Когато виждаме противоречивост във всичко

Когато сме обзети от съмнения, объркване или виждаме противоречивост във всичко на света, тогава със сигурност сме допуснали умът ни да се помрачи и е време за медитация. Да, разбира се, че светът не е изряден, но когато допуснем да се бунтуваме в ума си, да хулим и проклинаме каквото ни се изпречи, нещата в самите нас не са на нужното духовно ниво. 

Това не означава да харесваме или да одобряваме нередностите в света, но един спокоен и уравновесен ум не се трогва от несправедливостите, от некоректността или агресивността на този свят. Когато можем да гледаме с “очите” на Истинската си Природа, ние точно можем да схванем причините за несъответствията и “задънената улица” на сегашното съвремие. 

Един просветлен ум гледа на света с разбиране и яснота и знае кое поражда причините за беззаконията и бъркотиите на живота. В момента, в който започнем да ругаем или да сме обзети от гняв и ярост към лошия живот, трябва да веднага да се сетим, че това е продукт на един неуравновесен и замъглен ум. 

Не, че следва да сме съгласни с всички неуредици, с порочността и покварата в нашия свят, не, но когато умът ни е в хармония със Същността ни, тази хармония ще подреди ума ни, ще уравновеси чувствата и емоциите и ще координира действията ни. В смисъл, ще имаме Истински поглед върху заобикалящата ни среда и живота, но това няма да поражда в ума и психиката ни недоволство, злословене, бунтуване или агресия. 

Гледайки на света чрез Истинската си природа и центрирания в Нея ум, ние ще виждаме, ще знаем и ще насочваме усилията си, за да коригираме това, което е в наша власт.

По принцип гневът, злобата, агресивността, виждането на противоречие навсякъде и във всичко, враждебността са продукт на себичния, ограничен и замъглен човешки ум. Разбирам, че има основание човек да желае промяна и въвеждане на хармония в света. Но ако допуснем умът ни да се гневи, бунтува или да бъде обзет от противоречивост и дори омраза, това означава, че този ум няма да може да се противопостави или да коригира нещата за които се възмущава. Това показва, че умът се е отклонил от центъра си и вече той самият е обхванат от нехармоничните енергии и е дисбалансиран.

Към един и същи обект има два коренно противоположни подхода и виждания. Единият е злобният, яростният, агресивен, враждебен и злостен подход и мислене. Другият е благородният, уравновесеният, балансираният, добронамерен, разчетен и постоянен, умиротворен начин за въздействие и промяна. Един и същи факт, един и същи случай или желание за промяна, гледан от две различни позиции – едната е погледът и умът на егото, а втората е погледът на центрирания ум, разбирането, виждането, състраданието и съпричастността, идващи от Истинската ни Природа.

Егото ще каже: “Аз имам основание да съм ядосан, да ненавиждам, да атакувам безогледно, злостно и яростно, това което искам да променя..!!!”

Истинската ни Природа ще каже: “Светът е част от самия мен и аз така или иначе, сега или в бъдеще, ще променям нещата така, че светът да се върне и да следва своята Буда Природа. Няма място за гняв и раздразнение, за омраза и ненавист, за злоба или ярост.., важни са единството и синхронът с Вечната и Безгранична Вселена.”

Затова, приятели, не е добре, когато някой е гневен, яростен, агресивен и зъл, макар да изглежда, че има основание за това. Никак не би било добре човек да е лош, злобен или изпълнен с омраза независимо за каква е каузата му.

Сега се сещам за онази шведска климатична активистка, която с изкривено от злоба лице се опитва да ни внуши, че работи за една наистина справедлива, благородна и човечна кауза. Да.., претекстът е благороден, но невербалният език говори за друго – за низки страсти.

Няма да се впускаме в излишни обсъждания. Знаете техниката за медитация:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които ще се появяват. Няма да ги одобрявате или да ги осъждате. Не бива да ги развивате или да им отдавате значение. Не ги разделяйте на добри или лоши, на свети или светотатствени. Наблюдавате ги дотогава, докато те изчезнат от само себе си – без да налагате насилствено да спирате ума си. Така ще навлезете в Истинската си Природа, в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние и ще отразявате всичко такова, каквото е от Вътрешната ви Същност.

Този, който следва Себе си, той върви в пътя на Безграничната и Вечна Вселена, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика!

1 thought on “Когато виждаме противоречивост във всичко”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.