Смирение и робски ум

Не забравяйте, че щастието зависи от самите нас. Животът е така устроен, че всички неща, които ни се случват, си ги правим сами. Може да се случи, да не ни върви по мед и масло, но как ще преминем през такъв труден период в живота, пак зависи само от нас. 

Както често казвам, на първо място е да сме напълно единни със Себе си. Ако са в синхрон съзнание, подсъзнание и Същност, тогава нашите ходове ще са винаги на място и ще са печеливши. Щом съзнанието ни не се отклонява от Вътрешната ни Същност, то и мислите и действията, които ще предприемаме, ще са неотразими и няма как да направим някаква погрешна стъпка, която да ни провали в живота или да ни захвърли надалеч в страданията – в самсара.

В духовните среди често се говори за смирение или за търпение. Това е много важно качество, което, ако го притежаваме, ще ни гарантира, че няма да направим някаква погрешна стъпка или прибързан с реакцията си ход. 

Наистина е важно човек да може да се смири и да може да издържи така до безкрайност. Това е едно състояние – един фон, които ще направи егото ни безпомощно – да не може да ни поведе по кривите пътеки.

Добре е, обаче, да можем да направим разграничение от една страна между смирение, търпение, воля, и от друга робския ум и овчедушието. Смирението и търпението са сила, докато робският ум и овчедушието са безсилие и пораженческо мислене. Едното е психична сила и дисциплина да можем да сме овладени, а другото е неспособност, безпомощност и беззащитност.

В Дзен, когато имаме състоянието на Пустотата, ние наистина сме търпеливи, смирени и способни да издържаме дълго време на всякакви условия, на лошо отношение и третиране от околните и живота, но това в никакъв случай не е безсилие и безпомощност, а е мощ, устойчивост, издръжливост. Могъществото да можеш да надделееш над първосигналните импулси, над гордостта, над възмущенията и несправедливостите, които ще ни връхлитат от различни посоки.

Този фон на спокойствие, пустота и не-действие е само и единствено за това, за да не се поведем по страстите, изкушенията, заучените реакции, опита и заключенията на повърхностния си ум. 

Когато можем да останем смирени, търпеливи, издръжливи и невъзмутими, независимо от провокациите и изпитанията, на които ще бъдем подложени от живота, тогава със сигурност ще можем да отразим всичко такова, каквото то е от Истинската ни Природа. Имате ли синхрона с Вътрешната си Същност, тогава ще знаете, че сте непобедими. Следвайки го, ще е нужно само едно леко помръдване с пръст, едно обичайно усилие и целта ви ще бъде осъществена. Ето, затова е търпението, смирението, умиротвореността и контрола върху действията ни.

За робският ум и овчедушието няма да говорим много, защото те са ясни. Ако си се оставил да имаш робски ум само и само да запазиш мизерното си статукво и живота си, то такъв живот не трябва на никой. За какво ти е такъв робски живот, за какво?! Ако ти си съгласен да бъдеш владян от пороци, страсти, от желания и привързаност, за какво ти е подобен живот? 

Робският ум може да бъде манипулиран, както от вътрешните противници – енергии, мисли, емоции, подтици за действия, така и от външни фактори, като заобикалящата среда, хора и обстоятелства. Ще те подхвърлят различни страсти и ти ще си съгласен… Децата ти ще бъдат възпитани в дух на робско мислене, на безпрекословно подчинение, безропотно и покорно ще приемат всяко извращение над тях.. и те ще са съгласни. За какво му трябва на човек такъв живот, който ще го запрати далеч от Себе си, далеч в ада на самсара…? Така човек не принадлежи на Себе си, а е собственост на този, който го владее, командва и експлоатира.

Да си смирен и търпелив, но това е само, за да можеш да следваш Вътрешната си Природа. Ако нямаш неутралното, безпристрастно и пусто състояние на ума си, ти не можеш да уловиш и да отразиш нещата такива, каквито те идват от Същността ти, защото ще тръгваш след всеки навик, всяка страст, желание, зависимост, привързаност. Затова са необходими смирението, търпението, безпристрастността, безметежността и пустотата на ума – за да можеш да уловиш и отразиш Истината, която е в теб, да не я изкривяваш или изопачаваш. Да имаш тези качества е голяма сила.

Не ги бъркайте с робския ум, овчедушието, малодушието или равнодушието.

Да си с пуст, умиротворен, добронамерен и безмълвен ум не е равнодушие, не е апатичност, не блуждаене и не е пораженческо мислене. Това е само условие, за да не може умът ти да бъде подвеждан и заблуждаван от мислите, емоциите, чувствата, навиците… Условие, необходимо за да си единен със Себе си – да неутрализираш намесите на конвенционалния ум.

Да си с робско самосъзнание е унищожително както за притежателя на този ум, така и за бъдещето, така и за общността от робско мислещи. Когато съзнанието ти е робско, ти няма как да поискаш да се освободиш от това, което те обременява, тормози и владее. Просто, защото си се оставил и си съгласен да бъдеш роб вътре в самия теб – в ума си – мислите, чувствата страховете… Също и в угнетяването, покорството и объркването на живота, който ти въздейства отвън!

Не бива човек да се оставя, дори и в някакъв момент да се е подал на някакви подобни мисли, страхове, опасения, съображения. Когато събереш силите си, когато не се предаваш, когато не си съгласен да бъдеш роб, тогава започва и истинския ти живот и пътя към свободата! Свободата започва вътре в теб и преминава вън от теб, а не обратно!

Медитацията води към освобождаването на ума от паразитните мисли – от робския ум, чуждите внушения и натрапените идеи и разбирания.

Когато медитираме, ние не се захващаме за нито една от мислите, които се появяват в ума ни. Не се опитваме да се освободим от тях, не им отдаваме значение, не ги развиваме, не правим усилия да ги променим или поправим. Просто само ги наблюдаваме, като внимаваме да не се въвлечем в тях. Така постепенно с времето мислите ще утихват и умът ни ще навлезе в пустото, безмълвно, естествено и умиротворено състояние на Истинската ни Природа. Така ще се слеем с Нея и ще Я последваме навсякъде. 

Този, който следва Себе си, той действа в такт с Безграничната Вселена, той не може да сгреши и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика!

4 thoughts on “Смирение и робски ум”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.