Замърсен ум

Обикновено обличаме мислите си в думи и така комуникираме помежду си. Когато умът е чист, той е подобен на радар и може да улавя неща, които е невъзможно да бъдат уловени със сетивата. Колкото повече се замъгляваме и се отдалечаваме от способностите на ума, толкова повече думите имат значение. Това е така, защото чрез думите ние разбираме какво мисли даден човек и какво има да каже чрез тях.

Майката Природа ни е създала да сме с невероятни възможности, с огромен потенциал и вместо да ги усъвършенстваме, ние лека-полека и малко по малко ги притъпяваме, замъгляваме и губим. Причината за това закърняване е отделянето ни от Вътрешната си Същност, откъсването ни от природата и отдаването на силите си във временни удоволствия и незначителни неща.

Ако умът е чист, безпроблемно може да улавя мислите, емоциите и състоянието на умовете на другите. Няма да има нужда някой да ни казва как се чувства, защото ние ще го знаем по-добре отколкото чрез описанието на думите му. Ще знаем всичко без той да си е помръднал устните, без да е направил мимика или жест. И това няма да се дължи на невербалната комуникация, а ще се улавя като вълни, като излъчване директно от ума му.

Ако умът ни е замърсен, той ще се занимава с хиляди, с десетки хиляди мисли, чиито разклонения ще са безбройни. Един замърсен ум не може да знае дори всички свои собствени мисли, а какво остава да може да улавя състоянието на ума на другите около него. 

Когато сме оставили паразитните мисли да се ширят в ума ни, те го обземат и подобно на вируси, си създават техни разклонения – колонии от по-малки мисли… Така умовете ни се оплитат като в паяжини, в които дори и да има някаква ценна мисъл, тя не може да се развие заради заглушаването ú и отнемането на силите и времето от паразитните мисли. По този начин, ние не можем да използваме своя собствен ум и потенциала, който можем да имаме, е почти нищожен в сравнение с това, което Майката Природа изначално е вложила в нас. 

Биваме обзети от тревоги, от страхове, паника, гняв, чувство за справедливост, желание за мъст и възмездия и прочие и вследствие на това сме изцедени, оставаме без сили и в нас се инфилтрира негативна или нехармонична енергия. Все едно някой да може да бяга и да скача като сърна, а обсебен от паразитните мисли е като спънат, окован. Ето това прави един неовладян, замъглен и замърсен от мисли ум.

Когато умът е чист, той е свободен от паразитни и натрапени енергии. Необременен е от излишни, ненужни, объркани или мисли, които са ни внушени или наложени отвън. Един чист ум е обхватен, проницателен и разбиращ, без да се напряга или да полага неистови усилия за това. Чистият ум гледа и разбира. Не се възмущава, защото него нищо не го учудва. Не съди, защото знае причината, следствието, края и трансформациите. Подобен на мощен радар, умът, които стои в центъра си, не се лута, не може да бъде подвеждан или заблуден и не си губи времето в излишни съждения. 

За такъв ум няма нужда от думи, няма нужда от обяснения или уточнявания. Директно той достига до целта, обхваща я, слива се с нея и я опознава. Знаейки я, той лесно може да упъти нуждаещия се, да му помогне или да го предпази от неточни или излишни ходове. Ето така работи чистият необременен и единен с Центъра си ум.

Често пъти хората, които нямат понятие от Дзен, си представят, че когато пускаме мислите и когато не се захващаме за тях, ще станем безчувствени, безлични или бездушни. Няма по-неправилно разбиране от това! Пускайки мислите, които идват в ума, не отдавайки им значение и не занимавайки се с тях, просто оставяме неовладения ум без енергия. 

Това обаче не означава, че ще останем без ум. Това означава, че умът, който не е в наш контрол, ще остане без енерия, без сили и в крайна сметка ще утихне. 

Един тих, спокоен, необременен, безмълвен и умиротворен ум е на наше разположение, за да го използваме според нуждите си. Такъв ум няма да ни пуска в безразборни излишни и несъстоятелни разсъждения, няма да ни дава безплодни идеи, които ние да приемаме за “супер находчиви” и да си губим времето и силите с тях.

Опитомен ли е умът ни, той ще ни е верен приятел, ще е покорен служител, на когото можем да възлагаме всякакви задачи и той ще ги изпълнява перфектно. А ако умът ни е примитивен и ходещ накъдето му попадне, тогава мислите, емоциите, действията ни ще са като дива маймуна. Ще скачат са безконтролни и ще попадат в различните капани на страданията и самсара.

Чистият, добронамерен, благотворен и пуст ум ще може неща, за които не сте и предполагали и които са непостижими, немислими дори и за съвременните технологии. С него може да отидете навсякъде в пространството, да изучавате, разбирате и да въздействате на обекти далеч, далеч извън сегашните си представи.

Няма нищо по-могъщо от Духа и когато умът е единен с Него, той е непобедим и непостижим. Не може да бъде изкушаван, съблазняван, покваряван и завладяван от низки страсти!

Медитацията ще ви доведе до чистият и единен със Същността ви ум: Когато медитирате наблюдавате мислите си, но без да се захващате с тях. Не се опитвате да ги спрете, да ги изчистите, да ги развивате и не им отдавате значение. Не!

Когато внимавате да не се въвличате в мислите, те постепенно ще отслабват и ще изчезнат, така ще стигнете до естественото, пусто и безмълвно състояние на Истинската си Природа. Ще се слеете с Нея и ще я последвате във всичко. 

Този, който следва своята Буда Природа, той върви в пътя на Изначалната Пустота, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да постигате плануваните си цели!