Ежедневието е замърсяване, което не бива да се пренебрегва

Замърсена е средата, в която живеем. Колкото и изчистен да е умът ни, участвайки в живота и потопявайки се в ежедневието, той няма как да не се повлияе. Това са енергии, с които е пропита средата и дори да сме медитирали качествено и да сме успокоили ума си, попадайки в тях, умът се повлиява. 

Разбира се, един сериозно практикуващ медитативни очистващи техники, няма как да се поддаде толкова лесно, но влиянието на средата не може да не бъде усетено. Дори да се изчистим добре, това не означава край на вниманието и край на медитацията. Изначално всички същества са незамърсени – те са били чисти и неподвластни на илюзията. Постепенно навлизайки в материални тела, поддавайки и водейки се от желанията, удоволствията, страстите в тях са възниквали привързаност към приятните неща и отвращения към неприятните. 

Да, в самото начало съществата са били не обременени и неопетнени от илюзиите. Резултатът можем да го видим сега. Хората са обзети от изкушения, лъжа, измама, кражба, омраза и още какви ли не пороци. Потъването на съществата в света на илюзията е ставало в течение на много години и сега го имаме налице.

Този съвременен наш земен свят, който е превзет от лъжата, генерира нечиста, нехармонична, агресивна сила – излъчваща се от умовете на хората енергия, въздейства и се опитва да доминира над всички други различни идеи, чисти умове или стремления в тази посока. 

Създава се едно огромно общо биополе агресивно влияещо върху другите хора, които не резонират с него. 

И какво се получава? 

Получава се, че адът сам пази себе си, за да не може някой да избяга от него. Разумно е, човек винаги да наблюдава ума си, за да не би той неусетно, да се замърси – да се слее и да стане подобен на това общо биополе, което се излъчва от голямата маса от хора.

Да предположим, че сте стояли в медитация дълго време. Наблюдавали сте мислите си и не сте се въвличали в тях, не сте се захващали и не сте участвали с това, което умът ви е подтиквал. Щом станете и навлезете в ежедневието, вие попадате сред различни хора. Някои от тях също може да са с чист ум и с не обременено съзнание, но повечето, масата хора са на съвсем друга вълна. В тях преобладава ненавистта, завистта, интригантстването, омразата, алчността, надменността и др. подобни порочни състояния.

И ако човек не внимава, първо, на чисто енергийно ниво те ще проникнат ума му. Съвсем неусетно и незабележимо вие ще започнете да ги наподобявате. Е да, няма да станете точно като тях, но имам предвид, че тяхната енергия ще започне да ви влияе осезателно. И така вместо да сте Себе си и да следвате Вътрешната си Същност, вие малко по малко и без да искате ще ги копирате. 

Ето как, без човек да е виновен и без да цели това, неусетно сливайки се със заобикалящата го енергийна среда, се променя и постепенно заприличва на тези, с които най-често общува. Това е замърсяване. Колкото и да сте чисти и изрядни, средата ще влияе върху вас и разбира се, вие ще влияете на средата. 

Ако сте по-устойчиви енергийно, ако се очиствате своевременно от замърсяванията на заобикалящата среда, може да се случи така, че вие да промените благотворно средата. Затова обаче, не бива да сте инертни, нехайни и със замъглен ум.

И когато някой излъчва неблагоприятна енергия като омраза, ненавист, завист, гняв, недоволство, обезсърчение и други, тогава следва да се държите здраво за медитативната си техника и да не се въвличате в неговите провокации. 

Няма много разлика дали ще се отнасяте към собствените си мисли или към мислите на другите хора. Всички паразитни мисли следва да бъдат изоставени, да не участвате в тях – не бива да се опитвате да ги оборвате, да ги оспорвате и да им привеждате някакви аргументи, за да им докажете правотата си. 

Само стоите и ги гледате дотогава, докато те утихнат и докато във вас се възцари спокойствието, добронамереността и умиротворението. Така се стига до естественото, пусто, безмълвно и невъзмутимо състояние на Истинската ви Природа. Щом се единни със Себе си, тогава можете да пристъпите към решаването на каквито и да са проблеми. Те могат да са вътре във вас – в ума ви, а могат да бъдат и вън от вас – с хората, с които работите, общувате или сте се сблъскали. 

Винаги на първо място човек е важно да бъде Себе си, и едва след това посредством Истинската си Природа и невъзмутимостта си ще му предстои да разреши задачите или проблемите, които ще среща.

Говорим за очистването и неизбежното замърсяване. Изчистваме се посредством медитацията си и поддържаме това истинско състояние, като неизменно стоим в центъра си – своята Истинска Природа.

Този, който е единен със Себе си, той е единен с безграничната Пустота, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика!