Правилото за Постоянно наблюдение на ума

Човешкият ум е подобен на компютър – част от работата той извършва сам, но има и неща, които той долавя отвън – от ефира. Правилото, на което древните майстори винаги са наблягали е: Винаги в ежедневието да наблюдаваме ума си, т.е. да внимаваме да не се увличаме след мислите. 

Това е така, защото те са знаели, че колкото и да чистиш ума и да го привеждаш в единство с Истинската си Природа, той изпълнява функцията на приемник и в последствие неминуемо ще се замърси, замъгли и ако не го очистваш своевременно, като краен резултат умът ще се отклони от Първоизточника си.

Нека да не си изграждаме погрешното впечатление, че щом веднъж сме се очистили, значи край, всичко е готово и повече няма да има нужда да синхронизираме ума с Истинската ни Природа. Разбира се, замърсяването, замъгляването, на ума е толкова по-интензивно, колкото средата в която пребиваваме или с която комуникираме, е нечиста.

Примерно, ако човек живее в усамотение или в някой манастир, там сред чиста природа, храна, вода, въздух, енергии и комуникация с хората около него, средата ще е чиста, неагресивна и няма да предполага към замърсяване, обземане на съмнения, суетност, тревожност на ума. 

Не така е обаче, когато живеем сред много хора и с най-различна ценностна система. Така както хората мислят, такъв вид енергия те излъчват и се заобграждат. Витаещата енергия е продукт от мисленето на тези, които я генерират с мислите, емоциите, действията си. Нещо повече, често пъти енергията около нас е съвкупност от енергиите на много хора. Знаете, има всякакви хора. Едни са честни и почтени, други са измамни и недостойни, трети са разглезени и т.н.

Дори и да сме изчистили ума си и да сме навлезли в Пустотата, ако само стоим сред хора или други потенциални излъчватели, източници на енергия, те пак те ще посяват в ума ни мисли, емоции или подтици за действия, подобни на тяхната енергия. Затова не се учудвайте, когато в ума ви преминават мисли, които нито сте създавали, нито сте разсъждавали, нито пък имате нещо общо с тях. Просто умът има и такава функция – като екран е, на който се проектират мисли и свързаните с тях емоции от обкръжението ви или чрез връзката на комуникацията.

Ако полето, което преминава през вас, е заредено с негативна енергия, то ще създава и такива мисли и чувства във вас. Ако е заредено с енергия от другия полюс, тогава мислите и усещанията ще са с приповдигнат, еуфоричен заряд… Едните ще ви направят потиснати, угнетени, страхуващи се, депресивни, а другите ще проектират във вас прекомерна радост, веселост, желания за удоволствия и нереален оптимизъм. Която и да е от двете крайности, тя не е присъща на Истинската ви Природа.

Ако разпознаете състоянието и внимавате да не се въвличате в него, независимо дали е негативно или позитивно, то ще премине през вас с всичките си характеристики и проявления, но ако медитирайки, вие не му се поддадете, то ще постои известно време и зарядът му ще утихне. Така няма да му позволите, то да ви зададе посока на мислите, чувствата и настроенията.

Иначе, ако разчитате, че сте се изчистили чрез медитацията си и ако пренебрегнете правилото за постоянното наблюдение на ума, тези енергийни полета ще индуцират, ще възбудят в ума ви състояния и мисли подобни на енергията в тях. После ще се чудите защо така се получава… – уж медитирате, уж се изчиствате постоянно, а умът ви не се успокоява и често залита в крайности. Затова е, защото след като сте постигнали някаква чистота, примерно, в сутрешната си медитация, би било добре да поддържате чистотата на ума през целия ден. В противен случай ще заприличаме на някой, който казва: “Ама аз се къпах много време – цял час се чистих, а след малко пак бях изплескан и измърсен до уши.” Така е, чрез ежедневната медитативна практика ние очистваме ума си, но ако после не внимаваме ще попием от енергията от заобикалящата ни среда и хората около нас.

Общо казано, има два източника на замърсяване. Единият е умът вътре в нас – подсъзнанието. Другият е външен – от средата и хората около нас.

Не бива да се разчита да успокоявате ума си направо в ежедневието. Не че не е възможно. Възможно е да се чистите директно в ежедневието, но много по-лесно и по-удачно е сутрин да си спазите режима, да си направите медитацията и така да се подготвите за предстоящия ден.

И не се разочаровайте от себе си затова, че в главата ви идват някакви страшни, странни или направо мисли за небивалици в ума ви. Казахме, някои от мислите са си наши, но някои може да идват отвън, във вид на енергия от заобикалящата ни среда.

Начинът да се справим с тях е като си изградим и поддържаме медитация в ежедневието. Така е, ако искаме умът ни да е от истински просветлени мисли, поддържайте го буден през всяко време. 

Разбира се, че не бива да има пренапрежение и пренатягане на вниманието, а нека това да се превърне в едно естествено, необременено и непринудено състояние на наблюдение ни невъвличане в ума.

По време на медитация, ние не се опитваме да гоним мислите, не пробваме да ги спираме или да ги променяме. Медитирайки, само ги наблюдаваме, но без да им отдаваме значение и без да ги моделираме. Заредени с търпение и стоицизъм ние не бързаме да получим някакъв резултат от медитацията.

Просто стоим и внимаваме да не се въвлечем в клопките на ума. Така постепенно умът ще утихне, ще навлезе в естественото, пусто, умиротворено състояние на Истинската си Природа. Това е Пътят – да си слят и да следваш Себе си!

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Безграничното, той не може да сгреши и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!

4 thoughts on “Правилото за Постоянно наблюдение на ума”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.