Да се впуска човек в разделение на света е тежка болест на ума.
Тук се сещам за едно велико произведение на Третия Чан Патриарх – Яндзи Сънцан.
Ето няколко стиха от него:
„Великият Път не е труден
Но отбягвай да избираш!
Само когато спреш да обичаш и да мразиш,
Той ще ти се разкрие в цялата си чистота.
Едно съвсем малко отклонение от това,
и между небето и земята ще зейне пропаст
Ако искаш да добиеш представа как изглежда
Не бъди нито „против“ и нито „за“ каквото и да било..
Борбата между желание и отвращение,-
Това е тежка болест на ума.
Без да познаваме дълбокото значение на нещата.
Ние разтройваме нашият мир напразно.“
Пристрастността, привързаността, към каквото и да е замъглява ума, по същия начин както може да го замъгли отвращението, отблъскването, омразата.
Ние сме свидетели как в днешния свят разделението е навсякъде и не само между различните религии, етноси, но и в духовните учения и стремления.
Примери има колкото щеш.
Ето дори християнството е разделено на не знам колко си религии. Христос е един, а църквите безброй. Католици, православни, евангелисти, баптисти и още и още и всеки от тях обява себе си за правоверен, а всички останали щели да горят в пъкъла във вечни мъки и стадания. Нищо, че са живели само 50 г съзнателен живот, така им се пада! Нека да видят, какво е да си в Ада за вечни времена! Голяма любов и велики Христови последователи, няма що!
Мюсюлманството и то е разделено. Сунити, шиити, суфи с кървавата омраза, наказания, последици, войни, джихад.
Така е и с източните религии и учения.
Едни били сикхи, други били последователи на шива, трети били шинтоисти, и още, и още няма начин и време да бъдат изброени всички.
Хиляди, милиони богове! От една страна почитани, а от друга хулени, заклеймявани, мразени, преследвани.
А колко са прости нещата, има един Първоизточник, от който всичко произлиза и в който всички ние ще се завърнем. Но умовете, които разделят не могат да търпят и да се примирят, че и други имат същия духовен корен, както всички останали.
Има само една Изначална Истина, но колкото хора, толкова различни гледни точки.
И колкото различни гледни точки, толкова мнения, толкова противоречия и противоборство.
Повечето от вас навярно знаят притчата за “Слона и слепците”
Ето да си я припомните:
Четирима слепи вървели бавно из пътя. Срещу тях се задал слон.
— Отдръпнете се, иде слон! — извикали минувачите на слепите.
Любопитство обзело слепците.
— А какъв е слонът?—попитали те.—Покажете ни го?
Тогава минувачите помолили ездача:
— Спри за малко слона! Тези слепи хора искат да узнаят какъв е той. Слонът спрял и четиримата слепи започнали да го опипват. На единия от тях под ръка попаднал хоботът, на втория — крак, на третия — коремът, а на четвъртия — опашката.
Опипали те слона и ездачът го подкарал нататък. Тогава минувачите запитали слепците:
— Е, сега знаете ли какъв е слонът?
— Знаем! — отговорили те.
— Какъв е?
Слепият, който опипал хобота, казал:
— Той прилича на дебела змия, свита на кълбо.
Слепецът, който опипал крака на слона, му възразил:
— Не, имаш грешка! Той прилича на стълб.
Слепият, който опипал корема на слона, рекъл:
— И двамата не сте прави! Слонът прилича на грамадна бъчва за вода.
А този, който опипал опашката, заявил:
— Вие всички грешите. Той съвсем не е такъв, какъвто казвате. Слонът прилича на корабно въже.
Ей това става и с различните религии, вярвания и духовни учения. Всеки може да достигне само до една малка част до Неговата Същност.
Едни го наричат Бог, други го нарича Буда Природа, трети виждат в него само закономерностите, логиката, последователността, видимите или осезаемите проявления. Така, едни са вярващи в Бог, други са агностици, трети повече наблягат на научните обяснения на нещата. Има и четвърти, и пети… и така до безкрайност.
Всеки иска да е прав, неговата истина да е меродавна и е готов дори на война, извращения, убийства, унищожение, за да докаже любовта и миролюбивите си убеждения.
Ей такива противоречия и противоборства ражда борбата между „обичам“ и „мразя“.
Не случайно Чан патриархът е обърнал сериозно внимание на привързаностите и отвращенията.
Думата ми днес беше за разделението, противостоенето, противоборството.
Едно и също нещо – това е Духът, назоваван с различни имена, разделян на милиони различни фрагменти!
Да, разбира се, хората могат да го разделят, но само в техните собствени, ограничени, слепи умове. Така или по други начини Той няма как да бъде разделен, но много успешно може да бъде разделян в отделните, заблудени и пълни с илюзии умове с всички последващи здравословни – психически, физически, а кармични проблеми. Това има още едно име и то се нарича самсара – скитането в илюзиите и невъзможността да се излезе от кръговрата на раждането и смъртта!
Сега да ви припомня техниката за медитация, която ще изчисти ума ви и ще ви слее с Истинската ви Природа:
Наблюдавате ума си, но без да се впускате и без да последвате мислите си. Просто ги гледате как те възникват в ума ви, как стоят, как се опитват да ви обсебят и как отминават. Не се опитвате да ги отстраните, да ги гоните, да ги оборвате, да спорите с тях, чрез логиката си да ги разобличавате или пък да ги одобрявате и да ги каните да стоят. Не ги делете на лоши и добри; на правилни и неправилни; на свети или светотатствени. Всички мисли следва да утихнат от само себе си. Постепенно умът ви ще навлезе в пустото, безмълвно, добронамерено и умиротворено състояние на Истинската ви Природа. Така ще Я достигнете, познаете, ще се слеете с Нея и ще Я последвате навсякъде и винаги.
Този, който следва своята Буда Природа, той върви в Пътя на Безграничното, той не може да сгреши или да си създава карма!
Пожелавам ви упорита практика!
Успех!
Благодаря !
Благодаря
Благодаря!