спокойната водна повърхност, ние ще улавяме образа и такъв какъвто той в действителност се проектира върху водата. Когато има и най-лек ветрец, знаем, че образът върху водата се разкривява и ние няма как да видим оригиналния образ на луната.

Бидейки уравновесени, балансирани и безпристрастни, ние се вглеждаме в Себе си, за да уловим и следваме Вътрешния си Път – той е този, който ще ни даде конкретния подход към дадена ситуация.  Подобно на вятърът, който набраздява водната повърхност и изкривява образът на луната, са пристрастността, изградените твърди концепция и разбиране на ума. 

Пътят на Вечното в нас е премъдър и непогрешим. Колкото и да си мислим, че знаем кое е добро и кое зло, кое да направим, как е добре да постъпим, ако това е чрез ума ни – ползата ще е под въпрос. Вглеждайки се в Същността си и улавяйки Ритъма и, ние ще постъпим така, както Вътрешното ни води. 

Стана ясно, нали? 

Медитацията не ни прави равнодушни или бездушни, а безпристрастни, за да можем ясно да отразим в мислите – чувствата, постъпките си – това което произтича от Вътрешната ни  Същност.

Сега се сещам за едно много хубаво Суфи стихотворение:

Луната свети в тъмнината,

носейки радост на всички.

Кучето в отговор вие,

според неговата си природа.

Не можем да виним луната,

само защото кучето ни притеснява.”

Да, не бива да се притесняваме от нищо. Всеки носи в себе си товар, който е набрал през годините, през живота си – злоба, може да е високо самомнение или ниска самооценка – те обикновено вървят в комплект, желание за самоизтъкване, завист, гняв, прекомерни неудовлетворени желания, привързаност, отвращение или омраза. Това си е лично негов товар,  който той си е натворил и няма никакъв смисъл ние да се нагърбваме с него – това си е негово дело. Ние може да се опитваме да помогнем, но ако отсрещната страна няма готовност да се коригира, опитите ни ще са абсолютно безполезни и излишни.

Съдбата дава на всекиму заслуженото. От нашата повърхностна човешка гледна точка Съдбата често пъти е несправедлива, гадна, жестока, несъответстваща на поведението и личността ни. 

Не е несправедлива Съдбата, по-скоро нашите човешки умове, сетива и виждане са съвсем временни, ограничени, откъслечни, повърхностни, за да могат да уловят цялостната картина – откъде идваме, какви сме в настоящето и накъде отиваме впоследствие.

Затова често Дзен майсторите остават неразбрани,  защото те се водят от Вътрешната си Същност, а не от логическия човешки ум. Вътрешната Същност е необхватна, неразбираема, „нелогична“ за един ограничен и откъснат от Първоизточника си ум.

Не бива да се поддаваме нито на вътрешните вмешателства на уязвеното ни, деформирано от ударите на живота подсъзнание. Нито да се въвличаме във външните агресии и атаки на заобикалящата ни среда и хората, чийто ум е също като нашия променен, раняван и променян многократно през живота и в крайна сметка изкривен, заблуден, некоректен и който няма единството с Вътрешната им Природа.

Медитирайки, ние освобождаваме всичко, което е плод на ума ни – възниква,  стои и изчезва – отминава. 

Медитирайки, ние не желаем и не се борим положителните мисли да стоят, а лошите да отминат. Просто, стоейки, ние наблюдаваме мислите, каквито и да са те, без да участваме, без да позволяваме да ни въвличат в техните смисъл или енергийни вихри. Когато не се фиксираме върху тях и не им се поддаваме, ние не им даваме енергията си. Така постепенно те отшумяват. Колкото и мислите да са натрапчиви, нахални и не ни дават мира, ако упорстваме в не въвличането си, те с времето ще отслабват и ще се разреждат.

Понякога това може да са ярки картини или гласове в ума ви, това е без значение. Третирайте всяка картина, глас, шум, аромат, вкус, усещане за докосване или присъствие тъй, както мисъл. Не им се поддавайте, не им вярвайте и не им отдавайте значение. Може сетивата ви да ви заблуждават или някакви външни енергии да се опитват да ви отвлекат от медитативната ви практика, все едно, просто не им се връзвайте. Оставяйте ги без участието си – не подхождайте към тях нито негативно, нито позитивно! Само ги наблюдавайте и не се занимавайте е с тях. Така се побеждават натрапчиви мисли – емоции, желания, привързаност, отвращения, омраза и всякакви други ментални конструкции. Отнасяйте се към тях, както към илюзия и няма да сбъркате, защото те са точно това! 

Когато умът е безмълвен, тогава той навлиза в Първоизточника, т.е. лесно улавяме и влизаме в синхрон с Вътрешната си Природа! Същото е и с вмешателствата идващи отвън. Имам предвид разни клюки, интриги, клевети, подмятания, агресия, презрение, завист, омраза и прочие. Когато не участваме и не се захващаме за тях, можем да улавяме, да усещаме ясно Вътрешния си Ритъм. Знаем точно, какъв да бъде полезния ни ход в създадената специфична ситуация! Не може да имаме някакъв шаблон или модел на поведение, защото макар повърхностно погледнато различните ситуации си приличат, но те са коренно различни една от друга и ако работим по някакъв образец, ще се окажем в грешка или в капан. Единствено Истинската Природа – Вътрешния ни Пилот може да ни покаже в действителност полезния ход.

Истинската Същност е Пътят. Пътят ни дава подхода. Подходът на Духа е безпогрешен, и е продължение и изразител на Волята на Безграничното във всеки от нас!

Има много мнения, много опит и много учения, но всички те са мъртви и показват как нещо се е случило в миналото. Но изминалия опит не винаги е съотносим към ситуациите, в които попадаме в различните моменти от живота.

Да си Себе си, означава, да си единен с волята на Духа – твоята Изначална, Вечна, Непроменима Природа. 

Да си Себе си е да отразяваш и да си единен с волята на Пустотата.

Наричаме я “Пустота”, защото ако и дадем някакво друго име, то отивайки в значението за някаква определеност, ще промени в казаното Истинското И значение. А то е не може да бъде назовано, защото думите са показател за едно значение, а Пустотата е многолика, безкрайна, невъобразима и неопределима.. 

Или както казва един Дзен коан: 

„Ако искаш да изминеш една миля на изток, означава да изминеш една миля на запад.“

Трудно се обясняват коани, те следва да бъдат разбрани чрез Духа, а не чрез ума, но все пак ако трябва да се приближим оптимално до значението му, то е: “Не се отдалечавай от Себе си!”

Хората, когато са единни със Същинската си Природа, ще са единни с волята на Необятното Цяло.

Пожелавам ви упорита медитативна практика, за да сте наистина продължение на Истинската ви Природа!

Успех! 

12 thoughts on “Медитацията, ще ви направи още по-сензитивни, но едновременно с това овладени и изразяващи волята на вашата Истинската Природа.”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.