Съхраняване на енергията

Важно е човек да съхранява силите си. Пестим енергията си, когато не се впускаме в ненужни, безцелни разговори или несвойствени за нас действия. 

Гледам, сега е модерно да се слуша непрекъснато музика. Ходят хората с едни слушалки на ушите. Да, музиката е нещо много ценно, но когато е с мярка и на точното място. А когато сетивата налагат своето влияние върху ума, той се претоварва, ставаме по нечувствителни или в зависимост от музиката, която непрекъснато оказва влияние върху нас, вниманието ни се притъпява.

Най-добре е, когато можем да разполагаме със себе си – с ума си, със сетивата, с тялото си. Пък и тази музика, която се върти безспирно, омръзва. Разбира се, има време за музика, за изкуство, за хоби… Всичко това е много полезно, но мярката е важно нещо. Въобще, прекомерната информация отнема от енергията ни и от вътрешните ни сили. Затова е правилно да знаем от какво се нуждаем и да не се разпиляваме в излишни разхищения.

Органът, който черпи най-много енергия от тялото, е умът. Особено, ако го оставим да се лута от мисъл на мисъл, от спомен в спомен и да се хвърля в различни представи и небивалици.

Може цял ден да работиш физическа работа, но това няма да изчерпи така енергията ти, както ще го направи един тревожен ум. Физическата работа и да вземе от времето и силите ти, после ще установиш, че се чувстваш приятно уморен. Не е така, обаче, ако психиката и умът ти работят усилено и дълго време. Те са в състояние да изразходят силите на човек и после да се чувства като изцеден и без капка енергия.

Може по много начини да се зареждаме с енергия – от Слънцето, от Земята, от Пространството, от планината, от въздуха и прочие, но ако не умеем да съхраняваме енергията си, ще приличаме на луди хора, който се опитва да напълнят каца без дъно.

Ако искаме винаги да имаме достатъчно енергия в себе си, е добре да се научим да не я разпиляваме! От особена важност е да научим ума си да не разходва излишна енергия. Лутането от мисъл на мисъл, обземането на ума от съмнения, ревност, двоумение, притеснения, страхът и отчаянието отнемат страшно много енергия. 

Първо, ще си изгубите ценно време занимавайки се с такива мисли. 

Второ, това ще черпи от силите ви. Дори „резервоарът“ ви да е пълен догоре с енергия, ако позволите на ума да се лута в различни ненужни посоки, той бързо ще изконсумира енергията и ще останете без капчица сила.

Ето, затова казвам, че е по-важно да се научите да съхранявате Вътрешните си сили, отколкото да гледате да се зареждате с енергия отвън. Няма да можете да се заредите, защото енергията постоянно ще изтича.

Когато информацията постъпва от сетивата – очи, уши, нос, вкус, допир, тя се складира в ума. Ако умът не е достатъчно култивиран и овладян, за да не се впуска в ненужни и излишни мисли, всяка от тези информации ще действа подобно на консуматор. Умът ще създава различни несъществуващи ситуации, ще се тревожи, ще се опитва да избегне критичните варианти, ще обработва и ще се подготвя да избяга от несъществуващи опасности, или ще тръгва след безплодни идеи, които ще му се струват страшно продуктивни. Като цяло умът е създаден да мисли – съпоставя, да изключва, да изчислява, да решава и оперира с още безброй дейности. Сами знаете как и колко пъти човек е склонен сам да се подведе, да излъже себе си и това е само заради безспирния и необуздан ум. Не е добре, когато се оставим на сетивата да ни водят. Да, безспорно те са много полезни, необходими и без тях е немислим животът, но нека да не позволяваме на информацията, която постъпва чрез тях да създава паразитни мисли. 

Всъщност, ние не се занимаваме с паразитните мисли. По време на медитация, ние само ги наблюдаваме, но не позволяваме на паразитните мисли да ни увлекат. Дали ще наблюдаваме красиви, грозни или увлекателни гледки, дали ще слушаме приятна музика или слухът ни ще бъде раздразнен от непоносим шум, дали ще помирисваме приятни аромати или ще бъде отвращавани от непоносима смрад, дали ще вкусим приятно ястие или ще бъдем погнусени от нещо и дали ще усещаме приятни докосване или неприятни удари, няма значение, решението на ум трябва да следва Вътрешната Същност.

Единственото, което има значение, е да се научим да не въвличаме, да не се поддаваме и да не могат сетивата ни да ни диктуват какво да правим и как да действаме. Да, информацията, която постъпва чрез сетивата следва бъде оценена, но е правилно само Вътрешната ни Природа да указва реакциите и бъдещите ни действия.

Какво ще се случи с пациента, ако лекарят се отврати от миризмата на раната? Какво ще се стане с работата, която имаме да извършим, ако се поддадем само на сетивата си? Ами, примерно, монахът може да забрави за обетът, които е дал и да се отдаде на съблазните си.

Сетивата са затова – да бъдат верни помощници, затова нека да ги слушаме, но решенията следва да се вземат от сливането с Истинската ни Природа.

При медитация, ние пускаме мислите да идват, да стоят и да отминават. В това число може да поставим и сетивата и информацията постъпваща от тях. Когато не се подаваме на мислите и на подтиците идващи от сетивата, постепенно умът ще се успокои, ще стане пуст, безмълвен, невъзмутим, умиротворен. Ще навлезем в Себе си и тогава чрез Вътрешната си Същност ще знаем как точно да действаме и какво конкретно да направим. 

Този, който следва своята Истинска Природа, следва ходовете на Изначалната Пустота, той не може да сгреши и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика!