Да си Себе си е вечен празник

Празниците са хубаво нещо, но и с тях не бива да се прекалява. Колкото човек повече се увлича, че му е празнично, толкова после ще му е по-трудно да се адаптира към обичайното ежедневие. Хубаво е човек да има представа за всичко, което предстои занапред и е добре да си организира живота така, че всеки ден да е едно празнуване. 

Какво сега, ще си похарчим всичките пари за глупости, а после ще ходим да теглим заеми ли? Това ли се изисква празникът? 

По повод Рождество Христово, ще ви припомня един стих от Евангелието:

„Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, а който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата.“

Сега, естествено, че Христос говори на езика и разбиранията на хората, сред които е трябвало да проповядва, и естествено, че Първоизточникът, от който произтича животът не е само на небето, а е абсолютно навсякъде и във всичко.

Казвам ви това изречение, за да напомня, че колкото и да палите свещи, прекадявате, да се покланяте или спазвате традициите, ако не вършите волята на Безграничното вътре в самите вас, няма да има никаква полза нито от почитането на празника, нито от думите и обещанията, които ще бъдат изговорени.

Като кажат Коледа, хората си представят отрупани с ястия трапези, много пиене и срещи с близки хора. Хубаво, не е лошо всичко това, но нека и тези неща да са с мярка, щото точно по празниците пациентите в болниците се увеличават, било от преяждане или от препиване.

Както винаги съм казвал, аз не намирам разлика между никоя от религиите или духовните учения. За мен всички те водят към Първоизточника и Оригиналния ни образ.

Сега ще ме атакувате с въпроси от рода: 

„Ама те, католиците имат скандал за изнасилването на деца..“, „Много от православните монаси са обратни“, „Будистите, пък не вярват в Господ и много от тях не вървят в пътя който Буда ги е учил…“ „Индусите пък принасят кървави жертвоприношения..- ужасни са“ или „Мюсюлманите са прекалено строги стигащи до жестокост..“, „Юдеите са себични..“, и още колкото си искате упреци и обиди.

Да…, заради празника, пак ще се позова на едни други думи на Христос:

„Здравите нямат нужда от лекар, а болните..“

Харесвам всички религии и духовни учения, защото макар и те често да грешат, те се стремят да упътват хората към Безграничния и това е достатъчно, за да ги уважавам.

Ами ако всички те бяха единни с Истинската си Природа, нямаше да се делят на отделни религии и духовни учения, защото щяха да знаят, че тяхната Буда Природа – Извечната им Същност, не принадлежи на никоя религия, духовно учение и на нищо друго, освен на Единното Цяло. 

Правилата, законите, каноните, са само затова, за да приближат хората максимално до Изначалната им Природа. Разбира се, че те са несъвършени, недостатъчни, ограничени са и праволинейни, затова са закони. Когато човек се научи да ги спазва и да не се поддава на разни изкушения, желания, привързаност и отвращения, той ще бъде подготвен, за да може да се слее с Истинската си Природа.

Когато човек е единен с Вечната си Природа, той се води само от Нея и не се подчинява на ограничения си човешки ум, които се съобразява с правила и закони. 

Вездесъщото Себе е безгранично по знания и възможности и водейки се от Него, адептът не може да допуска грешки и не си създава карма.

Празниците са, за да ги почитаме и да си припомним, историята, и традициите, откъдето водят началото си. Те не са повод някой да се напие, да се тъпче с храна и да си организира удоволствия до умопомрачение.

Всяка религия си има свои празници и свои поводи да се обърне миряните към събитието, заради което се празнува.

Единствено за Дзен може да се каже, че всеки ден е празник. Всеки ден е Рождество, всеки ден е Великден, всеки ден е какъвто си повод искате.

Този, който познава и се води от Себе си, няма нужда от специални дни, за да празнува, защото за него всеки миг е изключителен и всеки ден е благословение. Да се водиш от Себе си, означава да си единен с повеленията на Небето и това е напълно достатъчно, за да празнуваш всички празници едновременно и всеки ден.

Сега нека пак да ви напомня техниката за медитация:

Наблюдавате ума си, но не се захващате с мислите. Не им отдавате значение, не ги развивате и не ги оценявате. Медитирайки, не подбирате истинските и лъжливите мисли. Не търсите справедливост и не се опитвате да успокоите ума си. Само внимавате да не се въвличате в дейността на ума. Не се отдавате на разсъждения и не търсите отговори, нито се стремите логически да подредите мислите си. Стоите и наблюдавате и не участвате в тях. Така постепенно умът ви ще се успокои, ще навлезе в естественото, пусто, безметежно и умиротворено състояние на Истинската си Природа. Ще се слеете с Нея и ще Я последвате навсякъде.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика!

Успех!

3 thoughts on “Да си Себе си е вечен празник”

  1. Здравей, Нед! Всеки ден е урок, учение, знание. Може би, това е само от значение. Споделям от години твоята позиция за днешния и всички празници. Приятно е да си спомним традициите на народа ни, да се съберем в едно топло, изпълнено с обич и усмивки семейно гнездо. Да погледнем в очите на децата си онова, което сме били и е отминало. Поостарели вече, с побелели коси, живеещи ни се в спокоен като в детството ни свят и време… Време на мир, свобода на душата, на усмивки, породени от мънички неща… Благодаря ти, за всеотдайността в насоката и детайлите на усвояване на най-значимите познания!
    Светъл празник и усмихната вечер!

  2. Гергана Иванова

    Човек докато е жив, все се стреми да постигне Бога, Универсума, Абсолюта, ….да стигне до истинското Себе.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.