Една тревожна мисъл може да сътвори хиляди безумия

Когато ни сполети някаква болест или здравословен проблем, умът ни започва да работи по един неконтролируем начин. От една страна болестта ни измъчва, от друга страна умът. Случва се така, че той ни създава много повече притеснения от самата болест. Като се впусне в едни разсъждения и варианти, може да те докара до полуда.

От един нищожен проблем, умът може да сътвори планини от безпокойство. Особено, ако не е възможно бързо да се отстрани болестта и когато продължи по-дълго, психиката се изтощава. От това изтощение умът започва да прави грешки и колкото по-дълго време се влачи проблемът, толкова повече умът се изморява и отива в такива лабиринти от  вероятности, за които после когато се възстановим, ще се чудим как сме могли да имаме такива безперспективни, черни, отчайващи мисли. Ако в началото още имаме психични сили и устойчивост и много не обръщаме внимание на болестта и оказвайки се, че причината за нея не е ясна, започват едни размишления, едни обърквания и невероятнивъзможности, които са като тресавище – колкото по навътре влизаш, толкова повече затъваш.

Друг проблем е, че много от хората неистово ги е страх от смъртта. На тях ще им кажа да не се страхуват, ама никак. Щом някой се е родил, то той със сигурност ще умре, това е 100% сигурно. И дали ще умреш сега или ще умреш след няколко десетки години е почти едно и също. Всеки, който вече е преминал първа младост, знае как бързо летят годините. Хората се вкопчват в живота като удавник за сламка, сякаш че имат да живеят няколко стотин години. 

Подсъзнателно този проблем идва от други предишни подобни преживявания. Ако човек е отдалечен от Истинската си Природа, той е много уязвим. Стоиш ли стабилно вътре в Себе си, никой не може да ти направи нищо, и нищо страшно не може да те споходи. Това е особено важно в момента на смъртта. Когато напуснеш временния си облик – обиталището си наречено тяло, тогава ако не стоиш стабилно в Истинската си Същност, е възможно да те връхлетят различни други енергии, които да са страховите, жестоки, гневни, агресивни.

Отдалечени от защитата на Буда Природата си, и нямайки вече тяло, духовете са изплашени и търсят панически убежище – ново тяло. Колкото повече си изтерзан, толкова по-доволен ще си да влезеш където и да е, само да не си сред гневните, притеснителни и страшни духове. Ето, това е една от причините, човек да се преражда отново и отново. Но ако имаме способността да не се отклоняваме от Дълбоката си Същност – да стоим в нея и нищо да неможе да ни извади от Нея, тогава гневните, опасните и желаещи подчинение духове няма да имат никакъв шанс да ви уплашат. Стоейки стабилно в Буда Природата, вие само ще им се усмихвате. Няма как да ви принудят да влезете в друго тяло, защото вие ще сте силните, а не те. Също, дори и да влезете ще знаете и ще имате шанса да изберете къде да заживеете отново, а не по принуда или от безизходица. След това в подсъзнанието ви няма да има страх от смъртта, тъй като бидейки в смъртта, вие ще сте в свои води и като във ваше царство.

Другата причина заради, която хората желаят да се прераждат е привързаността към удоволствията, към комфорта и към всичко, от което те са получавали наслаждения. Когато вече нямат тяло, те всячески се стремят да изпитат отново това, към което са се стремели да преживяват когато са имали тяло. В зависимост от това дали са много пристрастни или не, те не могат да чакат и са готови почти на всичко, за да се върнат към удоволствията. Това са причините, поради които хората ужасно се страхуват и не искат да помислят за смъртта. 

Като че ли е много хубаво тялото ти да е като изсъхнало дърво и лицето да е като съсухрена ябълка и като продължаваш да живееш все повече да не приличаш на нищо. Смъртта е ново начало, така трябва да се гледа на нея, а не като на заплаха или като на влизане в ада и страдания. 

Ето затова, приживе човек следва да работи върху единението със своята Буда Природа. Щом си единен с Нея, ти притежаваш Вездесъщата Мощ на Изначалната Вселена и на Майката Природа. Никой нищо не може да ти стори и можеш да правиш това, което си пожелаеш.

Когато тялото ви отказва да работи или по някакъв начин се увредило, можете да го възстановите по следния начин:

Знаете медитацията: Наблюдавате ума си без да се въвличате в нито една от мислите, които ще се появяват и които ще се опитват да ви занимават. Няма да ги гоните, няма да ги каните, няма да ги развивате, няма да ги оценявате и няма да им отдавате значение. Щом не се въвличате в тях, вие няма да им давате от енергията си и така те постепенно ще утихват. Ще навлезете в естественото си, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската си Природа. Щом навлезете в Нея и щом умът ви не ви безпокои, тогава отидете с концентрацията на вниманието си до болното място, и го насочете в Изначалната Пустота, до която сте достигнали чрез медитацията си. Задръжте вниманието си така, т.е. задръжте чрез концентрацията на вниманието си болното място, център, участък или точка в Изначалната Пустота. 

Колкото по-силна, устойчива и продължителна е концентрацията на вниманието ви да държите проблема Същността си – бил той психически, ментален, в нервната, ендокринната система или физически, толкова по-добре ще можете да хармонизирате този проблем и толкова по-бързо той ще се възстанови. Така много скоро ще бъдете здрави, и ще ви се струва като чудо. 

Не, не е чудо, а е закономерност. Няма нужда да правите нещо друго, защото то ще се случва спонтанно и неволево. Мястото ще се загрее или изстуди, в зависимост каква енергия е преобладавала в него. Когато е възпалено, уравновесявайки енергиите, може се усети хлад. Или ако е било обладано от студена енергия, ще усетите топлина, но пак казвам това ще стане от само себе си. В зависимост от реакциите, които ще протичат, усещанията ще са различни. Вашата работа е да държите чрез вниманието си болния участък в Изначалната си Същност, всичко друго ще се получи от сливането с Нея. Дори и само това да направите, пак ще можете да се избавите от здравословния си проблем, а след това ще можете да усещате все повече и повече всички реакции и пътища, по които Буда природата ви осъществява всичко. За Вездесъщата Буда Природа няма нищо трудно и няма нещо, което да не може да постигне. Това не е човешки опит и знания, това е Вечната Божествена Същност, която е във всеки от нас.

Този, който следва своята Буда Природа, той следва Пътя на Безграничния, той не може да сгреши и не може да си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика!

Успех!

2 thoughts on “Една тревожна мисъл може да сътвори хиляди безумия”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.