Лекувай болестта още преди да е станала болест.

Постоянното наблюдение на ума е от съществено значение, за да се освободите от привързаностите, отвращенията, желанията и въобще всичко, което ви държи в патологичното – болестотворно мислене и ограниченото човешко съществуване. 

Казвайки това имам предвид, че когато сте неразположени или сте допуснали да се разболеете, умът малко по малко, „на час по лъжичка“ натрупва страхове, агресия, паники, безизходност, алчност и въобще всичко което ви отклонява от Истинската ви Природа. Няма как дори да се постараете да медитирате на постелката – да стоите в дзадзен, да постигнете освобождение, защото като медитирате вие ще се успокоите и ще се завърнете в Истинската си Природа, но това ще бъде само в този час, в който практикувате. Да не говорим, че ако не сте напреднали в практиката и ако сте разстроени, в първия момент няма да можете да медитирате. 

Навлизайки в ежедневните дейности и в разгара на действията – работа, кариера, взаимоотношения с колеги, хора от институциите, или примерно полиция (сега са много актуални да събират глоби с или без повод), и сблъсквайки се с несправедливостите, е много вероятно да забравите състоянието постигнато в дзадзен. После ще се осъзнаете и ще съжалявате, че сте си изпуснали нервите, но то вече ще е в минало време. Следва отново медитация на черната възглавничка, но така просто ще изчистите ума си от лошите емоции и мисли. Следващият път когато възникне конфликт, скандал, безобразие, неправда, ако нямате постоянно наблюдение върху ума си, вие ще допускате същата грешка отново и отново. И после пак разбор, анализ, съжаление и пак отначало.

За да не допускате тази досадна грешка, би било правилно да имате едно постоянно наблюдение върху ума си. 

Сега, като казвам „постоянно наблюдение“ нямам предвид, че трябва да стоите като изтукани и да не правите нищо друго. Или да се вторачите като пилоти от Формула 1, които за 2-3 часа време, свалят по няколко килограма заради пълната концентрация върху състезанието. Не е правилно да сте съсредоточени и до такава степен, че все едно ви грози смъртна опасност. Сами разбирате, че това е невъзможно, а дори и да го постигнете, то ще е амортизиращо, вредно за тялото, ще е за много кратко време и след това психиката ви ще рухне от прекомерно натоварване и изтощение.

Да имаш постоянно наблюдение върху ума си, означава да наблюдаваш функционирането на ума си, но това да наблюдение да не променя обичайното ти естествено състояние. 

В смисъл, наблюдаваш – хвърляш поглед върху ума си, но това да не поражда напрежение – да не те обременява по никакъв начин. Имате поглед, но това е обичайно – като всекидневие. Говорили сме го това: 

„Който стои на пръсти, не може дълго да стои“, нали се сещате – Лао Дзъ.

Когато човек има едно постоянно, но непринудено внимание върху ума си, той лесно може да улови тези съвсем леки, подли,коварни мисли, които генерират страх. 

Щом мислите са още малки, те са подобни на малка снежна топка, но оставите ли ги да се търкалят, те натрупват още и още сняг, т.е. други мисли, доводи и „съображения“ и после, когато снежната топка стане огромна и в нея има тонове сняг, няма да можете да я помръднете. Същото и с ума, оставите ли го да натрупва още, и още, и още мисли, емоции, и погрешни идеи за действия, след това и да използвате, които и да са от древните или съвременни методи, той просто няма да сработи. Виж, ако в началото още уловите тези, коварни „походи“ на ума, тогава няма проблем – бързо ще ги сразите с наблюдението си и не въвличането си в тях. Номерът на демонът Мара няма да мине!

Примерно, забележите, че в ума ви се промъква мисъл, че сте нещастен, изостанал от другите и живота, за безсмисленото съществуване,  чрез постоянното наблюдение вие ще регистрирате тази мисъл още в зародиш в самото и появяване, а може и малко след това. Ще я наблюдавате само и ще си кажете: „Аз наблюдавам тази мисъл, но знам че тя е много коварна и води към моя упадък, безпокойство и нещастие. Няма да се въвличам в нея, няма да участвам и да и се поддавам, а само ще я гледам с ума си“.

Така се постъпва и щом не се въвличате с ума си в нея, тя ще отслабне и ще изчезне. Но няма да изоставяте наблюдението си, защото навиците през живота са силни, упорити и е много вероятно същата мисъл да се появи „преоблечена“ в някаква друга идея. Когато се научите да наблюдавате ума си постоянно, ще се очиствате все повече и повече и след време такива мисли ще са рядкост, но въпреки това вие ще наблюдавате ума си. 

Това се прави, защото ние живеем в ментално замърсена среда и голям брой хора генерират нехармонична енергия, която неминуемо ще оказва влияние и върху умовете на всички.

Актуалните психични разстройства придобиват размерите на епидемия. Отделно, когато умът – психиката, нервите и реакциите ви не са стабилни, те с времето със сигурност ще отключат и някое органично заболяване.

Не се заблуждавайте, ако се оставяте и се въвличате във всяка мисъл, която спохожда ума ви да се разболеете е само въпрос на време. 

А когато това стане нито един от съвременните методи няма да ви помогне или ако медикаментите ви помагат, то ще е само временно докато ги приемате. Друг е въпросът, че когато човек е отнесен, замаян, вял поради действието на лекарствата, той ще неадекватен в професията си, в отношенията с другите и въобще качеството му на живот ще е на дъното. 

Така ли Майката Природа ни е създала? 

Родили сме се с чантички за лекарства ли? 

Не се поддавайте на подобни заблуди, защото има и такива производители на лекарства целят да ви направят зависими – да сте техни клиенти и да сте им като задължени до края на живота ви. Разбира се има случаи, в които лекарствата са безценен помощник, но ако можете без тях е по-добре. 

Прилагайте си напълно естествени техники и практики, за да сте в кондиция и в такт с Майката Природа и ще сте напълно здрави и щастливи. Когато не се получи един път, опитвайте втори, трети, десети… накрая ще се получи – ще сте доволни и всичко ще е в единство с Майката Природа.

Утре ще поговорим за това, когато вече сте допуснали някое от неразположенията на ума и как с медитативната техника да се върнем в доброто си здраве, т.е. сте отново в щастливите си времена.

Този, който следва Себе си, той е в такт с Безграничното Небе, той не може да сгреши и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика.