Отчаянието

Сун Дзъ, авторът на книгата “Изкуството на войната” съветва: “Ти трябва да вярваш в себе си”. Няма как да направим, каквото и да е на този свят, ако не вярваме в себе си.

Отчаяние означава точно това – да загубиш вяра в собствените си сили. 

Когато се случи да попаднем в критична ситуация и дори да е в серия от някакви черни събития, най-важното в такива моменти е човек да не губи вяра и да знае, че може да преодолее всичко, за да се измъкне невредим от тях.

Все пак, ако искаме да имаме сили и да не се предаваме, е наложително да се упражняваме в тези неща… В този смисъл не бива винаги да търсим най-лесния път и най-безболезненото преминаване през изпитанията на живота. 

Няма как просто да вярваш в себе си, без да си попадал и без да си преодолявал изпити. Вярата в себе си не е неподплатено самочувствие, самонадеяност или горделивост. Тя идва от знанията от успешно преодолените препятствия и опита, който сме придобили от преживените трудни моменти. Ако някой има едно самочувствие без покритие, когато дойдат изпитанията, психиката му лесно ще се срине и няма да остане нищо от високото му мнение за себе си.

Казвам това, за да акцентирам върху знанията, че за да можеш, трябва да се упражняваш и за да имаш опит в нещо, то няма как да се получи без да си преминавал много пъти в подобни трудни ситуации.

Съвременният живот е много облекчен и предразполага към разглезване, изнежване и отслабване на способностите да се справяме в трудни ситуации. Не бива на всяка цена да се бяга от трудностите и дори понякога е добре нарочно да си създаваме такива мъчителни, тягостни ситуации, за да можем да тренираме целенасочено това, от което имаме нужда. 

Сега пак се сещам, за онази много точна мисъл на самурая Миямото Мусаши, която гласи: “Можеш да се биеш само по начина, по който тренираш.”

Вярно е, че ако нещо не си го правил често и ако не познаваш възможностите си за прилагането му, няма как да си сигурен, че когато ти се наложи, ще можеш да го направиш. А какво правим ние съвременните хора и как възпитаваме бъдещите поколения?! Ами как? – Гледаме да ги освободим, ако е възможно, от всички трудности, препятствия, неприятности и така ги лишаваме от възможността им да се упражняват, да тренират успешното им преминаване през тях. И така от една погрешно разбрана любов, ние вместо да им дадем нещо наистина ценно – способности, сила и умения за справяне с всичко в живота, ги правим слаби, немощни, лабилни и уязвими дори и от най-слабите препятствия. 

Това се отнася за нас самите, отнася се и за децата, които възпитаваме и учим. Като резултат хората стават кекави и неспособни да се борят и приспособяват към постоянно променящата се среда и условията на живот. 

 Един човек с характер се изгражда, като се научава и се тренира да е непреклонен, несломим, непоколебим. Заради натренираната си и преминала през изпитания корава и издръжлива психика, той става непобедим!

Така се научаваме и да вярваме в себе си, и да имаме опита и уменията да сме настойчиви, когато преодоляваме препятствия, и да имаме висок, силен дух.

Само да не си представяте, че ако някой иска да победи чудовищата в себе си, това може да стане без да има уменията да бъде несломим и да преминава непоколебимо през изпитанията.

Да се излекуваш от тормозещите те демони в теб, означава да ги победиш! Означава да добиеш вяра в себе си и да си непреклонен, неумолим, когато присъпиш към унищожението им. Те ще те заплашват, ще те шантажират, ще те обезсърчават и ще те депресират. Без никакво значение. Когато вярваме в себе и познаваме възможностите си, самочувствието ни няма да е неподплатено и хвърчащо. 

Какво и да дойде, ще можем да приведем медитацията и техниките си в действие и чрез тях ще можем да устоим и да преодолеем демоничната природа на маймунския си ум. И сега ми идва на ум една българска поговорка: “Който го е страх от мечки – да не ходи в гората.” Само че дори и да не ходи в гората, ако изостави психиката си без наблюдение и контрол, тя ще се превърне в гора, в която ходят мечки, зверове, чудовища. И щеш или не щеш, ще се наложи да се пребориш със себе си, за да освободиш съзнанието си от демоните в него. 

Не можем да отлагаме, защото ако човек нехае и не поддържа психиката си чиста, безметежна, спокойна, силна, тя постепенно и с времето ще се превърне в свърталище на бесове, който после трудно ще бъдат изгонени от нея.

Е, разбира се, че ако вярваш в себе си и си непоколебим и несломим, винаги ще можеш да се разправиш с каквито и да са бесове, дяволи или там караконджули, но все пак, защо да чакаме да става късно все по-трудоемко.

Думата ми днес е да не бягаме от трудностите и проблемите, а да ги преодоляваме решително и да сме непреклонни, когато очистваме себе си от себе си! Колкото по-добре работим и се упражняваме в това, толкова по-силни ще ставаме и толкова по-големи умения ще развиваме, за да се справяме с изкушенията и предизвикателствата на живота.

Ето техниката за медитация:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които ще се появяват. Не се опитвате да изгоните мислите, не им отдавате значение. Не ги развивате, нито правите опити да ги променяте. Да ги наблюдавате, без да участвате в тях, е достатъчно. Щом не се въвличате в тях, те постепенно ще утихнат, умът ще навлезе в пустото, безмълвно, естествено и умиротворено състояние на Истинската ви Природа. Така ще се слеете с Нея и ще Я последвате във всичко в живота ви.

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Изначалната Пустота, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийните техники, за да сте Себе си, за да сте здрави! И да можете да постигате определение си цели!