Сезони и медитация

Сега е зима и е много студено. Ако си кажеш, че заради студа не можеш да медитираш, ще изпуснеш ценно време от живота си и ще пропилееш шанса си да се научиш да медитираш и на студ. 

След това ще дойде пролетта. Тогава може да ти мине през ум, че дърветата цъфтят и всичко се раззеленява, настъпва и подем в душата и е възможно да мине и без медитация. Знаем, че с постоянната практика ефектът от медитацията се натрупва. Това е подобно да спечелим някакви бели пари за черни дни. Добре е човек да не се изкушава от хубавото време и да занемарява връзката със Себе си. 

После ще дойде лято. Толкова е горещо през лятото, че на никой не му е до медитация. Обаче наред с излетите и разходките сред природа, пак не бива да подценяваме медитативната практика. Лятото е удобно време да се научим и да станем стабилни в медитацията, въпреки жегата, шумотевицата и навлизането в личното ни пространство. Тогава хората са разсеяни – много често волно или неволно скъсяват дистанцията и може да ги намерите за напористи и нахални. Няма значение, пак ще е добре да можете да останете в медитацията си, необръщайки внимание на глъчката около вас, на движението на хората, неприятните миризми, автомобилите и прочие. 

Когато всичко е тихо, спокойно, хармонично, лесно се медитира, но нека да не забравяме, че истинските медитативни умения не се повлияват от условията, средата, внушенията, вмешателствата. 

Есента, ами то тогава е толкова меланхолично, че на никой няма да му е до медитация. Тя идва винаги със сбогуването на лятото, тъга и с потиснато настроение. На човек пак може да не му се ще да медитира, щото като ти е тъжно, не ти е до нищо. Без значение дали ти е приятно, неприятно, тъжно, потиснато…, медитацията си е практика, която не се влияе от позитивно или негативно настроение.

Само един пример посочих, в който човек може да си намери безброй причини да се откаже от пътя към Себе си. А иначе всички сезони са върховни, с приятно чувство, всеки сам по себе си е уникален, красив и с неотразим чар – и зимата, и лятото, и есента, и пролетта!

Исках да наблегна, че човек винаги може да намери “основателна” причина да отложи медитацията си. Като не му се сяда, той винаги ще намери да каже защо няма да практикува, но това не бива да става, защото медитацията е капитал. Е, разбира се не са пари, активи или имоти, но тя е повече от всички тях взети заедно!

Ще попитате защо, нали?! Ами защото и всички спечелени пари, имоти или там други придобивки, ще ги имате дотогава, докато сте живи. Когато дойде госпожа Смърт, ще ви каже: “Хайде, оставяй всичко и тръгвай с мен! Там където отиваме парите не струват нищо, активите са само бумаги, а материалните средства ще са само непотребен товар в ума ти! С нас не могат да дойдат нито роднините ти, нито децата ти, нито приятелите, нито някой, на който винаги да разчиташ, никой и нищичко не можеш да вземеш с теб. Вземи само Себе си и тръгвай моментално!”

Никой и никога не може да се противопостави на смъртта. Да, има едни измислени притчи, че някой я бил надхитрил, ама грънци. Няма човек, който да се е родил и да не я е последвал. Отивайки с нея, можеш да вземеш само Себе си и това, което си натворил като карма – като енергия. Това вземаш и тръгваш, без да знаеш къде отиваш, кого ще срещнеш и как ще ти се получават нещата занапред…

Ако имаш умения в медитативните практики, ще можеш да вземеш Себе си и същевременно ще изоставиш всички чужди черти на характера си – мислене, емоционалност, действия, които си възприел през съществуването си. Колкото повече си Себе си, толкова ще си по-свободен. И колкото по-замъглен си и потънал в илюзии, толкова по-привързан, пристрастен и зависим, ще си. Един ум, който е владян от желания, похот, страсти, пороци, е по-заробен, не свободен и ограничен в бъдещия си избор на живот.

Едно е важно: Да си Себе си и ни най-малко да не се влияеш от каквото и да е друго – желания, предпочитания, привързаност, зависимости, страсти, копнеж към каквото и да е!

Сега, да си Себе си и да нямаш привързаност не означава да не изпитваш никакви чувства и да си равнодушен към всички и всичко. Напротив, само че тогава умът – мислите, чувствата, поведението ти, ще произтичат от Истинската ти Природа и ще бъдат владени единствено от Нея. Не бива да се възприема, че да си Себе си значи, че си обезличен, равнодушен, безчувствен или безразличен. Не, не е така. Да си Себе си, означава, че волята ти, владеенето ти, са над всички желания, пристрастия, привързаности и отвращения. А не, че ги няма или че ти се изгубваш като личност. Получава се обединяване със Себе си и Безграничната Вселена, а не обезличаване.

Медитативните умения ще ви доведат до Истинската ви Природа. Имате ли Я, Тя ще ви води през непознатите състояния, през приятните и неприятни срещи с разни други същностти, и в крайна сметка, щом са чисти и благоприятни, тя ще изпълни и желанията и намеренията ви.

Да се научиш да медитираш и да използваш медитацията в ежедневието си е най-голямото богатство. Пред това да можеш да си Себе си, сега и за в бъдеще, нищо не може да противостои и няма как нещо да е по-съществено от това. 

Богатството е до време, а Вездесъщото Себе е вечно. Познаваме ли го и слети ли сме с Него, нищо не може да е по-важно и по-ценно от Него.

Точно за това се учи, практикува се и се прилага в ежедневието медитацията – за да си Себе си и чрез Същността си да вършиш всичко. Да, да си Себе си, когато изучаваш нещо, когато печелиш пари, кариера, имоти, богатства, защото тогава ти ще можеш да разполагаш с всички тях, според както Изначалната ти Природа повелява и ще ги използваш според волята на Безграничната Вселена. 

Този, който върви в Пътя на Вечната Вселена, той не може да сгреши, не си създава карма и принадлежи единствено на Вездесъщото Себе!

Когато медитираме, ние само наблюдаваме ума, но без да вземаме участие в него. Не се опитваме да спрем мислите насила! Не желаем час по-скоро умът ни да утихне! Не отдаваме значение на мислите, не ги моделираме, не ги каним и не ги гоним! Просто стоим и само наблюдаваме ума, като внимаваме да не се въвличаме в него.

Така с практиката, с времето, постепенно умът ни ще се успокои и ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската ни Природа. Ще се слеем с Нея и ще Я последваме във всичките си действия, емоции, мисли – във всичко.

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика!

2 thoughts on “Сезони и медитация”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.