Пълно доверие в Истинската си Природа

За едно нещо никога не бива да се двоумим или съмняваме! 

То е, че всичко следва да произтича от Вътрешната ни Същност. 

Ясно е, ние не можем постоянно да сме във върхово внимание навътре към себе си. Има моменти, които са критични и тогава е належащо да усилим вниманието си. Такива случаи са, когато в нас възникнат някакви силни мисли – емоции, възбуда и подтици за някакво действие. Също, ако бушува агресия, гняв, желание за мъст, или в потискащи депресивни състояния моменти на самосъжаление, униние и др. Възникнат ли подобни мисли, щем или не щем, ще се наложи да усилим вниманието си към наблюдение на ума и не въвличането си в него. Разбира се, че е по-приятно и по-лежерно да сме нацяло разхлабени, релаксирани и отпуснати в полуусмивка. В ежедневието си обаче, няма как да останем в това комфортно състояние защото обикновено сме впрегнати в някакви дейности, заобиколени сме от изискващи хора, и имаме неотменими задължения, които така или иначе се налага да изпълняваме. Провокациите идващи от заобикалящата среда са неумолими и често пъти неотложни. В тези случаи, ако искаме да сме пълноценни и същевременно да не се отклоняваме от Вътрешната ни Същност, ще трябва да повишим вниманието си – концентрацията си, за да не бъдем въвлечени в суетния си човешко – маймунски ум.

А когато няма нужда и сме в приятни, спокойни, благоприятни условия, няма и необходимост от силна концентрация. Тогава можем да разхлабим тялото си, мускулите, сухожилията, нервите си и да се отпуснем във вътрешната си усмивка. В това положение можем да имаме идеалните условия за почивка и възстановяване на силите.

Вършейки си работата през деня, общувайки с хората и попадайки в не съвсем чиста ментална, психична среда, е възможно да бъдем обхванати от съмнение или пък поради инерцията на ума и мисленето да се откъснем – да се изместим от центъра си. 

Най-лошото нещо, което можем да направим в такива случаи е да продължим да усилваме съмненията си или да се унесем в разсъждения, като изоставим връзката с центъра си. Тогава съмненията, двоуменията и лутането ще обхване целият ни ум и цялото ни същество и е възможно да направим грешки, за които после и да съжаляваме няма да можем да върнем назад.

Най-доброто нещо, което можем да направим е, с повишена концентрация и внимание да се съсредоточим, да се насочваме към себе си дотогава, докато съмненията започнат да избледняват и двоумението изчезне. Когато вече имаме това състояние на ума, можем да намалим концентрацията и да се отпуснем и да имаме едно леко, естествено и не обременяващо внимание и наблюдение на ума.

По същия начин се процедира, ако в съзнанието ви се опитат да се промъкнат мисли на самосъжаление, униние, тревога, безпокойство, страх, паника..

Още щом забележите, че в ума ви се започват такива неща и още когато подобни мисли са в зародиш, следва да усилите вниманието си и в никакъв случай да не позволите да ви въвлекат в тях.

Каква полза, ако през цялото време от денонощието сте будни и наблюдаващи, а когато дойдат такива неблагоприятни мисли да ги пуснете в ума си? 

Това са енергии и макар да не ги виждаме, защото нашите сетива не са настроени да улавят, те циркулират в пространството усилват се или намаляват според това, в каква среда ще попаднат. Ако попаднат в среда, в която не могат да се развиват, те отслабват и изчезват. А ако попаднат в среда, която им дава сили и е в унисон с тях, те увеличават силата си. Каквато енергия човек генерира, такава енергия ще задейства в пространството и времето. 

Затова, приятели, не е добре да комуникирате, да се поддавате и да настройвате умовете си на вълните на подобни мисли, разсъждения.

Човек следва да е убеден докрай в това, че е правилно всичко да произтича от Истинската му Природа. И подобно на обезопасително въже, вашето внимание не бива никога да ви напуска. Може да е леко, може да е фино и ненатрапчиво, но нека винаги да е налице. Винаги да имате един, макар и непринуден поглед върху ума, за да може когато се наложи да го усилите и да преодолявате разните предизвикателства.

Буда, казва така:

“Не вярвай на нещо само, защото си го чул. Не вярвай на нещо просто защото е казано или се говори от много хора. Не вярвай само, защото нещо сте го намерили написано в религиозни книги. Не вярвай в нещо просто защото е казано чрез авторитета на твоите учители или от по- възрастните. Не вярвай само, защото нещо е традиция и е било оставено като наследство от много поколения. Но след като го разгледаш обстойно и го анализираш, тогава, когато разбереш, че е разумно и водещо към добро и е от полза за всички, тогава го приеми и живей с него.”

Всичко друго може да бъде подлагано на съмнения, но Истинската ви Природа – никога.

Естествено, че понякога може да бъдем подлъгани от егото си и да мислим, че то е Истинската ни Природа.

Как да разпознаем дали едно нещо идва от егото или от Вътрешната ни Същност?

Когато нямаме желания, които да ни управляват и заповядват.. Когато нямаме пристрастия или отвращения.. Когато нямаме подтици за меркантилност и печалба и непременно да очакваме да се облагодетелстваме лично. Когато не мислим себе си, за по-важни, по-привилегировани и по-ценни от другите.. Тогава това е от Вътрешната ни Същност.

А ако имаме неистови желания, за каквото и да е. Когато ни обзема страст или омраза. Когато мислим преди всичко за личната си изгода, и когато смятаме себе си за най-важни в света. Тези неща са от нашия ограничен човешко – маймунски ум – егото!

Този, който следва своята Буда Природа, той върви в Пътя на Несътвореното, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика.

2 thoughts on “Пълно доверие в Истинската си Природа”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.