В които мисли сте най-податливи, към тях вниманието ви следва да е най-изострено

Не може да не се увлече понякога човек, нормално е.

Успехът не идва от това, че някой не се е провалял, а от това, че каквото и да се е случило и каквито и грешки да е направил, той си е правил верните изводи, мобилизирал се е и е поемал по истинския път. 

Особено трудно се струва на прохождащите в медитативните техники прилагането им в ежедневието. Изглежда трудно затова, защото първо се стремят винаги да стоят в центъра си, т.е. да не се подвеждат по паразитните мисли. От друга страна пък не бива да се амбицират прекалено, за да не генерират напрежение, защото щом има някакво напрежение, скоро ще настъпи умора.

И двете неща следва да вървят паралелно: 

1) да не се разсейваме напълно, за да не изгубим връзката със Себе си; 

2) да не се напрягаме – това е пак за да не изгубим връзката със себе си от пренапрежение, умора, изтощение..

Често се случва паразитните мисли, които пораждат гняв, страх, ревност, омраза, гордост да са толкова силни, че почти да заглушат вниманието ви. В смисъл, вие може да сте концентрирани да ги наблюдавате и да не се въвличате в тях, но ако във вас се надигне една мисъл заедно с някаква емоция, и тя да е по-силна от възможностите ви да внимавате и да устоите на привличането и да се въвлечете в нея, има вероятност да не и устоите.

Примерно, ако някаква омраза към нещо е силна и извиква силни емоции е възможно, да се откъснете от наблюдението и от вниманието си за неучастие в мисълта и да тръгнете след тази паразитна мисъл. Затова е добре да тренирате концентрацията си – силата си на внимание. Щом сте се съсредоточили върху нещо, може да има много разсейващи фактори, но вие ще упорствате и няма да изпускате вниманието си, т.е. няма да тръгвате да обслужвате паразитните мисли, а ще останете внимаващи в наблюдението на ума.

Някои имат неистов страх от болести или от смъртта.

И какво се получава?

Започват да внимават в ума и да регистрират всяка мисъл, която се появява – наблюдават да не се увлекат и да влязат в участие с нея, но когато се намеси мисълта за болест или смърт, те изгубват хладнокръвието си и започват да се лутат. люшкат се след тези обсебващи мисли за болест или смърт.

Няма да се поддавате на такъв вид провокации!

Пристъпили сте към наблюдение на ума, за да не се захващате с никакви мисли. И.. изникват от някъде проблемните мисли, акцентът ви следва да е върху вниманието ви и не въвличането – неучастието ви в мислите. Ще си натренирате вниманието, ще си усилвате концентрацията и силата на волята, за да бъдете способни да надделеете над тези мисли за болестите и смъртта. Да, разбирам, че в началото те ще са много обсебващи, много завладяващи и доминантни, но ако упорствате в упражняването си в концентрация, в крайна сметка победителите от тази битка срещу мислите за болести и смърт, ще бъдете вие.

Само да не се обърквате от това, че някой ще ви каже да приемете нещата такива, каквито са. Има неща, които не зависят от нас – те са даденост от Майката Природа и живота, те не могат да бъдат променени и на тях не може да им бъде повлияно по никакъв начин. Тези неща следва да бъдат приети – да не се бунтуваме, да не роптаем и да не се борим излишно срещу тях и да не пилеем силите си.

Но има неща, срещу които ние би трябвало да сме непримирими, неумолими и непреклонни. Примерно, не бива човек да се огъва пред някакви зависимости, да прекланя глава пред пороците, да се съгласява с лошите навици, да приема за нормални омразата, разделението между хората, егоизма, жестокосърдечието..

Тях не може да приемем и не бива се отказваме. Тях следа да ги подчиним, променим, победим. На Истинската ни Природа такива черти не са присъщи. В Нея има единство, благородство, състрадание, отзивчивост.. Във измислената ни фалшива „природа“ може да съществуват завист, разединение, ненавист, желание да вредим. 

В Истинската ни Същност такива мисли, емоции и подтици никога не са съществували, няма ги сега и няма как да бъдат когато и да е.

Затова казвам, че можем да сгрешим. Може в началото на практиката ви да се окажете по-слаби от някои порочни повици и черти във вас, но знайте, че тези черти на характера не са ваши. Те са придобити отвън, може да са се вкоренили и закостенели във вас, но това не означава, че са непобедими.

Щом тренирате волята си, наблягате на самодисциплина и тренирате силата на концентрацията си, практикувате редовно медитативните си техники, победата над тези внушени и придобити отвън фалшиви мисли, подтици, навици, е гарантирана!

Когато медитирате, знаете, наблюдавате ума си и мислите, които ще се появяват в него, но не се захващате с тях. Не ги гоните, не ги каните, не им отдавате значение, не ги развивате, и въобще, не се занимавате с тях по какъвто и да е начин. 

Само стоите гледате ги как те идват, как стоят и как отминават. Така ще навлезете в пустото, безмълвно, умиротворено и добронамерено към всички и всичко състояние. Ще познаете Себе и ще последвате Истинската си Природа винаги и навсякъде.

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Безграничната Вселена, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика!

4 thoughts on “В които мисли сте най-податливи, към тях вниманието ви следва да е най-изострено”

  1. Усетил си моята честота…Много, много ти благодаря, за навременната помощ, Нед!!!
    Пожелавам си дълго време да получавам напътствия от теб!
    Усмихнати дни!

  2. Петя Русанова

    Чудесно е в нужния момент да получиш ценни съвети и напътствия. Благодаря, Нед !

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.