Нека Истинската ни Природа да замени внушенията, ограниченията и възгледите идващи от човешкия ни ум, възприетите от света стереотипи, мненията.

Когато поддържаме ума си чист, ние все повече се отдалечаваме от старите стереотипи и лошите си навици. Не е лесно да се изличат от ума предишния начин на възприятие, мислене и реакции. Понякога човек може да осъзнава, че реакциите му е неадекватни и неправилни, но те са един дълбоко вкоренен инстинкт и за да можем завинаги да се освободим от тях е необходимо да сме постоянни и упорити. Колкото по-малко и по-рядко ги повтаряме, толкова повече ние се отдалечаваме от старите си стреотипи на мислене, емоции и вътрешните подтици за действие. 

Знам, знам, че никак не е лесно, особено когато дълги години човек е свикнал да реагира по един начин и в един момент да се опита да не го повтаря – трудно е наистина, но не е невъзможно. 

Да вземем за пример гневливостта. Ако човек е навикнал още от детството си и през годините да избухва, това е станало като негова втора природа.

Първата реакция винаги е като взрив – спонтанна, бурна, мигновена. Без значение, щом сме решили да вършим нещата осъзнато, няма как да не се справим. Първите опити със сигурност ще бъдат неуспешни, но дори само да съкратим времето, в което сме гневни пак е частичен успех. Когато сме настойчиви и щом не се отказваме, ще си направим изводите в кои моменти се нервираме и ще бъдем внимателни още преди те да настъпят… Навиците са много силно нещо дори и когато ги очакваме. Реакцията на тялото е като да се взриви от гняв или раздразнителност, още щом попаднем в съответната критична ситуация. Много силни са тези енергии в нас, но така или иначе се налага да ги победим и да ги изличим от психиката си като навици – като реакция.

Ако предполагаме, че ще навлезем в някаква подобна ситуация, приготвяме се да наблюдаваме гнева, раздразнението, нервността, която ще се опита да ни обземе.

Концентрираме вниманието само да наблюдаваме тази надигаща се емоция, но се стараем да не се поддадем и да се въвлечем в нея. Колкото и силно да се взривяваме от гняв и агресия, ако стоим, наблюдаваме и се съсредоточим да не участваме, да не се захващаме и да не се увлечем от нея, тя ще се появи, в един момент ще достигне кулминацията си и постепенно ще започне да утихва. Така малко по малко и с времето ще разрушите този досаден порочен навик да сте сприхави, гневливи или агресивни. В самата си същност никой човек не е сприхав, нервен или раздразнителен. Това е само един вкоренен навик придобит още от детството, или също може човек да е предразположен генетично, т.е. предаден по наследство, но така или иначе, той е преодолим и подлежи на корекция. Понякога може да се случи човек да е неподготвен и провокацията да го връхлети неочаквано. Не бива да се поддавате на чувството на вина, че сте реагирали бурно и неовладяно. Още щом се усетите, че сте реагирали според старите си навици, е необходимо да пристъпите към наблюдение да мислите, емоциите – на гнева, раздразнението, на нервността. Просто ще знаете, че периодът през който сте формирали тези порочни навици да били дълги и съответно ще се наложи по-дълго време да ги отработвате докато ги укротите, премахнете, ливидирате докрай.

Не бива човек да се обезсърчава от временните неуспехи или провали. Може да се случи да се събудите от сън и да чувствате раздразнителност и нервност. И това е нормално, защото когато човек спи той преминава през различни състояния на психиката си, различни спомени и мисли на подсъзнателно ниво, а и съзнанието му може да се замърси без да може да се досети или да си спомни причината за това замърсяване. Ние не сме отделени от останалия свят, той ни влияе и чрез събитията, и чрез новините и информацията, и чрез енергийните полета които преминават през нас. Това може да се случи когато сме будни, а може да стане и когато спим, затова не бива да ни учудва.

Важното в такива случаи е да можем да задействаме медитативната си техника и да успеем да се овладеем. Разбира се, овладяването не става с груба сила, а с правилното прилагане на медитацията.

Медитирайки, ние наблюдаваме ума си и всичко, което произтича от него. Мислите – картини, спомени, асоциации.. всичко. Основното е да не се захващаме с тях, а само да ги наблюдаваме дотогава, докато изчезнат. По време на медитация не е добре да се опитваме да моделираме ума си, да го правим позитивен или да го коригираме. Само следва да внимаваме да не се увлечем по мислите. Също не бива да се опитваме да ги спираме или да очистваме ума си насила. Това, което е необходимо е само да ги наблюдаваме и да не им даваме участието си. Така постепенно умът ни ще утихва и ще навлезе в естественото, пусто, невъзмутимо и умиротворено състояние на Истинската ни Природа и ще Я отразява във всичко.

Този, който следва Истинската си Природа, той следва Великата Пустота, той не може да сгреши и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика!