Какъвто е умът, такъв ще е мирът, щастието, благоденствието и качеството ви на живот

“Умът е много трудно да бъде спрян внезапно, той попада върху това, което той иска. Тренировката на ума е нещо добро, умът трябва да бъде трениран така, че да носи щастие.” – Гаутама Буда

Не желателно да допуска човек, умът му да се замърси и да се отклони от Центъра си, защото какъвто е умът, такъв ще е животът, щастието ни и светът, в който ще живеем. 

Ако позволим на черните, негативните мисли да ни обземат, това би означавало веднага да влезем в преизподнята. Самият рай и ад са вътре в нашите собствени умове. Накъдето ги насочим, там и ще отидем. Започнем ли да захранваме умовете си с мисли за безнадеждност, безизходица, безсмисленост на живота, със сигурност ще стигнем до депресия и отчаяние – до ада. 

Станем ли роби на желанията си, те съответно ще се наложат като наши господари и те ще ни посочват и диктуват ни насочат пътя – така  ще пътуваме към страната на заблудите. 

Когато човек е в Центъра на съществото си, където и да отиде, каквото и да извърши и което и свое желание да изпълнява, той не се отклонява от Себе си. Това е така, защото когато се водиш от Изначалната си Природа, си безпристрастен, овладян и не се влияеш кармично от дейностите. Който е единен с Първоизточника си, каквото и да извърши, всяко негово действие ще е единно със Същността му и това няма да води до привързване, вкопчване, до ставане на роб на желанията и страстите.

Ето това е важното: 

Каквото и да мислиш, каквото и да планираш или да осъществяваш, да не напускаш Себе си – да го правиш от Вътрешната си Природа и да не попадаш в плен към резултата от дейностите.

Ако се държиш за Истинската си Природа, винаги ще знаеш кое е добре и кое никога да не започваш да правиш. Щом не напускаш Центъра си, Духът ти ще те води, интуицията ти ще те направлява и ще си неуязвим. Вътрешният ти усет ще те води и дори понякога да имаш неточни, неправилни мисли, Духът ти няма да те остави да сгрешиш. Свързан ли си с него, винаги ще знаеш правилните действия и ходове, а и тези които не бива да предприемеш.

А ако се оставиш на произвола, тогава обърканият ти ум ще приема всяка мисъл за вярна. Най-изопачените, най-изкривените и погрешни мисли ще ти се струват естествени, нормални, приемливи.

Можем да уподобим ума на лавина, която в самото начало е като малка на снежна топка. Отначало е лесно да се справиш с мислите, т.е. лесно е, и е по силите и способностите ти да се справиш с тях. Обаче, оставяш ли се да те обземат все повече и повече мисли, става много трудно да можеш да ги овладееш. Затова, е добре винаги да поддържаш ума си буден, за да можеш да го опазиш чист и не повлиян. Ако залитнеш по една мисъл, тя ще те поведе нанякъде, така ще се увлечеш и няма да се усетиш, кога си изгубил почва под краката си. После ще се чудиш как така е станало, че си се сринал психически и само от една нищо и никаква мисъл. 

Поддържането на ума, означава всекидневна медитация. Щом веднъж свикнеш и създадеш навика си да медитираш в едно и също време и никога да не пропускаш ежедневната си медитативна практика, няма да е трудно да очистваш и владееш ума, психиката си. Знаете добре, че какъвто е умът, такова е и качеството на живот – щастието. 

Да си щастлив не се определя толкова от материалното ти благосъстояние, а от състоянието на ума. Щом чрез ума си не даваш участие в паразитните мисли, няма да има почва да растат паразити като самосъжаление, завист, ненавист, алчност, омраза и други мисловни плевели. Така човек осигурява щастието си, без значение на това, дали материално е напълно задоволен или не е. Не се ли оставяме на вирусите водещи ви към ада, ще сме щастливи. 

А ако човек се остави на паразитните мисли да обземат съзнанието ти, неминуемо ще се намери в пъкъла. Няма нужда от ада след смъртта, защото адът на поразения от отровите на порочния ум, е самата преизподня – той е най-лошото място, в което може да попаднем. Дори физически да живееш в райска градина, ако умът е изпълнен с поквара, недоволство, неприязън, омраза и презрение към всичко и всички, ти всъщност ще живееш в страдания и мъчения.

Един спокоен, пуст, обхватен, ясен и проницателен ум, който е добронамерен и умиротворен си е самодостатъчен и пребивава в рая.

В съвременния свят битува мнението, че ако имаш много пари, имоти, коли, самолети, ще си на върха на щастието.

Каква илюзия само!

Ако тези хора, които не могат да преброят богатствата си бяха щастливи, нямаше непрестанно да търсят нови и нови удоволствия стигащи до извращения. Нямаше да употребяват наркотици, които привидно и за кратко да им осигуряват душевен мир и покой. 

Всичко стои в спокойствието на душата. Ако човек е в единство със Себе си, в хармония със Същността, която е самият той, нямаше да има терзания и непрекъснато търсене на нови и нови удоволствия. Колкото и власт, ласкателства идващи от заобикалящата среда, слава и моментално изпълнени желания да има един заможен човек, ако неговият ум, емоционалност, действия и душевност не са слети и ако те не произтичат от Същността му, той не може да има покой, не може да бъде щастлив и винаги ще има една дупка, празнота в душата си, която не може да запълни.

Разбира се, богатствата сами по себе си не са порок, но те не бива да бъдат самоцел или причина за самозаблуда и отклоняване на ума от Първоизточника. За един установен в Същността си ум, богатствата не могат да са изкушение и повод за увличане по удоволствията.

За този, който е напълно свързан с Истинската си Природа богатството и бедността са едно и също нещо. Такъв човек, колкото и да е богат той живее според нуждите си. Не можеш да изядеш повече от нормалното за един човек, не можеш едновременно да спиш на повече от едно легло, няма как да надвишиш обикновените си човешки нужди. Ако се опиташ, ще си навредиш! 

Затова единните със Себе си хора, не ламтят за много, не се борят за богатства и нямат нужда от излишен разкош. Макар, те да имат възможността да придобият пари, богатства, власт – те не го правят, тъй като не им са нужни, а и всичко това би било излишен товар, бреме.

За вървящия по Пътя няма добро и зло, защото и едното и другото са продукт на ума. 

Така казва даосът Лао Дзъ:

“Ако се случи добро, за добро е.

Ако се случи лошо, за добро е.”

Вървящият в Пътя с готовност приема всичко, което би го споходило. Независимо как един човек възприема случващото се.

Ако нещо изглежда добро, резултатът от него не винаги се оказва добро. Или ако нещо в началото изглежда като зло, то може да се окаже истинско добро в бъдеще.

Въобще, човешкият ум не е способен в дълбочина да различава доброто от злото. Ние хората възприемаме всичко на повърхностно ниво. Ако нещо ни изглежда добро, се радваме. А ако нещо ни се вижда зло, възнегодуваме. Само Духът, Истинската ни Природа знае наистина причината и следствието породени от едно явление. 

За практикуващия медитация и единство с Вътрешната си Природа, най-важното нещо е всичко да произтича от Нея.

Колкото по-дълга във времето и по-задълбочена е медитативната практика, толкова по-плътна и солидна ще е връзката с Вътрешната Природа.

Не може да се очаква, че когато някой практикува само няколко месеца и това ще е достатъчно, за да потуши бурния си ум. Затова казвам, че е най-добре медитативната практика да се превърне в начин на живот. Така неусетно човек ще се превръща все повече в Себе си и все по-малко ще е податлив и внушаем на външните влияния идващи от заобикалящата го среда и света.

Да си Себе си е най-доброто нещо, което човек може да направи през целия си живот и въобще.

Пожелавам ви упорита практика!

Успех!