Намаляване на човешките възможности

Човешките възможности имат определен праг. Така е и с физическите, и психичните дадености. Същото е и със сетивните ни способности, с издръжливостта, поносимостта на напрежение, болката… От самите нас зависи дали ще разширяваме този праг или ще се свиваме още повече и ще ставаме все по-уязвими. 

Когато човек си създаде навика да задоволява всичките си капризи, желания, страсти, той неусетно намалява възможностите на психиката да издържа на по-сурови условия. Даже не на по-сурови, а не може да издържа на нормалните условия за физиката, психиката ни – на натоварване и напрежение. 

Така сме разглезили телата си, че ако е малко по-студено или по-топло от обичайното, усещаме това подобно на болка, като страдание. Така съвсем леки отклонения от нормалните състояния, ние ги приемаме като екстремни, като крайни. Малко като застудее и чуваме: “Ох, ужасен студ”, ако се случи да е по-топло от нормалното: “Ооо, тази жега ще ме убие”… Или пък ако сме подложени на малко по-интензивно психично напрежение и това веднага ни се отразява на способностите. 

То е ясно, че след като сме хора, ние си имаме граници на поносимост, на издръжливост и възможности, но те далеч не са тези, които съвременните хора приемат за пределни. Правилно е, човек да се упражнява редовно – да поддържа физическата и психическата си форма и да не се оставя да бъде слаб или прекалено уязвим. Нека да приемем нещата така, за да ни бъде по-лесно, като натренираме уменията и възможностите си:

Когато ние сме в Центъра си – в Себето, ние владеем изцяло психиката, ума си, а и сме в добра физическа кондиция. Всичко което ни дразни, смущава или всеки фактор, който ни отклонява от Центъра, ние го приемаме за акт на нашето собствено его. То може да не е точно продукт на егото, защото ако преминем границите на чисто човешките си възможности, в нас ще се генерира напрежение, раздразнение, слабост, гняв или другите емоции породени от приближаването ни, до докосването на границите на човешките ни възможности и предел.

Гледам, че тези неща много често се бъркат. Едно е егото – произтичащите от гордостта, егоизма, себичните желания, тщеславието или други черти на характера, а съвсем друго е напрежението, което ще се породи от стигането на възможностите, на границите на човешкото същество. Едно е да се породи напрежение, защото искаш всичко да е твое – само за теб, ти да си най-важен, велик и всеки и всички да се съобразяват само с теб. А съвсем друго е в теб да се породи напрежение от преумора, от достигане на предела на силите ти и издръжливостта, независимо дали говорим за физически, психически, умствени или сетивни граници. Второто не е от егото, а е съвсем обичайно и нормално явление, с което организма ни подсказва, че сме стигнали предела на силите си и ако не се съобразим с това, скоро ще рухнем или паднем под властта на някоя болест. 

Но хората са свикнали да мислят: “Щом някой е нервен, то това е от егото…” Не, не винаги това е от егото. Може да е от стигане на предела на силите си и това да е знак за внимание, вик за помощ, заради безизходицата и предстоящия срив!

Та, да се върна на това, което говорех. Когато сме в Центъра си и поради някаква причина започнем да се отклоняваме от Себе си, ние следва да приемем това за сигнал, и че се налага да предприемем действия, за да не се отклоним от Себе си!

Примерно, след медитация умът ни се намира в комфортното и пусто състояние, чрез което ние разполагаме изцяло с него. Ако по някакви причини – раздразнителност, нервност, страх, паника, ревност, притеснение, тревожност или заради някакъв друг фактор, ние усетим, че напускаме Центъра си, следва да включим незабавно медитацията си, за да можем да останем центрирани в Себе си. В смисъл, ако раздразнението, страхът или друго чувство започне да се настанява в ума ни и се опитва да обсажда емоционалното ни състояние, ние следва да започнем да медитираме, без значение къде и в какво положение се намираме, т.е. ако говорим с хора, можем неусетно за тях, да задействаме медитацията си, за да можем своевременно да възстановим психичното си равновесие и емоционалния си баланс.

Отклоняването на ума от Центъра може да ни хване навсякъде – в колата, в трамвая, на улицата, в офиса… Няма значение, щом практикувате редовно медитацията си, няма да ви е трудно да започнете да медитирате и да се приведете в хармония. Това е важно!

Когато сте седнали, ще медитирате с отворени очи. Понякога, ако ви е по-удобно може и със затворени, но с отворени има по-голямо приложение в ежедневието и вие следва да можете да се справяте. Навсякъде може да сте, като ви се наложи да оперирате чрез медитацията си и щом можете да сте с отворени очи, няма как някой да знае какво правите – дали мислите или се възстановявате психически и емоционално, или правите някаква друга необходима енергийна техника!

Всеки фактор, който ви извежда от Центъра, можем да наречем смутител. Независимо дали ще е породен от егото или ще е вследствие от стигането на предела на силите ви.

Щом има смутител, ще се наложи да пристъпите незабавно към медитация, за да се коригирате или да възстановите силите си! Смутител може да бъде гордост, желание, страст, привързаност, отвращение. Може да е раздразнение, нервност, умора, отпадналост и всичко друго което ви отделя от Центъра!

С практическите насоки и приложения ще продължим някой друг път. Сега нека да наблегнем на медитативната техника:

Когато медитираме, ние само наблюдаваме мислите, но без да се захващаме с нито една от тях. Не ги разделяме на добри или лоши, на позитивни или негативни, на правилни или погрешни. Не ги избираме, не ги отхвърляме и не ги приемаме, а само ги наблюдаваме като внимаваме да не ни въвлекат в мисленето! Така постепенно и с времето умът ви ще утихва, ще навлезе в неговото естествено и пусто състояние, ще стане безмълвен, умиротворен и невъзмутим. По този начин ще знаете вашата Истинска Природа, ще се слеете с Нея и ще Я последвате винаги и навсякъде!

Този, който следва Себе си, върви в Пътя на Безграничната и Вечна Вселена, той не може да сгреши и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийните техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да осъществявате поставените си цели!

4 thoughts on “Намаляване на човешките възможности”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.