Спокойствието е навътре. Просто, не се захващайте за мислите и то ще се прояви.

Когато се случи да сте разтревожени, противоречиви и да се лутате в двоумене, най-добрият начин да възстановите спокойния си ум е да се вгледате в Себе си. 

Няма смисъл да насочвате ума си към разсъждения и да търсите покоя в логическите умозаключения. Вътре във всеки от нас има едно спокойствие, една невъзмутимост, непоклатимост. Точно там в Истинската ни Природа всичко е в ненарушима хармония и баланс. Тревогата е присъща на човешкия ум. Неприятните преживявания също са плод на човешките ни възгледи, представи перспективи. Няма смисъл да си задавате въпрос след въпрос и да се лутате от една вероятност в друга. Да, знам, че по този начин вие чрез ума си търсите изход от проблемната ситуация, но умът без корените си е слаб, неустойчив и много суетен. Много вероятно е, работейки с ума си и опитвайки се да отговорите на всички въпроси да затънете още повече в блатото на незнанието и така още повече да усилите тревогите си и психическата си нестабилност.

Това което е най-разумно да направи човек в такава ситуация е, човек да се отстрани от ума си. Да не тръгва след разсъжденията си и безкрайните възможни варианти, които ще се появяват.

Подобно на една размътена вода, в която утайката се е вдигнала и е направила всичко тъмно и непроницаемо, така умът вдига пушилката на мисленето и по този начин прави успокояването ви невъзможно.

Нищо не бива да се прави в такава ситуация, освен да се вгледаме в ума, но без да позволяваме да бъдем грабнати от мислите. Умът отначало ще бъде много трескав и бурните ви мисли сякаш ще имат силата да ви тласкат, да ви задействат да направите някакъв ход или да предприемете някакви незабавни постъпки.

Най-трудно е в самото начало, когато още сте неустойчиви и когато навикът да се водите по ума е най-силен. 

Не правете грешката да търсите възможен изход от създадената ситуация чрез усилено мислене. Така само ще се изтощите още повече, ще се объркате и е възможно да влезете в още по-големи неприятности, защото един изтощен, изморен и объркан ум неминуемо ще започне да прави грешка след грешка.

Просто, отдръпнете се, отстранете се, не участвайте в ума. Само стойте и го наблюдавайте. Не давате ли участието си в мислите и не ги ли захранвате с енергията си, мислите ви постепенно ще утихват.

Естественото състояние, спокойствието, умиротворението винаги са вътре в ума ви. Невъзмутимостта, непоклатимостта, непукизма също. Не сте в състояние да ги виждате и да се потопите в тях заради замъгляването идващо от ума. Една мисъл преминава в друга мисъл, едни разсъждения се разклоняват и водят до други разсъждения. Под въздействието на ума, вероятността постепенно да ви обхване чувство на страх, гняв, чувство за справедливост и мъст, алчност, гордост и прочие е много голяма. Така човек се изгубва в мъглата на заблудите на ума.

Умът би могъл да бъде много голям помощник, но за целта той следва да бъде центриран в Същността си. Тогава умът няма да се отклонява в суетни мисли, а строго ще следва всичко така, както то се излъчва от Истинската ни Природа.

И така: Когато сме разтревожени, раздвоени, объркани или изпълнени с противоречия и с желание за бунт към себе си и света, следва да се вгледаме в себе си. 

За тази цел ще е добре да си отделим време и да не бързаме с резултата – да не бързаме да навлезем в спокойствието.

Щом наблюдаваме ума си – всички мисли, спомени, картини, звуци и прочие, и не се въвличаме в тях, той ще се успокои. 

Умът ни ще навлезе в естественото си състояние, ще се умиротвори и така всичко ще си дойде на мястото. Въпросите, които са ви измъчвали преди това, ще се сдобият с отговорите идващи от непоклатимото спокойствие на Истинската ви Природа. 

Объркването, двоуменията, противоречивостта и съмненията ще бъдат заменени със сигурността, проницателността, обхватността и непоколебимостта на вашата Изначална Същност. 

Да знаете, че няма по-добро спокойствие от това! 

А иначе ако търсите покоя в лекарствата, различните дроги, в парите или в изгодните условия на живот, дори и да го постигнете, той ще е само частичен, временен и нестабилен. Просто, такъв покой няма да струва нищо.

Нищо не може да ви даде истинския покой и душевения ви мир и благоденствие освен вашата Истинска Вечна Вътрешна Същност.

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Безграничното, той не може да сгреши и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика!