Какво е Дзен

Всички неща произлизат, съществуват и се завръщат в Пустотата. Ние казваме “Пустота”, но няма да е грешно, ако я наречем “Пълнота”. Служим си, назоваваме я с някакви думи, само за да я посочим. Ако решим да я опишем с думи със сигурност няма да успеем, защото тя е безкрайна, многообразна, необхватна и невъобразима. 

Формирало се е някакво мнение, което определя Дзен като свобода. Всъщност, Дзен не е нито свобода, нито не-свобода. Ако кажем, че е свобода ще сгрешим, защото Дзен е да следваш Истинската си Природа и не е следване на всяко хрумване в ума. Ако кажем, че е не-свобода, пак ще сгрешим, защото следвайки Вътрешната си Природа, ние сме свободни. Въобще, думите са само начин да изразим мислите си, а когато нямаме мисли, какво ще изразим…?

Битува мнение, че Дзен е освободеност от всякакви задръжки, правила, принципи, закони. Това е така – Дзен е освободеност от всички тези неща. Същевременно Дзен не е нарушаване на правилата и законите, защото макар човек да няма задръжки и принципи, ако той следва Истинската си Природа, той не нарушава законите. Ето какви на пръв поглед объркани, противоречиви неща могат да се получат, ако решим да използваме ума си, за да дефинираме Дзен.

Така е – в Дзен няма правила и задръжки, но в Дзен и няма нарушаване на законите…

Би било тотална грешка, ако някой си мисли, че да правиш всичко, което ти мине през ума е Дзен. Не, не е! Или може би някой възприема Дзен като изпълнение на всичките му желания, приумици или капризи. Не, Дзен не е това.

Всъщност, какво е Дзен? Невъзможно ще бъде да изясним това напълно, но все пак можем да внесем някаква яснота. 

Да следваш, да бъдеш Истинската си Природа е Дзен. Истинската ни Природа не се води от правила, но Тя не никога не греши. Истинската ни Природа не спазва законите, но тя никога не излиза извън Законите на Безкрая. Така че когато говорим за Дзен би следвало да знаем, че това не е нито хаос, нито безредие, не е беззаконие. Дзен е и отвъд образите и формите, но той не е безобразие, не е и липса на ред!

Затова, нека да знаем, че да следваш Вътрешната си Природа, това е върховно спазване на Законите на вечната Вселена.

И когато сме привлечени от свободата на Дзен, би било важно да сме наясно, че в свободата на Дзен се съдържа и съобразяването и не отклоняването от Пътя на Безграничното.

Да вървиш по пътя на Законите на Вселената, означава да не грешиш. А да се оставиш на произвола на желанията, страстите и капризите си, значи, че грешиш, и че се отклоняваш от законите на вездесъщата Пустота. Ето колко важно всичко това!

Първото е, че нарушавайки човешките закони, не нарушаваш Закона на Безкрая.

Второто е, че дори ако спазваш човешките правила и закони, ако ти нарушиш Закона на Безкрая, пощада няма да има!

Често се говори за любов, особено тук във ФБ. На практика обаче се получава друго. Колкото и любов, разбирателство и взаимност да има в чувствата между хората, ако не се вместваш и ако не спазваш законите на Духа, ще се наложи да изстрадаш – да понесеш вината си заради простъпките си. 

Страданието се дава, за да може човек да осъзнае грешките си и да ги избягва за в бъдеще. Човек може да има много любов в него, но за Безграничния Разум само любов не е достатъчна. Необходимо е и спазването на законите и редът във Вселената. 

Често дочувам истерични викове: “Бог е любов!” Точно както е Дзен, така и това правило е вярно и същевременно е невярно.

Вярно е, защото в Безграничният присъства любовта. Не е вярно, защото в Безграничния, освен любовта, има неизменен, ненакърним, ненарушим ред и дори да имаш много любов, ако не съблюдаваш реда и законите на Вселената, ще влезеш в страданията.

Както е модерно да се казва в наши дни: “Прави любов, не война”. Не може да се парадират извращения и това да бъде оправдавано с любов. Любовта си има място, ред, чистота.

Какво означава “любов… любов”? Значи ли това, че може да игнорираме законите на Безграничния и реда, който той е вложил и да обърнем всичко в разврат, оргии и гнусотии…, оправдавайки се, че го правим от любов и един вид, че всичко това е породено от следването на Божествените Закони. Да, да, ама не!

Ако някой излезе извън Пътя, той понася заслужени страдания! Те, страданията никога не са самоцел, не са излишни и не са наложени самоволно от някой. Те са проектирани от нашите действия и са за да доведат до осъзнаване и корекция на мислене – чувства и поведението ни.

За да не се отклонява човек от Законите на Безкрая е правилно да се научи да следва Себе си – Вътрешната си Природа. Медитацията е техниката, която води до него:

Когато медитираме, ние не следваме мислите си. Само наблюдаваме ума си, но не се захващаме с идеите, мислите, чувствата, подтиците, които ще възникват. Не отдаваме значение на мислите, не ги развиваме, не се опитваме да ги променяме. Също не правим опити, мислите да бъдат изхвърлени от ума ни или да бъдат спрени – Не!

Когато наблюдаваме ума си и не се въвличаме в него, постепенно той ще става покорен и все по-тих. Докато стигнем до естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската ни Природа. Тогава ще я познаем, ще се слеем с Нея и ще Я последваме навсякъде и винаги.

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Безграничния, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да постигате определените си цели!