Духът прави истинската духовност, а не безропотното и овчедушно послушание

Да се поддадеш на дявола, означава да отстъпиш от Себе си. 

Напоследък са се нароили едни съветници, които се опитват да внушават, че най-добре би било да се оставиш на удоволствията, да си живееш живота по „най-лесния“ начин и да не те е грижа за нищо друго. 

Е, ами то най-лесният начин, когато видиш приятел в беда е да го зарежеш. Или ако срещнеш някаква трудност в живота, направо да се откажеш от каузата, която си решил да осъществиш. Също, много е лесно, в момента в който видиш, че нещо не е в твой интерес да се изметнеш и да се откажеш от дадената дума.

Ами то така даже няма нужда нито от Буда, нито от Христос, нито от някакви духовни наставници.

Адският – демоничният принцип, който ще ви отведе в илюзията, невежеството и страданията е: 

„Щом срещнеш трудност – бягай; откажи се от всичко което си обещал и гарантирал; лъжи и кради, ако ти е удобно; и прави каквото ти дойде на ум, стига това да ти доставя удоволствие…, или просто бъди така, както ти е най-удобно на теб, нищо друго и никой друг нямат значение…“ – ето това е мислене удобно на Изкусителя.

Всъщност, когато се сблъскате с някой, който ви проповядва такива идеи и мисли, вече трябва да сте наясно, какво можете да очаквате от такива хора – нищо, само предателство, лъжи, измами и да ви изоставят при най-малкото препятствие..

Един човек, който е предан на Себе си, той е предан и на всички останали. Но не предан на приумиците, илюзиите, невежеството и измамните идеи, които водят към страдания, а предан към тяхната Истинска Природа – Божествената им Същност.

За духовния човек няма отстъпление от истината. Него не можеш нито да го купиш, нито да го съблазниш с нещо. По това се познава един човек на Духа – по непреклонността да се поддаде на сатанинското – на покварата, алчността или каквито и да са други желания. За него няма нищо друго важно освен да бъде воден от Божествената си Природа и щом е въплътен в човешко тяло, като следствие на това – да служи на хората по най-разумния за това начин.

Създадено е едно впечатление сред хората, че духовния човек непременно и винаги трябва да благ в отношенията си, умерен в думите си и да не излиза извън принципите на доброто възпитание и отношения.

Това обаче никак не е така. Мога да ви цитирам думите на всеки истински духовен пратеник, който говори нещата такива, каквито са без да се съобразява дали е благ, дали ще е хрисим, умерен или възпитан.

Ако вземем за пример близкоизточните религии, всички пророци са говорели истината директно в очите и са я повтаряли много пъти, без да се интересуват дали ще е се вместят в нормите и представите на другите за духовност. 

Самият Христос в Евангелието много пъти употребява думите „маловерци“, „слепи водители“, „рожби ехидини“, ‘безумни и слепи”, “лицемери“, „змии..“

Буда, Бодхидхарма също казват нещата директно и с истинските им имена.

Да си духовен, не означава непременно да си благ и лицеприятен на всички. 

Да си духовен означава да мислиш, да чувстваш и да действаш според Духовната си Същност.

Няма по-лесна и по-достъпна цел за Изкусителя Мара от хора без самодисциплина, воля и усточивост. Щом си казал, че нещо ще го правиш или че няма да го правиш – край. Дори и някога да се провалиш и да не си могъл да удържиш на думата си или да устоиш, изправяш се и започваш отначало. Отново и отново, пак и пак, дотогава докато постигнеш целта си. 

Истински устременият към духа си човек не може да бъде спрян или осуетен нито от дявол, нито от Сатана или Мара. Да, възможно е понякога заради някои стари и вкоренени навици да се поддаде човек, не е изключено. Но осъзнавайки грешката си той трябва да се събере в себе си и да продължи. Това е същественото.

Не бива да се отдаваме на слабостите и желанията си, защото това води към затъване и самсара. Демоничните неща отначало са приятни, но краят им е страдания.

Духовните пътища отначало може да са трудни и да изглеждат непосилни, но вървим ли по тях неотклонно, краят неминуемо ще е завръщането в Истинската си Природа!

За да може човек да познае Себе си, е добре да усвои и да практикува медитацията:

Медитирайки ние само наблюдаваме ума си, но без да вземаме участие в него.

Не се борим с мислите, не искаме да ги изгоним или поправим. Само ги гледаме и внимаваме да не се въвлечем в тях. Така постепенно умът ще утихне – ще стане пуст, безмълвен и умиротворен. Така ще можете да отразявате всичко такова, каквото е от Истинската си Природа. Този който следва Себе си, той не може да сгреши и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика!

Успех!

8 thoughts on “Духът прави истинската духовност, а не безропотното и овчедушно послушание”

  1. Здравей, Нед! В навечерието на една сурова за човечеството година, ни поднасяш послание за щастие. Благодаря ти за тази отговорност, за стоицизма към всичко, което правиш за човешкото осъзнаване!
    <3

  2. Сърдечно благодаря! От изобилието на информация за търсене на Истината,
    намирам че твоята е най- достоверна и най- истинска!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.