Духовност

Както едно дърво не може да порасне за месец, така и медитативната практика изисква постоянство, посвещение, отдаденост във времето. Случва се някой да ме пита: “Защо умът ми не се успокоява и защо бързо не мога да навляза в Пустотата?!”

Това не може да стане отведнъж, защото дълго време умът ни е бил възпитаван да се държи по един несвойствен за него начин. Още от малки в нас са били вкоренявани различни стереотипи на мислене, емоционалност, поведение. По принцип едно добро възпитание не се отдалечава много от Истинската ни Природа – даже то ú е присъщо изначално, но все пак, едно е да се ограничиш в използване на човешкия си ум, а съвсем друго е да следваш Вътрешната си – Истинската си Природа. 

Колкото и един човешки ум да е подреден и възпитан, той няма как да следва Първоизточника си, ако се ограничава с определени стереотипи. Може да спазваме всички правила, канони, заповеди и изискванията дадени в Свещените писания, но това няма да ни направи духовни. Ако умът ни е изчистен от злоба, завист, омраза, ненавист, ревност, разни страхове, гордост, той ще бъде улеснен да се свърже с Духа си и да отразява нещата според Истинската ни Природа. 

Но нека да не се заблуждаваме – ако искаме да сме слети в едно цяло със Същинската си природа, нищо друго не може да замени това. Нито чистите растителни храни и постовете могат да ни слеят с Първоизточника, нито диетите и постовете, колкото и редовно и стриктно да ги спазваме. Нито четенето на свещени текстове ще може да ни направи единни със Себе си. Колкото и свещеници да ни пречистват и опрощават греховете и колкото и жертвоприношения да се правят. Няма да помогнат и постоянните молитви към вездесъщите сили, нито правилния начин на живот.

Разбира се, всички тези неща ще ни помагат, ще ни улесняват, ще ни приближават все повече и повече до Първоизточника, и ще правят все по-достъпно и възможно сливането ни с Него. Но истинските действия, които бият в целта са медитативните техники. Правилната медитативна практика е директното действие към сливането със Себе си. Да си с ум слят с Духа си, да имаш емоции единни със Същността си, да действаш в синхрон с Вътрешната си Същност, това е същинската Духовност. Иначе, ако човек само чете книги, той ще има информация, но реално няма да прави никакви полезни действия към сливането със Себе си.

Ако изпълнява правилно свещенослуженията, ще има нагласата да се свърже със Себе си, но реално това ще е само нагласа. Ако превърне живота си в състрадателност, съпричастност, в служба на хората, той действително ще бъде много близо до Себе си, но няма как да има абсолютния синхрон с Вътрешната си Същност.

Нека да видим кое е това, което ще ни направи единни с Едното – с Изначалната Пустота. Това са упражненията, усилията, дисциплината и реалните действия към сливане в едно с Ритъма на Пустотата. Всичко останало са само помощни упражнения – те са подобни на патерици, с които някой болен си помага, докато се възстанови. 

Веднъж като види Истинската си Природа, той може да захвърли патериците, да изхвърли инвалидната количка, която е във вид на правила, закони, жервоприношения и свещенослужения. Няма да има нужда от тези помощни средства, защото ще има водачеството на Вътрешния си Пилот – Духа си. 

Досега никой не е дал пълно и изчерпателно определение за духовност и това няма как да стане, защото не можеш да определиш Духа – не можеш да го поставиш в някакви мерки и да го затвориш в границите на няколко изречения.

Духовност, това е да си единен, слят с Духа си и цялостното ти мислене, чувства, дейност, целият ти живот да се подчинява и води от Духа – Първоизточника на цялото битие и небитие, на живота и смъртта, на съществуването и на несъществуването. Другите неща, които сме свикнали да приемаме за духовност, са само частични проявления на Духа. Изкуствата, културата, възпитанието, традициите, вярванията са духовни прояви, но истински духовен човек е този, който е единен и цялостен с Духа във всичките си мисли, чувства, поведения, действия, в живота и неживота.

Както казва Бодхидхарма: “Ако не виждаш своята природа, призоваването на буди, рецитирането на сутри, принасянето в дар и спазването на предписанията са напълно безполезни. Призоваването на буди носи добра карма, рецитирането на сутри дава добра памет; спазването на предписанията води до добро прераждане, а принасянето на дарове – до бъдеща благодат. Но не води към буда.”

До осъзнаването на Истинската Природа водят медитативните практики: Когато медитираме, ние само наблюдаваме ума си, но без да се опитваме да променяме мислите си. Не им отдаваме значение, не ги развиваме, не ги гоним и не ги каним да останат в нас. Само ги гледаме, внимаваме, но не участваме и не се въвличаме в тях. 

Така, стоейки търпеливо и не захващайки се за мислите, те постепенно ще утихнат и ще навлезете в Пустото, естествено, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската си Природа, ще се слеете с Нея и ще Я последвате във всичко.

Този, който следва Истинската си Природа, той върви в Пътя на Изначалната Пустота, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да постигате определените си цели!