Никой не е съвършен – колкото повече укоряваме другите, толкова повече забравяме за себе си.

Макар преминаването от старата към новата година да е само една символика, нека в действителност да изоставим в миналото всички лоши навици, пороците и зависимостите си.

Няма човек родил се на земята, който да не е сгрешавал. Поговорката: „Никой не е съвършен“ се отнася за абсолютно всички. Съвършено е само Вечното Себе вътре в нас и ако ние съумяваме да го следваме, това е съвършеният Път. Човек е уязвим, ограничен и ако стигне предела на ума, силите и издръжливостта си, той неминуемо ще започне да прави грешки. Лесно е да кажеш на другите: „Защо направи това или онова?“, „Как можа, не виждаше ли, че това ще доведе до провал..?“

Трудно е винаги да имаш поглед върху собствените си погрешни ходове. Дори и някой да ни ги показва съвсем чистосърдечно, вътрешната ни – скритата ни гордост не иска да допусне, че ние може да сме на грешен път. Склонни сме да търсим причина за казаното в другия и да желаем на всяка цена да го опровергаем и много рядко се вглеждаме в собствените си простъпки.

Пристъпвайки към медитативната практика, е нормално да изоставим старите си навици, начинът си на мислене и придружаващата го емоционалност, които пък водят до определен начин на действия. Имайки медитацията като формула, ние би следвало да не се впускаме нито в своите мисли, нито да се чувстваме задължени непременно да отговаряме на мислите и действията на другите. Навлизайки все повече в Истинската си Природа ние и съзнателно и почти неусетно изоставяме пристрастията си към чувствените удоволствия, към необузданите си желания и непремерените действия.През живота си човек е правил много неосъзнати постъпки. Като се започне от детството, като минем през юношеството, младите си години, а и като възрастни. Много глупости сме натворили и то дори без да се усетим, че не е редно да ги правим.

Осъзнавайки се и пристъпвайки към работата върху себе си, би било правилно да избягваме всичко, което би могло да осуети или попречи на себереализацията.

Самите медитативни техники променят практикуващите постепенно и неусетно. След време ще забележите, че неща които преди са били едва ли не цел в живота и са ви вълнували, сега са ви станали безразлични. Например, посветеният и практикуващ редовно медитацията си не се впуска в излишни, некоректни и непочтени разговори. Все по-малко го интересуват неща от личния живот на другите, все по-рядко обсъжда, осъжда или желае да контролира другите. По съвсем естествен и непринуден начин знае, че няма разделение в света – не счита себе си за по-важен, по-привилегирован или отделен от другите.Всички беди в света идват от мислите, че ние сме по-важни, по-значими от останалите. Не, не сме! Ако в едно свое съществуване имаме някаква власт над хората, то това е само в един малък отрязък от време. Всъщност, животът е като един безкраен филм – с безкрайно много серии.В момента ние гледаме само един епизод. Да, може да си като цар, слуга или друга роля да ти е отредила съдбата. Често задавате въпроси от рода: „Ама, това е много несправедливо! Виж, какви честни и добри хора, а на какви страдания са подложени?“Упражняващият се в медитативни практики е наясно, че нашето Истинско съзнание, може да се превъплъщава в различни роли, в различни същества и да има различни задачи. Ако в този отрязък от време ние виждаме тази картина, Вездесъщото Себе разполага с безкрайната информация на Вечността. Вместо да се бунтуваме, като не можем да си обясним нещата, би било правилно да игнорираме всякакво недоволство, негодувания, сръдни и възмущения и да се вгледаме в Истинската си Природа.

Съумеем ли да напуснем противоречията и бунтарството и можем ли да не се въвличаме в тях, ще сме в състояние да навлезем в пустото, безмълвно, безметежно и добронамерено състояние към всички и всичко. Точно това умиротворено състояние е вратата към всички истински духовни познания. Успеете ли да познаете и да се слеете със Себе, ще установите, че няма аз и няма други. Противоречията, конфликтите, скандалите и сблъсъците са само на повърхността. В дълбините на Съществото си ние сме неразривно свързани с всеки и с всичко.Първо, всичко което ни се случва, сме го проектирали самите ние в миналото с нашите си действия. Второ, всички останали ни съдействат за да постигнем пътя и целите към който вървим. Един ще ни помага и ще ни улеснява. Друг ще ни вреди – ще ни калява и помага да овладяваме себе си, не поддавайки се на провокациите. Трети, ще ни подвежда и мами, но всичко това ще е само и единствено за да се устремим, да осъзнаем основополагащата истина в живота. Някой ще ни учи – за да знаем. Някой ще ни подлага крак – за да можем практически да умеем и да се справяме. Най-различни хора, роли и превъплъщения, ще ни обслужват, но всичко това ще е само То – Вездесъщото Себе – То е приятелят, То е врагът, То е тъмата, То е светлината, То е учителят, То е болестта, То е лечителят, То е изпитанието, То е изкушението и съблазните, То е поражението, То е и Победата и Триумфът! – всичко това са различните роли и превъплъщения на Безкрайната ни Вътрешна Същност! Та така, нека с отминаването на Старата година да изоставим разделението, невежеството, лошите си навици, пороците, привързаностите и отвращенията си, за можем да познаем, да се слеем и да сме съвършено чисти и единни с Истинската си Същност.

Този, който следва Себе си, той е единен с Божествената си природа, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика!