От никъде невръщани деца

Не се връзвайте на уловките, които казват, че умът е зло. Ако беше зло, Майката Природа не би го създала, не бихме го използвали и той отдавна да е изчезнал като орган. Умът е пулта за управление на човешкото тяло и нито една от функциите на тялото не би могла да съществува без него.

Когато говорим за умът който заблуждава, се има предвид умът, който се е отдалечил от Първоизточника, объркал се е, и вместо да изпълнява предназначението си, той прави грешни ходове. Но това се отнася за всеки орган, функция и като цяло за всички неща в природата. Ако функционират правилно и според ролята си, те пълноценно изпълняват призванието си, а ако се отклоняват, казваме, че са болни или дефектни.

По същия начин, ако умът стои в центъра си, ако не се поддава на паразитни, несвойствени за него пристрастни мисли и емоционални състояния, той е много много полезен.

Обратно, ако умът бива превзет от желания, страсти, привързаност, отвращения и порочност, ами ясно е, тогава той е болен, дефектен и ще води тялото към страдания и към преждевременна смърт. Проблемът става още по-голям като се знае, че енергията обладавала ума приживе, остава да съществува и след смъртта на тялото. Така, тя оказва влияние и формира съзнанието при следващото съществуване – прераждане.

От една страна деянията ни от миналото формират послешната ни съдба, а от друга страна това, което е преобладавало като мислене, остава отпечатък върху нас и така предопределя мисленето ни за в бъдеще. 

Раждаме се с много обременености. Първо, ние наследяваме тялото, т.е. гени с определените дадености от прародителите. Второ, бъдещето ни (това което бабите ни наричат “писано му било”) и е формирано още от преди да се родим – то ще е такова, каквото сме си го написали през изминалите съществувания. Трето, много от вътрешните ни нагласи също са плод на създадените от нас начин на мислене и емоционалност в предишен живот…

Умът прилича на малко дете – каквото го научиш да прави, такъв ще бъде. Научи го да му бъдат изпълнявани абсолютно всички желания, капризи и хрумвания и той така ще се отнася към теб и ще изисква занапред да му бъде слугувано и да бъде обслужван според прищевките му. Възпитай го подобаващо и той ще се отнася към теб уважително и с респект. 

Примерно, ако едно дете не го връщаш от никъде където и да тръгне, ако никога нищо не му е отказвано, ако всичко му е позволено, ако се държиш към него като негов роб, ами ясно! Като порасне, то ще продължи да се отнася към теб така. Ще изисква, ще се налага, ще те пренебрегва, ще ти причинява болки и страдания и дори през теб – през живота ти, само и само да постигне някакви дребни желания, страстите си или това, което му е минало през ума. Няма да те уважава, няма да зачита достойнството ти, съветите ти, съображенията ти, ценностите ти… Въобще, винаги ще се държи така, все едно, че си му длъжен! С една дума ще ти стане тиранин и нито ще има благодарност, нито благородство, нито уважение, нито зачитане!

Същото нещо е и ума. Да, да, те много често съвпадат, защото както се държиш с едно дете, така ти възпитаваш и ума му. Независимо дали става въпрос за дете или за нашия собствен ум, нещата се припокриват.

Научи ума си на глезотии, научи го, че всичко което пожелае трябва непременно да го получи. Всеки каприз, който му хрумне, задължително трябва да бъде изпълнен. Избягвай всяка трудност и недей да държиш на думата си, угаждай си на всяко желание и гледай само на теб да ти е добре…

Е, ами какво ще очакваш за напред, какво? Това, че ще се превърнеш в едно лигаво дете, на което нищо не му е отказвано и не е връщано от никъде.

Сега, разбира се, че човек не бива да бъде аскетичен или суров до самоунищожение и е ясно, че за всяко нещо си има ред, мярка и подходяща дозировка. Добре е, когато човек се учи на самодисциплина. Правилно е, когато поддържа волята си несломима. Разумно е, когато редовно съблюдава медитативните си практики. Необходимо е, да внимава с храненето си, в поведението и отношението си с другите хора.

Ето това е умът! Той може да бъде верен ваш служител – да изпълнява работата си и да можете да разчитате на него. Но…, ако не го възпитавате, ако не го поддържате във форма и ако не му осигурявате необходимата хигиена, тогава ще ви се качи на главата!

И когато казваме, че виновникът за всичко е умът, ще е добре да знаем, че умът е само един орган – една енергия, която ние сме формирали. 

Тук можем да парафразирам онази популярна фраза: “Има ум – има проблем, няма ум – няма проблем”. Да, защото когато умът се съедини с Първоизточника си, той е в синхрон с Него и сякаш изчезва. Слива се със Същността си – с Истинската си Природа и не се различава от Нея, затова практикуващите си мислят, че той изчезва. Не, не изчезва, той продължава да изпълнява функциите си, но без да се натрапва, без да капризничи, без да се проявява по никакъв различен начин от Същността си. 

Не се бъркайте – ако няма ум, няма да има какво да отразява нещата такива, каквито те са от Истинската си Природа! За да се слее умът с Истинската си Природа и да Я следва точно, е необходима медитативна практика:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, който ще се появяват. Ще го гледате и няма да участвате нито в идеите му, нито в спомените, нито в която и да е мисъл. Когато не се въвличате в мислите, те ще се упокоят, ще се уталожат и ще изчезнат. Тогава умът ще е станал в едно цяло с Истинската ви Природа и няма да се различава по никакъв начин от Нея. Така ще навлезете в пустото, безмълвно, умиротворено състояние на Истинската – Буда Природа ви. Ще се слеете с Нея и ще Я последвате навсякъде и винаги. 

Този, който следва Буда Природата си – Изначалната Пустота, той върви в пътя на Божественото, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита вседневна медитативна практика!

4 thoughts on “От никъде невръщани деца”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.