Дзен като Дзен

Обикновеното ежедневно състояние е израз на Истинската ни Природа. Само умът може да ни заблуди и да ни хвърли в неведение. Иначе ние сме си ние. 

Някои са склонни да търсят в Истинската си Природа нещо изключително. В нормалното си човешко състояние ние не се различаваме от Нея. Разбира се, осъзнаването на Истинската – Буда Природата, може да бъде в различна дълбочина и вглъбяване, но в никакъв случай не Я търсете някъде другаде и не си Я представяйте като нещо съвсем различно или непознато за вас. Как да е непознато, като Тя, т.е. Себето, сте самите вие… Погрешно е разбирането, че видиш ли, трябва да търсиш нещо съвсем ново и различно в себе си, за да откриеш Себето..

Случва се хората да ме питат: “Ама, как да се насоча в себе си, не ми е ясно какво да търся и как да го намеря…”

Ех…, няма по-обикновено нещо от това да се насочиш към себе си. В такива случаи изпадам в един излишни обяснения, като отговарям: “Виждаш ли онази улица и онзи камион там…? Това не си ти. Сега виждаш ли онова дърво? И дървото не си ти. Виж хората по улицата? Това не си ти. Ако искаш да се насочиш към себе си, просто се обърни към самият теб и това ще достатъчно…”

Сега, нека да направя едно уточнение, за да не се обърка някой – да не изпадне в противоречие и да не бъде обзет от съмнения и помисли като: “Ами ти един път казваш, че няма аз и няма други, а в друг момент говориш, че ние не сме другите хора и трябва да търсим Себе си вътре в себе си… Противоречиш си! Кое от двете твърдения е вярното?”

Дзен като Дзен! И двете са верни, и двете са неверни, а може и само едно от двете да е вярно, или е вероятно, въобще да не подлежи на никакви обяснения! 

Добре е да се вникне в истината, а не да се търсят несъответствия, противоречия, сблъсък. Смисълът е следният: Съществувайки като различни индивидуалности, ние сме обединени, неразривно свързани и единни с Цялото и е невъзможно да съществуваме отделно от Него. Това обаче не означава, че в единното Цяло няма ред, няма йерархия или че има смесване на нещата, или каквато и да е бъркотия, какофония. Всеки може да бъде себе си чрез Себе си и не може да бъде Себе си чрез някой друг, нищо че сме неразривно свързани в единно Цяло

Всеки е длъжен да работи върху изчистването на ума си и завръщането си в Първоизточника. А това може да се осъществи само като следваш твоята Вътрешна Природа и така ще бъдеш в синхрон с Цялото. Ако някой се опита да следва другия чрез неговото Вътрешно, то това ще доведе до объркване, замъгляване и изгубване на Същността си. Това би било много погрешно и заблуждаващо. Опиташ ли се да го разбереш чрез ума си, ще изпаднеш в безбройни противоречия и съмнения, и колкото повече се опитваш да ги изясниш и подредиш, толкова повече ще се оплиташ чрез собствената логика и силата на ума си.

Дзен не е само едно нещо, а това е съвкупността от абсолютно всичко. Опитате ли се чрез ума си да разберете как могат да съществуват и да работят в синхрон различните, противоположните и “несъвместимите същности”, ще се намерите в една необятна материя, място, които ще бъдат непосилни, необхватни, невъзможни да бъдат схванати. 

Та така, ако сте се настроили да си изясните какво е Дзен, ще се наложи да изоставите ума си, целия си опит, знанията, уменията, схващанията, логиката си… Да, просто няма как, ще е необходимо да пуснете целия концептуален ум и да разберете нещата с това, което не е ума във вас – чрез Същността си.

Ще се върна на обичайното състояние, в което се съдържа Истинската ви Природа. Не търсете нищо необичайно, нищо изключително и нищо свръхестествено, когато се стремите да видите своята Буда Природа. Тя е винаги при вас, защото това сте самите вие във всеки момент. По-скоро трябва да се научите да различавате намесата на ума в това ваше обичайно и естествено Буда състояние.

Когато гъмжат много мисли – това замъглява Буда Природата ви.

Когато ви обземат различни силни емоции – това размива виждането И.

Когато сте склонни да следвате пороците и лошите си навици, това ви изкарва извън Пътя и така се отклонявате от Буда Природата си.

Когато умът ви се вкопчва и обслужва разни пристрастия, привързаности, желания или се сковава от отвращенията, това ви прави да не виждате Себе си.

Когато сте готови да облагодетелствате само себе си, в ущърб на другите и единното Цяло, това не идва от Себето, а е израз на егото – на илюзии и невежество.

Когато си мислите, че само вие сте важни, а другите нямат значение – това е продукт на объркания ум и това замъглява погледът ви към Истинската ви Природа.

А колко е просто! Само колко е просто и обикновено…! Ние винаги сме си Себе си. Не търсете Себе си някъде другаде. Не се опитвайте да се откриете в някоя религия. Не слушайте съвети на меркантилни, объркани или зомбирани хора, които ви казват, че е много сложно да откриете себе си. Вие вече сте Себе си, и никога не сте били някой друг! 

Единственото нещо, което трябва да направите е да не позволявате на ума ви да ви обърква – да ви хвърля в неведение, изкушения, заблуди, похот, алчност, страх или там другите заблуди. Това е! Практикуването на медитацията ще свърши тази хубава работа, да очисти ума ви, за да можете винаги да оставате Себе си, без да се поддавате на заблуди, изкушения или да изпадате в неведение и невежество!

Ето една поучителна дзен история:

“Когато До-Зен постигнал просветление се разсмял.

Хората около него го попитали учудено:

– Защо се смееш?

– Защото това към което цял живот съм се стремял, се оказа нещо толкова обикновено.”

За да можете винаги да се намирате – да се придържате към Себе си, без да може умът ви да ви хвърля в заблуждение дори и тогава, когато се намирате в опасни, критични или объркани ситуации, ще ви помогне медитативната практика:

Наблюдавате ума си, но няма да се захващате с мислите, които ще се появяват. Няма да развивате мислите, но и няма да се опитвате да ги изхвърлите от ума си и не се опитвайте да ги поправяте. Без значение дали мислите ви са добри или зли, свети или светотатствени, конструктивни или деструктивни, вие няма да се опитвате да ги коригирате. 

Само ще ги наблюдавате, като внимавате да не се въвличате в тях. Така постепенно, във времето, умът ви ще утихва и мислите ще се разредят и ще престанат. Тогава ще имате на разположение вашият ум, ще го насочвате и ще оперирате с него както ви е удобно. Паразитните мисли повече няма да ви изтощават и няма да ви губят времето, като ви хвърлят в различни посоки. 

Когато умът ви утихне, ще навлезете в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската ви Природа. Така ще Я знаете и ще се слеете с Нея и ще Я последвате винаги и навсякъде.

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Изначалната Пустота, той не може да сгреши и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да постигате определените си цели!

5 thoughts on “Дзен като Дзен”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.