Умът – най-верният ни приятел или най-злият ни враг.

Блог / By

В своите беседи Буда често говори за злите, неблаготворни влияния и състояния на ума. Макар човек да не е консумирал престояли, развалени или отровни храни, течности, въздух, ако допуска в ума му да възникват такива неблагоприятни мисли, емоции, подтици за действия, това е предпоставка за отравяне на ума. 

Примерно, ако не сме бдителни и сме склонни да се привързваме към чертите и детайлите на това, което възприемаме чрез сетивата, скоро ще се окажем в опасност. Когато не внимаваме лесно можем да се окажем жертви на гордостта, алчността, тщеславието, похотта и да бъдем проникнати от мъглата на невежеството. 

Нека да не забравяме, че около нас, в обкръжението си може да попаднем в такива неблаготворни сили и полета. Осъзнатостта, будността са инструментите, които ще ни помогнат да не бъдем обзети от подобни зли влияния. 

Щом сме осъзнати, ние наблюдаваме ума си и не се отъждествяваме с мислите си, т.е. знаем, че ние сме нещо различно от ума. Умът ни може да работи трескаво или лениво, може да превъзбуден, вял, раздразнителен или недоволен, но ние не сме това. Той може да ни тласка към едно или друго действие, да се хваща за една или друга идея, но ние не сме нито действията, нито идеята, нито която и да е функция или продукт на ума си. Наблюдавайки се и знаейки, че сетивата и умът ни са склонни да се привързват към формите, чертите, детайлите на обектите, не следва да се впускаме и въвличаме в тях. Просто, разпознаваме обектите и склонността си да се вкопчваме в обектите чрез сетивата си – очите, слуха, мириса, вкуса, тялото и ума.

Опасно е, когато не внимаваме! Опасно е, когато пресичаме пътя и дори когато сме на пешеходната пътека. Само миг невнимание и изведнъж може да се събудим на операционната маса, нали? 

Дори няма да можем нищо да си спомним, ще гледаме светещите лампи и няма да знаем защо сме там, какво е станало и даже кои сме. Не са шега тези работи. Както и не е шега работа да оставиш ума си без наблюдение или да започнеш да се водиш от него безконтролно. Това може да се окаже много по-голяма катастрофа от автомобилната.

Защо, какво толкова опасно има ако човек се подведе неконтролируемо от ума си?

Един пътен инцидент може да отнеме здравето или живота ни. А един ум, който се е отклонил и се е отдалечил от центъра си, може да ви причини много такива катастрофи, т.е. да ви запрати в забвение и лабиринтите на страданията и мъчителното съществуване. Те може да са във вид на пороци, похот, страсти, желания, гняв и опасни идеи, които водят до тежки кармични последствия.

Добре би било ако имаме винаги един поглед върху ума си. Той, умът ни, всъщност би трябвало да е само един орган, който да ни служи и да изпълнява нашите задачи. Оставяйки го обаче на произвола и като следваме неговите приумици ние се въвличаме в кармични зависимости.

Практикувайки медитацията в седнало положение, се приготвяме за медитацията през ежедневието си. По време на медитация само наблюдаваме и осъзнаваме работата на ума си, но внимаваме да не се въвличаме в нея. Умът ни работи, и ние осъзнаваме, че умът ни работи. Да, той е само един орган, който следва неговото си предназначение. Една мисъл води до друга мисъл, тя пък провокира други разсъждения, идеи. Умът може да сравнява, да изключва, събира, изважда, съпоставя и още безброй функции. Когато само наблюдаваме ума си и осъзнаваме как той функционира, но не вземаме участие в мислите, не се въвличаме и не отдаваме значение на мислите, т.е. не му даваме гориво чрез вниманието си, той постепенно утихва. 

Щом умът утихне и повече не отнема вниманието ни с разни мисли, идеи, асоциации или безсмислен шум и не ни въвежда в суетите си, това сме ние. Тогава остава само Истинската ни Природа. Пустото, безмълвно и умиротворено състояние е израз и продължение на Вътрешната ни Природа.

Осъзнаването на ума, ни дава виждането, че умът работи, но ние не сме умът. 

Ние сме във физическото си тяло, но ние не сме тялото. 

Сетивата ни са свързани с нас, но ние не сме сетивата. 

Това, което сме ние, е Същността на Живота в нас, всичко друго са тяло – ум, органи, плът, кръв, реквизити.

Добре е, не да се подвеждаме по ума си, а да насочваме ума си там накъдето Вътрешната ни Същност ни води и така той ще се центрира и ще ни служи и няма да ни обърква и тласка към илюзии, съблазни, удоволствия и катастрофа. 

Вреден ли е умът?

Не само че не е вреден, но ние като човешки същества не бихме могли да съществуваме без него. Важното е умът да е подчинен и да следва Първоизточника – тогава той е наистина полезен и е продължение на Същността.

Когато умът излезе извън ритъма на Същността, той се превръща в демоничен ум. Ще ви развежда из безброй лабиринти, ще ви връща в действителността, но само за да ви захвърли отново в безсмислени разсъждения, тревоги. Ще черпи от енергията ви, ще ви заплашва, ще ви поставя ултиматуми, ще ви тормози и прави нещастни.

Ето това е умът. Той може да бъде верен и незаменим приятел, помощник, работник, но ако е напуснал Центъра си, умът ще се превърне в дявол. Да в истински сатана.

Затова е медитацията, за да привежда и центрира ума в Истинската му Природа.

Дали умът ще е ангел или дявол зависи от самите нас. 

Имайки ум единен със Същността – божествената природа във всеки от нас – естествено, че ще е божествен.

Оставяйки се на ума да се отдалечи от Вътрешната ви Същност, той ще се държи като сатана – ще ви заблуждава, ще ви хвърля в разни съблазни, изкушения, ще ви дразни, гневи, потиска и причинява истерии и емоционална нестабилност. 

Техниката на медитация е основния похват за завръщането в Себе си – в Истинската си Природа. Практикувайки я редовно и качествено, хората ще могат все повече да се отърсват от чуждите внушения и наслагванията на времето, живота, перипетиите. И все повече ще навлизат в Себе си, което ще им даде истинския поглед към другите и света.

Пожелавам ви успешна медитативна практика!

Успех!

347 thoughts on “Умът – най-верният ни приятел или най-злият ни враг.”

  339. Анонимен

    Здравей, Нед! Много добре си обяснил същността, функцията на ума, какво сме ние във физическото тяло! Благодаря ти!
    Бъди жив и здрав!
    🙂

    Reply

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Медитацията – Пътят към Истинската Вътрешна Природа

Издържали проверката и изпитанията на времето медитативни, дихателни и енергийни техники. Опит и тренирани умения и над 35 годишна всекидневна медитативна практика. Работа с Вътрешната енергия, приложението и за запазване, възстановяване и повишаване устойчивостта на здравето.

КАРТА НА САЙТА

ПУБЛИКАЦИИ

Архив

кабинет по рехабилитация

  • ул. „Петко Каравелов“, № 17, партер
  • гр. Бургас
  • България
  • Прием чрез записване:
    +359/888600956

Copyright 2022 © Ned Dimov | GDPR политикa