Баланс на усилията

Никой момент от ежедневието не е толкова маловажен, че да не е необходимо да сме Себе си. Вярно, има критични ситуации, в които е необходимо повишено внимание и по-силна връзка със Себе си. Има и по-лежерни, спокойни моменти, когато не се изисква голяма концентрация и тогава е разумно да сме релаксирани – да се отпуснем, разхлабим… Но така или иначе винаги е добре да имаме връзка с Вътрешната си Същност.

Ето как се получават нещата: Ако постоянно сме прекалено интензивно концентрирани в Себе си, тогава ние бързо ще се уморим и щем или не щем връзката ни с Вътрешната ни Същност ще намалее. Ако пък винаги сме отпуснати и релаксирани, дори и в някаква критична ситуация ще се получи така, че няма да сме адекватни да отговорим с необходимите умения и сили, за да можем да се справим.

Примерно, ако сме атакувани от някаква патогенна енергия и си останем релаксирани, отпуснати, един вид нехайни, за да отговорим подобаващо, тя ще порази тялото ни и ще се разболеем. Това е все едно да сме изложени на студ и да не предприемаме нищо, за да се защитим от студа. Можем да изберем или да се обличаме топло, или да приведем в действие някоя дихателна или енергийна техника, за да коригираме студената енергия, която ще прониква в тялото ни. 

Няма да е никак добре, ако енергията на студа ни въздейства, а ние да нехаем за това – стоим отпуснати и релаксирани. Така тя ще порази някоя част от тялото и неминуемо ще се разболеем. Ако атакува белите ни дробове, знаете, ще се разболеем от респираторни, белодробни заболявания, а ако студената патогенна енергия атакува бъбреците или друга част или орган, ще имаме съответния здравословен проблем. 

Не може някой да ни атакува и ние да неглижираме това. Е, реакцията ни не бива да е паническа или хаотична, защото така само ще подпомогне разболяването си. Ответните действия би следвало да произтичат от медитативната ви техника, т.е. от единството с Вътрешната ви Същност. 

Сега някой ще каже: “Ами голяма работа като се разболея от простудно заболяване. Ще ми мине…” Да, ако е някакво по-лесно лечимо заболяване, вероятно организмът ви ще успее да се пребори, но патогенната енергия може да отключи болести, които не са много лесни за излекуване. И колкото по-навреме човек вземе мерки, толкова по-сигурно и бързо ще се приведе в стабилно здравословно състояние.

Иначе, когато няма нужда, разбира се, че няма смисъл от пилеене на енергия и сили, и човек може да си позволи и по-лежерно, по-комфортно състояние. В по-голямата част от времето е удачно да сме в почивка – без напрежение, без усилия, без излишно прилагане на сила. В обичайното медитативно състояние сме релаксирани, отпуснати, разхлабени, освободени от всякаква ангажираност. 

Обаче, когато се наложи да се изчистим от някаква патогенна енергия или да възстановим хармонията в тялото си – в част от него, орган, функция, се налага да можем да се мобилизираме, т.е. да повишим концентрацията на работата с енергията си, за да неутрализираме определено влияние.

Примерно, ако усещам, че съм допуснал студена или патогенна енергия да проникне в тялото ми, следва да повиша концентрацията си, за да влея енергия в съответната проблемна част и да мога своевременно да неутрализирам въздействието на болестотворната енергия. Колкото по-бързо реагирам, колкото по-навременна и мощна е насочеността на вътрешната енергия, толкова по-скорошно ще е оздравяването ми. 

Понякога се е случвало да съм разсеян и да не успея навреме да реагирам, за да коригирам несъответствията във енергетиката на тялото. Тогава болестта започва да се развива. В момента, в които се усетя и пристъпя към дихателните и медитативните си техники и унищожа тази патогенна енергия в мен, болестта спира, но това което е поразено тепърва предстои да се възстановява. Поразената лигавица предстои да бъде възстановена, отравянето на тялото с токсини от болестотворните процеси следва да бъде очистено, отстраняването на отпадните продукти, предстои да бъде реализирано и затова е необходимо биологично време, не става на секундата.

Затова не е добре, човек да се отдава на летаргията си, да се разсейва докрай и да занижава вниманието си. Колкото по-навреме овладеете ситуацията, толкова по-малко време болестотворната енергия ще е вилняла във вас и толкова по-малки ще са пораженията. Най-добре е тя да бъде неутрализирана още в началото, докато още не е успяла да ви нанесе щети в тялото и органите.

Ето тези две неща би било добре да се запомнят: Когато няма нужда, не бива да се повишава излишно вниманието, за да не се стига до преумора, изтощение, и разход на енергия. И когато има нужда, не бива да се губи ценно време, а следва да се реагира светкавично, за да бъде своевременно обезсилена, неутрализирана, ликвидирана патогенната енергия, която потенциално ще атакува тялото ви. Внимателният баланс на усилията ще ви даде уменията, опита и практиката!

Сега ще ви припомня класическата медитация, която е в основата на всички други медитативни техники и практики:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които ще се появяват. Няма да искате да изхвърлите мислите, нито да ги потискате насила. Оставете ги да идват, да стоят и да отминават. Вашата задача по време на медитация е само да наблюдавате мислите, като не участвате в тях. Не отдавайте значение на мислите и не ги моделирайте. Така постепенно и с времето мислите ви ще утихнат и умът ви ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската ви Природа. Така ще Я познаете, ще се слеете с Нея и ще Я последвате винаги и във всичките си действия. 

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Изначалната Пустота, той не може да сгреши и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика!

2 thoughts on “Баланс на усилията”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.