Инструменти с които работим по време на медитация

Да се научиш да медитираш не е трудно, но да се установиш трайно в медитативната практика се изисква самодисциплина и воля. По пътя на изчистването медитиращият може да се сблъска с различни трудни моменти. В смисъл, те не че са толкова трудни, но податливостта и предразположеността му към определени мисли, емоции, изкушения усложнява практиката. Уловките могат да са безбройни. 

Примерно, ако си повярваме, че сме напреднали много и можем да занижим контрола върху ума, емоциите или постъпките си, е много вероятно да попаднем клопка.

Може да се появяват някакви картини или звуци в съзнанието ни и ако ние решим да ги последваме, това е още една грешка. Щом сме седнали в медитация, за да наблюдаваме ума си, би било добре да продължим с това, а не да се захващаме или да позволяваме съзнанието ни да бъде обземано от картини, звуци, аромати, вкус или някакъв друг вид сетивни дразнения.

Много е вероятно в ума ни да изплуват разни мисли, които да приемем за много находчиви или дори гениални – да си помислим, че сме станали голяма работа и така вместо да стоим и да наблюдаваме мислите си, ние да започнем да ги усилваме или да ги създаваме. Тази игра е една от най-любимите на егото и често се случва медитиращия да се увлече. 

Добре е да сте наясно, че ако се идентифицирате с ума си, лесно ще се хващате в капана на егото. То, егото, прилича на едно много хитро живо същество. Всъщност, егото може да бъде лесно победено, ако не се захващаме за мислите. То няма друг лост за управление и въздействие върху нас, освен чрез мислите, които пък пораждат емоциите. Те от своя страна генерират енергия и я прехвърлят върху подтиците и желанието да действате. Ето така се генерира карма и се възобновява зависимостта ви, към привързаността и отвращенията.

Силните лостове на егото, за да може да доминира над ума, това са горделивостта, алчността, егоизма, желанията, тщеславието, объркването, агресивността, двоумението, съмнението и склонността към противоречие. И ако му предоставите ума си, то ще властва чрез него – ще разполага с всяка мисъл, идея, емоция, представа..

Трябва да се запомни следното: Не можеш чрез ума си да победиш ума си – невъзможно е. Няма как да победиш егото чрез ума си – чрез хитрости, трикове, измама и дори да сте с гениална находчивост, пак ще попаднете под неговата власт!

Не бива да се заблуждава човек. Единственият начин, по който егото може да е победено, е да бъде изоставено. Да, да бъде оставено без енергия, като не се захващате с него. Само така, то няма да има сили да ви манипулира, да ражда нови идеи и чрез ума да генерира нови подходи, които са преиначени стари ходове.

Да победиш егото си можеш като само го наблюдаваш, но без да му отдаваш участието си, т.е. прилагайки техниката на медитацията. Егото работи чрез нашия ум. Ако само наблюдаваме ума си и не се захващаме с мислите, силата им скоро ще отслабне и те ще изчезнат. Ето това е една спечелена битка с егото. 

Разбира се, ние не бива да се залъгваме, че това е окончателната победа над егото. В един момент може да успокоим ума си и да имаме власт над него, но това не означава, че ако възникне някаква провокация – желание, страст, изкушение, съблазън, умът няма да се опита да вземе инициативата. Добре би било, ако можем постоянно да наблюдаваме за това.

Когато в нас се появи някакво желание или страст, правилният подход е да започнем да наблюдаваме желанието и страстта и да знаем, че те са продукт на ума, които може да зареди със сили егото. Най-правилно е в такъв случай да обърнем вниманието си към тези желания, емоции, страсти и да ги третираме като мисли. Да, те са енергия, която можем да обезсилим чрез наблюдение и невъвличане. Колкото повече устойчивост на вниманието имаме, толкова по-стабилни и неподатливи ще сме на влиянието на тези изкушения. Не може да внимаваме само в един момент, защото в мига в който се разсеем и ще попаднем във властта на егото.

Инструментите, с които работим по време на медитацията са: Внимание, внимание, внимание, т.е. ние внимаваме – наблюдаваме ума си, за да не се въвлечем в някоя от мислите, идеите, спомените, плановете за бъдеще, желанията, страстите. Ето това трябва да се запомни. 

Вниманието означава наблюдение, неучастие и невъвличане в работата на ума! Умът следва да бъде използван по предназначение, а не да вървим след него и да го следваме. Умът трябва да е наш слуга, не ние да му ставаме роби.

Щом внимаваме и щом не се въвличаме в дейността на ума, той ще стане послушен, спокоен, умиротворен и добронамерен към всички и всичко. В смисъл, умът ще се завърне в центъра си и ще бъде единен с Истинската си Природа. Той няма да се влияе от тревоги, объркване, съмнения, двоумения, страх, притеснения, суетност, а ще се завърне в Истинския си Дом!

Този, който следва Себе си, той отразява Великата Пустота, той не може да сгреши и не си създава карма!

Пожелавам ви, упорита всекидневна медитативна практика!

10 thoughts on “Инструменти с които работим по време на медитация”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.