Силата на навиците

Силата на навиците често пъти замъглява възможността да виждаме и да следваме Вътрешната си Природа. По принцип навиците са нещо полезно, защото когато правим рутинните неща автоматично, т.е. директно от подсъзнанието си, не се налага да полагаме усилия, за да ги осмисляме. 

Ето например, когато говорим, не мислим за всяка една дума поотделно, а директно възпроизвеждаме речта си. Когато ходим не мислим как точно да пристъпване с всяка крачка и това е един навик, едно подсъзнателно действие. Подобно е, когато мислим. Веднъж като си създадем начин на мислене, ние го възпроизвеждаме почти машинално. Или ако сме мислили за нещо и сме стигнали до някакъв извод, след това на базата на изграденото си мнение, ние директно приемаме или отхвърляме възможностите.

Същото прилагаме и в отношението си към хората и въобще към целия живот. Хубаво е, човек да има мнения за всяко нещо и добре е да се вслушваме в мненията на другите, но не би било добре, ако се водим само и единствено от изградените си стереотипи. Както всяко друго нещо навикът е полезен, когато е на мястото си и може да е много вреден и пагубен, ако изгуби предназначението на помощник и се превърне в господар.

Навикът следва да се подчинява и да ни служи, а не да се случва обратното. Ето например, някой бил пушел много цигари и това довело до инфаркт. Лекарите му казали да спре да пуши и той бил съгласен с това, но… не можел, защото навикът му го тласкал. Не, не го тласкал, а направо му заповядвал да пуши. 

Е, нима е възможно това? Нима ще знаеш, че това погубва здравето ти и че ще те доведе до преждевременна смърт, и пак ще упорстваш и ще защитаваш лошия си навик?! 

С наркотиците е същото. 

Сега някой ще каже, че освен навика тук ще се намеси и абстиненцията, т.е. физическите и психически неразположения, болки и страдания, когато не сте си набавили дрогата. 

Ако волята ви е на ниво, нищо няма да може да ви попречи да се разделите с лошите си навици и да преодолеете болките, потиснатостта, депресията, до които води абстиненцията!

Ако погледнем малко в по-широк план ще видим, че навикът е в основата и на гнева, и на страха, и на ревността, а и на много други чувства, формирани от начина ни на мислене. Без да се усещаме, ние повтаряме запаметеното, заучения начин на възприемане на света, на реакциите, на отношенията си към хората. 

И ето, нашата Истинска Природа е изместена от втората ни природа – навиците. Получава се така, че ние говорим не това, което искаме в действителност да кажем. Реагираме така, както ни диктуват вкоренените навици. И гледаме на света по начина, по който сме били възпитани или който сме възприели от средата, в която сме израснали и сме се формирали като характер. Създадените мнения ни водят по съответните пътеки, внушената отвън информация ни тласка натам, накъдето са интересите на интерпретаторите ú. 

В крайна сметка, ние не сме това, което всъщност сме! Да, парадоксално е, но ние повтаряме отново и отново заученото и това, в което сме били възпитани или повлияни от средата. 

Много често ще срещнете хора, които се делят на “фили” и “фоби”. И как мислите, откъде идват мненията им. Най-често те са попили тези мисли, чувства, настроения от това, което им е говорено още като малки. Едни са формирани от средата, родителите, приятелите, близките, а други от интересите си. 

Нито един от тях обаче не е формирал мисленето си от контакта – от сливането си Истинската си Същност. Защото, ако беше така, той щеше да знае, че Единното Цяло в същността си не се дели нито на обичащи, нито на мразещи. 

Единното Цяло обхваща всички и всичко и няма как да бъде разделяно. Няма как да бъде нито обичано, нито мразено, защото това което е част от теб, си просто самият ти. Как човек може да обича или да мрази самия Себе си. Може, да, но само ако страда от раздвоение, иначе – не!

Нормално е да знаеш, че нещо е такова, а другото е онакова, но чак да се пристрастяваш от гореща любов или да се отвращаваш от силна омраза, са доста пресилени емоции, които рано или късно ще се уталожат, ще утихнат. 

Изначалната пустота съдържа всичко – и приятелите, и враговете, и състрадателните, и сеирджиите, и хвалещите, и хулещите – всичко и всички… Навлизайки и Истинската си Природа ще си спомните, че това не са вашите пристрастия, и не са отвращенията ви. 

Изначалната ви Същност не е нито мнението ви, нито настроенията на другите – на тълпата, на стадото. Тя не е нито в написаното в книгите, нито е в съветите на многознайковците.

Когато навлезете в Себе си, ще се наложи да изоставите знанията, мненията, опита и теориите си, за да можете да се превърнете в това, в което Сте! Щом това се случи, ще имате новите-стари знания от Себе си и ще напуснете всичко чуждо, натрапено, внушено от външните вмешателства и противопоставянията от земния си живот. Така ще се превърнете в това, в което винаги сте били – ще сте неподправено, недокоснато от влиянията на живота продължение на единното Цяло! Това е да сте Себе си – да отразявате всичко такова каквото то е от Вечната ви Природа!

Техниката за медитация, която ще ви доведе до Себето е:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които ще се появяват. Няма да ги гоните и да искате да ги изхвърлите от ума си. Няма да им отдавате значение, няма да ги развивате, нито да се опитвате да ги оборвате. Достатъчно е просто да наблюдавате ума си, но без да участвате в него и без да му позволявате да ви въвлича в мислите. Само наблюдавате и не влизате в мислите, в спомените, в различните варианти на логика и анализиране. Така, като не участвате в мислите, те постепенно ще спрат и ще навлезете в естественото, пусто, безмълвно, интуитивно и умиротворено състояние на Истинската ви Природа. След като умът е спокоен, мъглата ще се разсее и ще можете да познаете Истинската си Същност, ще се слеете с Нея и ще Я последвате винаги и навсякъде.

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Изначалната Пустота, той не може да греши и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика!