При медитация може да имате моменти на по-спокоен ум или противоположното състояние – да е по-шумен от обикновеното. Не бива да се подвеждате и да си мислите, че това е окончателно. Нормално е да има тихи или шумни моменти. Може да мине дълго време и в ума ви да не изплуват каквито и да са мисли, а може да се случи, че внимавате в мислите, не се въвличате, а те продължават да жужат.
Това е нормално и зависи от моментното състояние на психиката. Не бива нито когато умът е тих да се обнадеждавате прекалено, нито пък е редно да се разстройвате, ако умът не утихва начаса. Понякога, когато сте имали някакви по-бурни емоции и ако седнете за медитация, мислите, които са ги провокирали, ще нахлуват в ума ви и ще ви връщат в дадената ситуация.
Добре е да се обърне внимание на критичните моменти, примерно, ако нещо предизвиква гняв, страх, раздразнение или други силни емоции във вас. В тези моменти мислите, емоциите и подтиците, които те възбуждат са много силни и дори да сте застанали в медитация, пак е възможно да се подведете. По тази причина е добре да тренирате устойчивостта на вниманието и концентрацията си, точно в подобни ситуации.
Примерно, ако знам, че нещо поражда нехармонични емоции, дисбаланс, става причина да загубя хладнокръвието си, да се поддам на някаква слабост или зависимост, би било добре да го оттренирам и то в подобна, подходяща ситуация.
Щом знаем каква ситуация може да провокира ума ни да изпуснем нервите си, би следвало да създаваме подобни случки и намирайки се в критичната за нас обстановка да тренираме медитативните си умения – да не се отклоняваме в порочните мисли и чувства.
Всеки сам е добре да разбере, кое точно го провокира да се гневи, страхува, нервира, дразни… Едни хора са много устойчиви в някаква ситуация, в която друг може да се вбеси или да изпадне в истерия и обратно. Дори и хората с най-стабилна психика имат своите слабости в определени ситуации, които да ги изкарат извън кожата им. Би било добре да наблюдаваме, да опознаваме и да сме наясно със себе си. Кое точно ни дразни, кое ни предизвиква да избухнем в гняв, кое ни кара да се страхуваме, ревнуваме и прочие… Всеки сам за себе си е добре да изучи тези неща и сам да се познава. Така ще има точния “терен” – конкретната критична ситуация за самия него, в която да се упражнява.
Отделно, ако някой има дългогодишна медитативна практика, тя сама по себе си изгражда този навик да остава невъвлечен в мислите, емоциите, чувствата. Но е добре, когато осъзнато практикуваме медитацията в моменти на губене на присъствие на духа. Добре е да се научим да оставаме в себе си, т.е. невъвлечени в мислите, емоциите, чувствата, както в негативните преживявания, така и в позитивните. Човек може да направи грешка и от това, че е потиснат, угнетен или в лошо настроение. Също така може да сбърка и от прекомерно позитивни емоции като радост, веселост, еуфория, прилив на енергия и подем, които да са причината да си изгубим ума.
Истинската Природа не бива да се отъждествява с някаква голяма приповдигнатост и чувство на неудържимо щастие, защото това не са естествени състояния и не присъщо да е такава.
Истинската Природа е пуста, спокойна, безгранична, проницателна, обхватна. Тя не представлява някакви небалансирани мисли, чувства, поведение или действия. По това ще познаете дали сте навлезли навътре в Същността си или все още стоите на повърхността, владяна от маймунския ум.
Ако в ума ви преминават бързо мисли, картини, случки и представи, ако ви обземат емоции, желания за бързи действия и непостоянство, това все още е обичайния, конвенционален ум.
Ако стоите и сте се потопили в спокойствие и нямате някакви резки подтици или желания, не сте принуждавани от мислите да реагирате импулсивно, и когато емоциите не занимават съзнанието ви, а сте се установили в пустотата, спокойствието и мира, тогава се сливате или сте все по-близо до Истинската си Същност.
Ако в съзнанието ви има непоносимост към каквото и да е, това означава някакъв дисбаланс и стоене на повърхността… Не че човек трябва да е с съгласен с всичко или да е равнодушен, но тук става въпрос да сме независими, да имаме силата да се справим или да понесем всичко, което ни привлича или отвращава.
Щом веднъж имаме силата, смирението, търпението и потенциала да не бъдем под диктата на пристрастията и привързаността, и да не се поддаваме на омразата, отвращението, да не бъдем отблъсквани от нежеланието, тогава ще можем да следваме Божествения Път, по който ни води Себето – Буда Природата във всеки от нас.
Пътят, който води към познание и сливане със Себе си, е медитацията. Когато медитираме, ние не се занимаваме с нито една от мислите, които ще се появяват в ума ни. Само ги наблюдаваме, без да участваме в тях, без да ги разделяме на добри или лоши, на правилни или неправилни, на конструктивни или деструктивни. Гледайки ги, ние не се въвличаме в тях и това е достатъчно те постепенно да утихват, за да се успокои умът. Когато умът навлезе в естественото и пусто състояние на Истинската ни Природа, тогава той няма да се различава от Нея. Това в Дзен се нарича Центриран Ум или Голям Ум!
Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Безграничното, той не греши и не си създава карма!
Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да сте в състояние да постигате определените си цели!
Very interesting details you have mentioned, regards for posting.Raise your business
Благодаря !
Благодаря за разбираемото обяснение, Нед! Раздробил и обединил основните акценти от информацията за Същността, с цел улесняване на практикуващия Дзен.
Благодаря!🌞🙏❤️
Благодаря сърдечно !