Сливане с Първоизточника

Търсенето и намирането на Себе си има дълбочина и степени. Поначало, в обикновено състояние, всеки е Себе си. Само че това е една обичайна, повърхностна връзка с Истинската Природа. Колкото повече навлизаме в практиката, колкото повече я задълбочаваме и упражняваме във времето, толкова по-пълно и по-плътно ще можем да се сливаме и да сме единни с Вътрешната си Същност. 

Успокояването на ума е базисна техника. Щом умът се успокои, оттам нататък предстои свързването, сливането и задълбочаването на връзката със Себе си. Добре е да може да се прави разграничение между чисто умствените ни способности и уменията чрез духа. Способностите, идващи от духовното, могат да са най-различни и ако човек е трезво мислещ, не може да ги сбърка с умствените.

Умът може да мисли, анализира, да свързва логически, да изключва, да сравнява и има още много практични функции, но всички те се ограничават от човешките ни параметри, функции и възможности. Духът е безграничен и затова той може неща, които са неприсъщи на човешкия ум. Според степента на единството със Себе си – с Духа си, са и уменията идващи от тази техника.

Духът е всеобхватен, а човекът е ограничен. Ако има проблеми или някакви спънки в уменията ви в духовното, търсете ги в човешките си способности за сливане със Същността си и никога не се съмнявайте в Духа си! Чрез уменията с духа си човек може да се пренесе на огромни разстояния и да присъства на събития, на които иначе няма как да бъде. Може да вижда, да чува, да усеща, което му е необходимо, без да присъства физически на дадено място. Може да лекува себе си и другите, като генерира и насочва духовната си – психическата си сила. Може чрез духовната си сила да влияе върху хора и събития, отдалечени от мястото и времето, в които се намираме.

Знам, знам сега, че ще има скептично настроени хора, но колкото и скептичен да е човек, примерите за духовна намеса и въздействия са толкова много, че не оставят място за съмнение. По принцип, ние хората сме така настроени, че щом нещо не го можем ние, значи никой не е в състояние да го направи – това е вид психически механизъм за защита на ума, защото като сме с високо самочувствие и ако осъзнаем своята немощ, ограниченост и предели, това би сринало психиката ни. Така че нещата не стоят само до това дали човек може да познае Себе си. 

Разбира се, че няма нужда от много упражнения, за да знаеш, че ти си ти. Говорим за способностите на човек за пълно, дълбоко сливане с Първоизточника и всичко, от които ще произтекат и тези умения.

В никакъв случай не бива да се бърза и да се желае да стане практиката ни устойчива и задълбочена, но и не бива човек да си мисли, че може ей така, с един замах и да хване дявола за опашката. Несериозно е, когато чуем да казват: “На мен медитация не ми трябва, защото аз съм намерил Себе си.”

Да, намерил си себе си, но още стоиш на повърхността, защото ако действително беше вникнал в Същността си и ако беше единен с Нея, нямаше да има нужда да го обявяваш на глас, а то щеше да се вижда, без да се полагат усилия, дори и от тези хора, които не са се занимавали с духовни практики.

Чрез овладяването на медитацията и навлизането в Себе си хората влизат във връзка с Вътрешния си Пилот. Щом се направи тази връзка, тя ще ви води във всичко. Няма да има нужда да четете този или онзи автор или някакви текстове от Свещените Писания, защото никой и нищо няма да е в състояние да ви даде по подробна и точна информация от Вътрешната ви Същност.

Започвайки практиката си ще се подготвите за един безкрайно дълъг път. Ще се заредите с търпение, няма да бързате и да си казвате, както често гледам някакви глупости във ФБ: “Хайде, вътрешен мир идвай, че нямам цял ден…” Като нямаш цял ден, ходи си с тревогите, страховете и болестите. За тях ще имаш много дни на разположение.

Медитацията не е стока, която да отидете до пазара и да си я купите. Тя е практика, която ще ви даде и мир, и покой, и здраве, и психическа стабилност, но само ако я практикувате спокойно, търпеливо, дисциплинирано и със стоицизъм. Щом не се бърза и щом се наблюдава ума, без да се изискват моментални резултати, уменията ви постепенно, но неминуемо ще дойдат. Бързането е противопоказано за медитацията. Желанието всичко да стане непременно на мига и да се постигне светкавичен резултат, също.

Самият Гаутама Буда в “Анакея сутра”, говори за тези неща:

Ако монахът желае Свръхестествени сили.

Ако монахът желае: “Нека да владея различните видове свръхестествени сили:

така, както съм един, така да мога да стана много;

както съм много, така да мога да стана един;

да мога да се появявам и изчезвам;

да мога да минавам безпрепятствено през стена, през заграждение, през планина все едно

са празни пространства;

да мога да се гмурна и да изплувам от земята, сякаш е вода;

да мога да вървя по водата сякаш е земя;

седейки с кръстосани крака да мога да пътувам в пространството като птица;…”

Може на някой това да му се струва като чиста фантазия, но хората с духовен опит са наясно, за какво иде реч. Всичко това не се постига за месец или два медитативна практика, а е въпрос на дългогодишни духовни упражнения и опит.

Ще ви припомня основната техника на медитация за успокояване на ума:

Наблюдаваме ума си, но без да се захващаме за мислите, които ще се появяват. Няма смисъл да се опитваме да ги потискаме или да искаме да ги изхвърлим от съзнанието си. Не им отдаваме значение и не ги моделираме. Не ги подбираме и не ги оценяваме. Просто наблюдаваме ума си и така той ще утихне от само себе си. Ще навлезем в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската си Природа. Ще се слеем с Нея и ще Я последваме във всичко и винаги. 

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Изначалната Пустота, той не греши и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика!

5 thoughts on “Сливане с Първоизточника”

  1. Благодаря, Нед! Акцентът на публикацията е от голямо значение за мен. Да, иска ни се изцелението да стане по-бързо, а с години сме задълбочавали болестите, мисленето си. Помагаш!
    Лека и да си жив! 🙂

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.