Големият ум е умът единен с Вътрешната Същност.

Има една много хубава българска поговорка, която гласи: „На каквото постелиш, на това ще легнеш“. Това се отнася за всички неща в живота, но също може и за работата върху самия себе си. 

Когато денят е изминал и ти не очистиш ума си, това веднага би означавало, че ще си легнеш да спиш с всички натрупани енергии, мисли, емоции и гадости, които си преживял през деня.. Естествено е да се предположи, че след един бурен на емоции ден, сънят ви няма да е пълноценен. Преди да легне да спи, човек би било добре да се очисти от преживяното през деня и да се освободи от мислите и емоциите, които се въртят безспирно в ума му. Все едно някой да работи цял ден, да се изплеска, да се измърси и без да си свали дрехите и без да мине през банята, да отиде и да си легне да спи. Нали не е много хигиенично.. Нормално е, след като приключи работа да хигиенизира тялото и психиката си – ума. Някак дори би било по-нормално, ако някой си легне да спи физически мръсен, отколкото психически. Ако си не си измиеш тялото и не смениш дрехите си, най-много да изплескаш леглото и завивките.. Да, няма да е приятно, но тях бързо можеш да ги смениш, изпереш и да ги въведеш в ред. Не така стоят нещата, ако човек не хигиенизира ума, психиката – мислите, емоциите или двигателните си подтици. Оставиш ли ума си без хигиена, той може да ти направи големи бели, които после няма как бързо да очистиш и дълго време (ако не и завинаги). Да си легнеш да спиш с отровена психика, означава да се съгласиш да вървиш към някакво психично разстройство или болест. Разбира се, това може да не се прояви веднага, защото то с времето ще се натрупва още, и още.., и в някакъв критичен момент болестта ще се отключи. Затова, най-доброто нещо, когато се приберете от работа е да си направите медитация. 

Дори ако човек е разстроен, не е добре да се нахвърля веднага към храната. Първото нещо, което е правилно да се направи е да очисти ума и емоциите си и едва чак тогава може да пристъпи към хранене. В зависимост, колко и какви емоции сте преживели през деня ще е и времето за медитация. Понякога може да са достатъчни 20 минути, понякога 40, а може и час и повече време да ви трябва, за да успокоите ума си. 

Просто се заредете с търпение и седнете за медитация. Когато успокоите ума си, след това и разговорите ви ще са по-адекватни, и плановете ви занапред ще са правилни, и храната която ще приемете ще ви се отрази по-добре, също и отношенията ви с близките вам хора ще са приятни, коректни, ненатоварващи, благи.

Връщате се от работа и сядате за медитация. Наблюдавате ума и не се въвличате в него. Да, той много пъти ще ви връща в проблемната ситуация, ще се мъчи да оценява, да критикува и да раздава правосъдие или да мъсти. Но на нищо от това, което идва в ума ви не бива да отдавате значение и не бива да участвате в него. Просто стоите и наблюдавате ума си. Мислите ще възникват, ще се опитват да ви занимават и ще отшумяват. Те ще се сменят една с друга. Ще се разхождат от един вариант в друг, но вие няма да тръгвате след тях, само ще стоите и ще ги гледате – нищо повече от това не бива да правите!

Постепенно умът ви ще се успокоява и мислите ще намалеят, ще изчезнат и няма да ви занимават. Ето това ще означава, че сте изчистили ума си. Но дори да не успеете да се очистите изцяло, все пак ще постигнете някакво успокоение. Не се притеснявайте, с времето ще ви се получава все по-добре. Необходима е постоянна практика.

Така ще имате и по-здравословен и достатъчен сън.

Като станете от сън и като направите тоалета си, пак първото нещо което трябва да направите е да очистите ума си. 

„Защо?“, ще попитате, „нали не сме имали никакви преживявания докато спим?“

Защото подсъзнанието ни работи и по време на сън, и е много възможно да се събудим с объркан, изпълнен със съмнения и тревожен ум. Затова, след сън и като подготовка за деня, пак ще е правилно да се направи медитация – да се успокои ума, да се уталожат емоците и да се предвидят подтиците за действия.

Някой си мислят, че медитацията е, не използване на ума. Голяма грешка е това!

При медитация, ние освобождаваме ума от паразитните и ненужни мисли, точно за това – за да можем да използваме целият капацитет на ума. В противен случай, ако се оставим на паразитните мисли да управляват ума ни, той подобно на забравена лампа или друг консуматор, ще черпи от сиите ни и когато се наложи да приложим енергията си, тя ще отсъства – няма да я има, защото сме я пропилели в ненужни мисли, емоции или действия!

Медитирайки, ние пускаме всички мисли да възникват, да стоят и да отминават и така те утихват и изчезват. Така, имайки един чист, пуст, обхватен и проницателен ум, можем да го използваме според нуждите и предназначението му. С не просто както някои си представят, че се лишаваме от способността да мислим – нищо подобно няма!

Умът пречистен от медитативната техника ще ви даде целия си капацитет и ще решава всички задачи, които му зададете – ще е тих, послушен и ще функционира, според както Майката Природа е вложила в нас.

Един успокоен, умиротворен, добронамерен и невъзмутим ум отразява всичко такова, каквото то се излъчва от Истинската ни Същност и когато Я следваме ние вървим в Пътя на Вечната Пустота. Този, който следва Себе си – Вътрешната си Природа, не греши и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика!

5 thoughts on “Големият ум е умът единен с Вътрешната Същност.”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.