Да бъдем божественото или сатанинското избираме ние самите. Едното е раят, а другото адът.

Няма нищо по-добро на този свят, което някога човек може да постигне от това да е Себе си. Каквото и да постигнем, колкото и да сме велики в един момент, а в друго време да сме като прокълнати, низвергнати, нищо от тези неща няма съществено значение. 

Като видиш един човек да прави добрини си казваш: 

„Ей гледай този, колко е добър, колко е благороден, щедър и човеколюбив…“ 

Същият този човек в друго време и гледан от друг ъгъл, ще ви се стори като сатана като зъл безчестен дявол. 

Няма само добри хора и няма само лоши.

Ако някой може да бъде в Себе си, той няма как да бъде добър или лош. Нещо, което на нас ни изглежда като зло, когато произтича от Истинската ни Природа не може да е зло. Да, външно или възприемано повърхностно, то със сигурност ще ви изглежда по някакъв различен начин, но Божествената ни Същност никога не твори зло! Също, нещо което произлиза от Буда Природата ви може да ви изглежда като добрина, като благодеяние, но то не е нито едното нито другото, защото това е проява на Буда Природата и то не би могло да бъде по друг начин.

Нека да уточним нещата. 

Да си Себе си, не означава да правиш и да следваш първото нещо, което ти дойде на ум. Да си Себе си, не означава,винаги да отстояваш мнението и позицията си, особено когато не си прав. 

Също, не означава непременно да имаш един стил на поведение и мислене и винаги да държиш на него и да го налагаш на всяка цена и с всички средства.

Да си Себе си в истинския смисъл на думата, означава да не се водиш по маймунско-човешкия си ум, да не действаш от страст, гордост, алчност, гняв, желания.

Да си Себе си, означава да следваш Истинската си, Вътрешната си, Буда Природата си.

Да си Себе си, е да си единен с Вечната си Същност.

Модерно е напоследък хората да си пожелават: „Нека да съм себе си..“, без особено точно да знаят, какво означава това. Повечето го възприемат като дори да съм неправ, дори да съм в противоречие с целия свят, нека да устоявам мнението си и да съм в унисон с характера си.

С кой характер обаче?!

Единият характер, който имаме е изграден във времето – в предишни съществувания и сегашния си човешки опит. Въплътен в психиката от възпитанието още от момента след раждането си, заобикалящата ни среда и хората, с които сме общували през живота си.

Ами, много ясно, ако съм раснал само на улицата и в зависимост от характерите, които са били близо до мен, може би ще съм невъзпитан, грубоват и приоритетът ще е оцеляването ми. Възможно е такъв човек да е гневен или сервилен – всичко от това зависи от миналото му и каква е била средата му. Това може да е неговият характер като човек, но това не е неговата вътрешна Буда природа. Като се стремя да започна да се очиствам и да не се поддавам на този вид улично „възпитание“, ще достигна до Истинска си Природа.

Или друг пример: Ако съм воин по природа, но възпитателите ми са ми внушили, че следва да съм кротък като овца и винаги да отстъпвам на всеки и всичко, това ще е моята човешка природа, но не и Истинската ми. Да, в мен нещо ще се бунтува, но този бунт ще бъде потискан от външното ми – човешко възпитание. 

Искам ли да бъда наистина Себе си, би следвало да не се поддавам на възпитанието, стереотипите, концепциите и импулсите на ума. Да ги пропусна и да достигна до покоя в Себе си. Именно в покоя се съдържа Истинската – Буда природата.

Може безброй варианти и отклонения да има сред хората. Някой е бил малтретиран и той цял живот следва тези неприятни, лоши навици на ума. Тези внушени още от детството му инстинкти и начин на поведение и живот.

Друг е гледал лоши примери на големите и ги е възприел, като „успешни“ подходи към другите и така в формирал ума си, че за да успееш непременно трябва да си брутален, жесток насилник или побойник. 

Ето такива са нашите човешки умове. 

Отначало е “Tabula raza”, т.е. чиста дъска. Каквото напишеш в психиката на едно дете това ще бъде то и такъв живот ще живее. 

Е, разбира се, че и Вътрешната Същност ще се намесва, но зависи каква е настройката на ума и кое ще доминира – дали човешкият ум или неговата Буда Природа. 

Това зависи от наследството на предишните съществувания. Ако човек е работил върху правилата, законите и единството Божествената си природа, ще доминира Тя. А ако е следвал първичните си инстинкти, страстите, желанията и невежеството, в живота му ще преобладават мислите, емоционалността и действията на маймунско-човешкия му ум.

И щом си пожелаваме „да сме Себе си“, това е едно много хубаво пожелание – най-хубавото което може да бъде, но е добре да знаем какво си пожелаваме! Дали да вървим след горделивостта си, страстите, невежеството, егото си или да бъдем, да следваме Вътрешната си Божествена Буда Природа. 

Много, много различни могат да бъдат тълкуванията, смисълът, отраженията и последствията от едно и също пожелание!

Същият смисъл има и фразата: „Просто Бъди..“ 

Какво просто да бъда?! 

Просто да съм егото си с всичките си изстъпления на горделивост, незачитане, арогантност, агресия, егоизъм, пороци и лоши, зли навици?

Или да съм Божествената си Природа – Буда Природата вътре в мен? 

Кое от тези неща „Просто да бъда и да съм..“?

Виждате колко подвеждаща може да бъде една фраза и как всеки може да си я изтълкува така, както му е удобно и с каквато психологическа настройка е в конкретния момент!

Ако говорим, че по време на медитация, би било добре да не се захващам за мислите си, за емоциите и за подтиците за действия и така бидейки с Пуст и безмълвен ум, „Просто да бъда“ – добре, перфектно!

Но ако последвам желанията, привързаностите и страстите си и уличното си възпитание и ако се стремя да угаждам на капризите си, това „Просто Бъди“ ще е много лош съветник и ако „просто бъда“ егото си, ще отида много далеч в страданията си, във вредата към другите, в егото си и в мъчителното съществуване!

Пак ще говорим за тези неща в някой от постовете, но сега ще ви напомня техниката за медитация:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате за мислите, които ще се появяват. Няма да се опитвате да ги гоните или поправяте. Нито ще ги отделяте на добри или лоши, на правилни или грешни, на свети или светотатствени.

Внимавайки в ума и не въвличайки се в него, той постепенно ще утихва от само себе си. Ще дойде до естественото, пусто, безмълвно, добронамерено и умиротворено състояние на Истинската ви Природа. 

Така ще Я познаете вашата Буда Природа – по добронамереността към всички и всичко, по умиротвореността и зачитането на всеки!! Ще я се слеете с Нея и ще Я последвате винаги!

Този, който следва своята Буда Природа, той не може да сгреши или да си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика!

Успех!

7 thoughts on “Да бъдем божественото или сатанинското избираме ние самите. Едното е раят, а другото адът.”

  1. Благодарим, Нед.
    Моето любимо пожелание е: Да ти се случват най-подходящите за теб неща.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.