Не се опитвайте насила да накарате ума да спре да мисли, чувства или спре да работи

Оставим ли се само на инерцията или на случайността, провалът ни е гарантиран. 

Ако съм се сдобил с лоши навици, никой друг и нищо друго няма да ги премахне освен мен самия. Ако съм се оставил на някаква зависимост да ме подведе, да ме подчини и да съм и роб, никой друг не може да ме избави от нея, пак трябва аз самия да го направя. 

Или ако съм се заобградил с неподходящите хора и съм влязъл в среда, която да ме провокира и да ме въвлича в лоши постъпки, не бива да разчитам на някой друг да коригира създадената ситуация. Естествено, всеки може да сгреши или да бъде подведен, но силните хора се познават по това, че не се оставят да са безпомощни и не разчитат на случайността да ги спаси. 

Е, разбира се, не бива и да сме толкова припрени да излезем от критичната ситуация, че да се паникьосваме или да губим почва под краката си.

Окажем се в такова положение, това което на първо място следва да направим е да се опитаме да се осъзнаем. Добре е да останем неподвижни, да се обърнем към себе си и да останем така, концентрирани навътре в Същността си. През главата ни може да минават всякакви апокалиптични картини, черни мисли, познати зловещи факти и вероятности. Този, който е натренирал вниманието си, нищо не може да го отклони или разсее от вглеждането в себе си. Това е въпрос на наработени способности. Ако практикувате медитацията си всеки ден, ако се стараете вниманието ви да не бяга след различни мисли и да бъде подвеждано от емоции, тогава ще ви е по-лесно да запазите концентрацията и вглеждането във Вътрешната си Природа.

Винаги най-трудно е в самото начало – умът ви ще гъмжи от мисли, емоциите ще бушуват и ще преминават от една в друга, подтиците за действие ще са почти неудържими. Успеете ли да постоите така неподвижни 5 – 10 минути, ще забележите, че напрежението и объркването ви е намаляло чувствително. След още 10 минути ще установите, че вече не сте така екзалтирани и владеенето ви вече е във ваша власт. Упорити ли сте и продължавате с концентрацията в Себе си, объркването и тревожността ще изчезнат и ще вие ще принадлежите само на себе си. Едва тогава можете да пристъпите към анализ на ситуацията и причините, които са ви довели до това опасно, нездравословно и объркано състояние на ума. Не е желателно да се опитвате да анализирате логически дадената ситуация тъй като, когато умът е под напрежение, той прави грешки и може да ви подтикне към нерационални действия и още повече да усложни положението.

Важно е да можете да задържите вниманието в себе си, независимо от трудностите в самото начало на медитацията. 

Ако ви е трудно да задържите вниманието в себе си, можете да започнете да осъзнавате дишането си – насочвате се процеса дишане и осъзнавате: „Аз вдишвам и осъзнавам вдишването си“, „Аз издишвам и осъзнавам издишването си“. Продължавате така. По този начин ще се пренесете върху процеса на дишане и няма да се въвличате в мислите, емоциите и подтиците, които ще преминават през ума и тялото ви.

Който е успял и има натренирано внимание може директно да се насочи в Себе си. Сега под „себе си“ не влагайте нищо особено. „Себе си“, означава просто към себе си. Ние не сме само това, което осъзнаваме, че сме. Има много по-дълбоки нива на съзнанието, за които ние в обикновено състояние не подозираме. Но когато правите тази техника не се впускайте в разсъждения къде да насочите вниманието си – просто към себе си и това е достатъчно.

Разбира се, ако сте в състояние, можете директно да пристъпите към класическата медитация, но затова се изисква опит, самодисциплина и воля. Който има вътрешна сила да се отправи, да познае и да се слее директно към Истинската си Природа, е добре да го направи:

Наблюдавате ума си. Гледате как мислите се появяват на талази и как се опитват да обземат съзнанието ви. Една мисъл ще ви връхлети, но щом не и се поддавате, тя ще отшуми. Друга ще дойде на нейното място и по различен начин ще се опита да ви отклони, тя също ще изчезне. Ще дойде трета, четвърта, стотна, може и хиляди мисли да се опитат да ви занимават и да ви оплетат в мрежите си. Не им ли се поддавате, не им ли пригласяте, не влизате ли в тях и не им ли отдавате значение, те ще остават без енергия и ще отшумяват. Важно е да не се оставяте да ви завладеят и да не се въвличате в мислите.

Но не се опитвайте насила да накарате ума да спре да мисли, да чувства или да прекрати дейността си, това е невъзможно. Дори и да постигнете някакъв временен резултат, това ще е само още една уловка на егото ви.

Наблюдавайки мислите и невъвличайки се в тях, те ще утихнат от само себе си!

Тогава ще навлезете в пустото, безмълвно, безметежно и умиротворено състояние на Истинската си Природа, ще се слеете с Нея и ще Я последвате навсякъде и винаги.

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Изначалната Пустота, той не може да сгреши и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна 

4 thoughts on “Не се опитвайте насила да накарате ума да спре да мисли, чувства или спре да работи”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.