За Единното Цяло всички са равноценни без разлика на етнос, религия, раса или по какъвто и да е друг признак

Абсолютно всичко произлиза от Пустотата. Той, светът, идващ от Невидимото, е прототип на нашия видим свят. Естествено, че Несътвореното е съвършено, безгранично, непроменимо, неунищожимо, недосегаемо.

А нашият видим свят, този в който живеем сега, макар да е копие на Необятното, е ограничен, временен, подлежащ на изопачаване, изкривяване и уязвим към заблуди, илюзии, невежество.

Ако оставим земен свят без корените му – без връзката с Изначалното, той е обречен на самоунищожение. Земният живот би могъл да съществува пълноценно само тогава, когато е в непрекъсната връзка с Първоизточника. 

Всъщност, Оригиналния му образ винаги присъства в сегашния свят – във всички видими и невидими същества. Има го непрекъснато, вечно, неизменно в живата и нежива природа. Проблемът не е в това, че Първоизточникът е изчезнал, или че се е притаил и не иска да се покаже. Проблемът е, че ние разумните същества – хората, сме се отклонили от Него – , замъглили сме се и сме потънали в мрак и невежество и нямаме връзка с Оригиналния си свят – с Изначалната си Природа.

Всяко дърво, което няма корен загива – не може да се храни и да ражда плодове, нито може да стои изправено, не е стабилно и устойчиво на ветровете, бурите и изпитанията на времето.

Така сме и ние хората, останем ли без корените си – загиваме. 

Навремето, ценностите и връзката с Изначалното са се предавали от родители на синове и дъщери, а те на техните деца и така, светът е поддържал и е достигнал до вида, в който е сега. Сега, обаче всички ние все повече и повече губим връзката с Първоизточника.

Знам, сега някои атеисти пак ще подскочат. 

Винаги става така, когато някой макар и само за една проба спомене „Господ“ – явно е болезнена тема. В онези древните времена, макар всяка религия да е била несъвършена, ограничена в разбиранията си и тълкуванията на свещените писания и макар често да се тълкувало превратно всичко дадено им от хората на Духа, тя е вършела добра работа. 

Сега ще има пак атаки: „Ама толкова много кръвопролития, жертви, жестокости и несправедливости са извършени от религиите, от техните свещенослужители. Всички те често са налагани са с ограничения, кръв, насилие, мъчения.“

Да, така е, но това не е поради знанията, дадени ни от духовните хора, а е поради неправилното тълкуване, алчността, задоволяването и защитаването на интересите на силните на деня хора за онова време.

Всички тези издевателства на някои религиозни водачи не са забравени и не могат да бъдат подминати и затова впоследствие все повече хора се отдръпват от тях.

Но наред с всички тези несъответствия между говорене и действия, религиите, макар по един рехав и далечен начин, са поддържали връзката с Първоизточника. 

Пак казвам – не са виновни хората на Духа, а тълкуванията, интерпретациите и прилаганията на дадените от тях закони, правила и принципи.

Те навсякъде и по цял свят са едни и същи. Където и да отидете, и на Запад и на Изток, на Север и на Юг, ще видите,че законите, когато идват от Духа в чист вид, са едни и същи за всички! 

Те гласят едно и също: „Считай другите като себе си.“ и от това произлизат останалите закони: „Не си прави кумири“, т.е. не считай нещо нещо по-важно от Същността и не заменяй връзката с Нея, за каквото и да друго, „Не прави това, което не желаеш да бъде направено на теб “, „Не кради“, „Не лъжи“, „Не убивай“, „Не прелюбодействай“, „Не пожелавай“. Всички заповеди във всички религии, водят до едно и също – до неизменния Път на Безграничния Дух. Само хората често ги преиначават, извъртат и нагласят според техните си интереси, цели и желания.

Едни и същи са за заповедите в Юдейската религия, и в Християнството, и в Мюсюлманството. Такива са в Йога, същите са в Дао, няма разлика и във Ведите. Същите са и в Будизма – достатъчно е да знаете осемстепенния път на Буда.

Духовното не се различава по нищо, независимо къде е било дадено и към кой е било отправено. Разликата идва от традициите, от желанието за доминация, от неправилното разбиране, тълкуване и прилагане на тези закони.

Разбира се, когато човек е единен с Истинската си Природа, заповеди не са му необходими, защото когато се водим от Вътрешната си Същност, те са излишни. 

Ритъмът идващ от Буда Природата ни, ще ни напътства и води безпогрешно през живота. Заповедите са за тези, които са изгубили връзката със Себе си – с Оригиналната си Природа и те са само ориентири, за да може човекът да намери пътя към „дома“.

Да, патериците никой не ги обича, защото с тях се ходи трудно, сковано, непохватно, но щом човек е болен, се налага да ги използва. Така е и със законите. Изгубил си Себе си – изгубил си здравето си, ами ще спазваш закони – ще вървиш с патерици, дотогава докато се излекуваш и си способен да се завърнеш в Истинската си Природа.

Така ще се бъде и със съвременния свят, който е изгубил връзка с Първоизточника.

За Майката Природа цяла епоха може да е само един миг. Този свят не е без господар и няма как да продължава това повсеместно самоунищожение. Майката Природа ще се намеси неминуемо.

Какво е добре да предприемем ние?

Имаме възможността директно да се завърнем в Себе си, или да използваме патерици – законите дадени ни от духовни учители и водачи, докато успеем да се ориентираме и да възстановим връзката с Изначалната си Същност. 

Това са начините, други няма.

Ревността на тема различни религии е добре да се изпари, точно така, както тя ще изчезне в момента, в който се завърнете в Първоизточника – в Себе си. Няма милиони религии, няма милиони тълкувания и разбирания. Има едно Единно Цяло, от което произлиза всичко и То е, в което всички в крайна сметка ще се завърнат. Може да си го наричате, с каквито си имена искате, но разлика в Същността му няма.

Сега ще ви припомня техниката за медитация, която е един от най-преките начини да се завърнете в Себе си:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате за мислите. Не се опитвате да се успокоите. Не се опитвате да спрете мислите или да ги заменяте с други. Не развивате мислите и не ги оценявате. Само ги гледате, внимавате да не участвате в тях. Когато не се въвличате в мислите си, те постепенно ще се уталожат и успокоят. Няма да се пришпорвате и няма да препирате за бърз резултат. Всеки има различен ум – с различни замърсявания и нужди. Ще се заредите с търпение и ще практикувате. Така ще достигнете до Пустото, безмълвно, добронамерено и умиротворено състояние на Истинската си Природа и ще отразявате в ума си нещата такива, каквито са в Нея.

Този, който следва своята Буда Природа, не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика!

Успех!