Мислите от фалшивата и състоянието, което е продължение на Истинската Същност

Полезно е човек да може да разпознава кривите мисли – мислите идващи от фалшивата ни същност – егото, за да може своевременно да включва медитацията, т.е. да не се въвлича в тях. 

Да практикуваш не-мислене не означава да си си блокирал ума, за да не мисли нищо! Това е едно много погрешно разбиране за Дзен и медитацията, защото каква ще е ползата, че сме живи и усъвършенстващи се същества, а ако приличаме на болни с увреден мозък същества или на камък?

В древните текстове се казва, че за да навлезеш в Пътя, е добре да нямаш никакви мисли. Така, но това не бива да се възприема първосигнално и е нелепо да се правят грешки, като се опитваме насила да спираме ума си. 

Всъщност, като се казва “не-мислене”, би следвало да се разбира не-мислене извън Истинската ни Природа. Един синхронизиран със Същността си ум, не е немислещ ум! Когато умът е единен с Природата си, той е обхватен, обширен като пространството – простора, проницателен, стигащ до същността на всички неща и същевременно ненапрегнат, спокоен, невъзмутим.

Откъснатият от Извора си ум е тревожен, притеснителен, безпокоящ се за всичко и от всичко, дребнав, подъл, егоистичен, изпълнен с ненавист, възмущение, страхуващ се и готов на всичко, само и само да може да продължи мизерното си съществуване.

Примерно, криви мисли или продукт – продължение на егото са: “Какво ще правя сега – в тотална безизходица съм?”, “Ужас – аз съм най-нещастният, беден и злочест в целия свят”, “Трябва бързо да направя нещо, за да променя ситуацията, иначе съм свършен”, “Всички хора са се уредили и благоденстват – само аз съм най-последният, най-угнетеният и без перспектива човек”. “Онези какви са, че имат всичко, а аз и моите деца страдаме и съществуването ни е изгубило смисъл?”, “Важен съм аз и моите близки и роднини, а другите да се спасяват както могат…”, “Аз нека да се подсигуря, пък нека някой да може да ме стигне след това…” и още, и още в този стил.

Мислите, които произтичат от Истинската ни Същност са: “Невъзмутим съм – Вездесъщата ми Природа ме води, а за Нея няма безизходица“, “Какво толкова се е случило, да се драматизира е смешно, защото всеки в живота си има моменти на възходи и падения – без значение дали е богат, беден, силен или слаб”, “Действам в синхрон с Вътрешната си Същност и не бива нито да прибързвам, нито да се бавя, а и няма причини за безпокойство”, “Всички хора вървят по пътя, който са си избрали, аз правя това, към което ме води моята Безгранична вътрешна Природа”, “Не ме интересува кой какво има или с какви възможности разполага, важен е само вътрешният ми Път, всичко друго е временно и е без значение”, “Не можеш да се подсигуриш никак, ако не си на Пътя на вечната и вездесъща Пустота, всичко останало са суета и илюзии…”, “Как реагират и отговарят хората на дадена ситуация си е тяхна работа – тяхна карма. За мен е важно да не се отклонявам от истинския си Вътрешен Път и да продължавам с практиките си”.

Понякога умът е послушен, възпитан, укротен и той от само себе си не се отклонява от Вътрешната Същност. Случва се, обаче, умът да скача от мисъл на мисъл като луд и да мисли доста себично, покварено, тревожно или осъдително спрямо себе си и другите хора. 

Това как ще мисли умът не може точно да се предвиди, затова следва да сме будни – да сме нащрек, за да не ни завлаее! Може само да се предполага, че ако сме били под напрежение, ако сме били участници или свидетели на някаква несправедливост, ако сме уморени психически или претоварени физически, ако сме се оставили дълго време без контрол върху ума, то влиянията на случилите се събития и хората, сред които сме били, ще са оставили следи и ще са провокирали подобно мислене. Също определени спомени или дори леки мисловни асоциации могат да възбудят подсъзнанието ни и да доведат до подобен нехарактерен и неистински начин на работа на ума, на емоционалност и желания за порочни или несвойствени за Същинската ни Природа действия.

Тези мисли, които произтичат от егото и които аз наричам “криви”, са мислите, които посяват семето на кармата и зависимостта. Те са тези, които ви държат в болестите, в страданията – в привързаности и отвращения, и които след това ви тласкат към живот, присъщ на робството. Да, парадоксално е, че всичко от което хората се оплакват през целия си живот, от което негодуват и се възмущават, е същото това нещо, заради което те се връщат в робския си начин на живот тук на земята.

Много често ще чуете някой да говори: “Лоши хора, виж какво правят със света, как са обсебили всичко и не дават на другите да живеят спокойно, охолно и по човешки..?”

Добре, задавали ли сте си въпросите тогава: “Ако хората имаха достатъчно пари, за да не работят, за да живеят цял живот в екскурзии, удоволствия и разкош, те биха ли работили съвестно и без да се интересуват от това, че имат достатъчно?”.

А дали е възможно едно такова съществуване? Да оставим богаташите, да оставим алчността, да се абстрахираме от егоизма им, нахалството и желанията за експлоатация… Нека да се запитаме, ако всички наши желания се биха изпълнили, ние бихме ли си изпълнявали задълженията??!!

Да, може би, даже със сигурност някои хора – да, за тях няма да има разлика дали имат или нямат пари, имоти, богатства. Те ще изпълняват задълженията си точно така, както го правят и когато нямат средства. За тях няма значение нищо друго, освен да вървят в ритъм с Истинската си Природа!

Но другите, за съжаление – не! Ако това се случи, би настанал тотален хаос, повечето хора биха тръгнали да пиянстват, да се дрогират, биха се отдали на разврат и не биха зачитали никой и нищо! 

Ето, затова е такъв редът на земята. Не, че Вездесъщата Мощ на Безграничното не може да ви осигури това. Може, и още как! Само че ще стане така, че след това ще си мечтаем за тези страдания, несгоди, нещастия, в които се намираме сега! Ще стане много пъти по-зле отколкото е в момента! Затова няма смисъл никой да роптае против Безграничния! Обърнете се към самите себе си и така ще осъзнаете, че на нас хората никой друг не ни е виновен – нито света, нито устройството на обществото, нито Господ Бог. 

Ние сами създаваме светът, в който живеем! Самите ние хората, затова, ако искаме мислите ни да не ни тласкат към кармични действия, нека да се обърнем, да познаем и да следваме Вътрешния Път. Той ще ни изведе в земите, в които текат “мляко и мед” и той ще ни посочи начина как да мислим, да усещаме и да действаме, за да благоденстваме!

Начинът да излезем от земята на робството е да се вгледаме в Себе си, да познаем Себе си и да последваме Себе си винаги, навсякъде и при всички обстоятелства!

На това ще ви научи медитацията:

Когато медитираме, ние само наблюдаваме мислите, които се появяват в ума ни. Не се опитваме да ги спрем, да ги изхвърлим от ума си или да ги култивираме. Вътре в Себе си, ние сме култивирани. Да, имаме културата – знаем и можем да се държим подобаващо във всяка ситуация. Това, от което имаме нужда е, само да не оставяме ума си да се замъглява и да потъва в невежество. 

Изначално, ние сме духовни същества и няма никакъв смисъл да се учим на духовност. Това, от което имаме нужда е да не се повличаме по пътеките на порочния си и зависим от света ум. Щом не се хващаме за мислите, щом не се въвличаме в техните вихри, емоционалност и подтици за действие, те ще утихнат. Умът ще стане покорен, опитомен, възпитан и ще последва Вътрешната си Същност, т.е. ще мисли, ще усеща, ще последва във всичките си действия Вездесъщото Себе. Това ще е краят на търсенето, краят на изгубената духовност, краят на скитането в ада на самсара. 

Така ще бъдете Себе си и ще вървите в Пътя на Изначалната Пустота! Този, който следва Себе си, той не прави погрешни ходове и не генерира карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика!

3 thoughts on “Мислите от фалшивата и състоянието, което е продължение на Истинската Същност”

  1. Благодаря, Нед! Много ми допада начинът ти на обяснение и примерите, с които го онагледяваш! И друг път съм писала, че е разбираем езикът, чрез който поясняваш всяка информация, допълваш и надграждаш с ново. Бъди жив и здрав!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.