Ненавистта към другите се проектира и към собствения ни ум. Освен, че бъдещето ни се определя от сегашните ни действия, енергията, която генерираме с мислите, се отразява върху психиката ни. Ако пренебрегваме някой, то ние пренебрегваме и нещо в самите себе си. Имаме ли злоба, тя ще рефлектира и върху самите нас. Въобще всичко, светът е едно неделимо цяло и това не са само думи.
Сами можете да се убедите, ако погледнете някой хейтър – човек, в който омразата преобладава като чувство, ще видите, че той без да иска се е променил – характерът, мисленето му са обсебени от чувство на омраза и така той се проектира и към самия него, и към близките нему хора, които той “уж” не мрази. Няма как, каквото отправяш навън от теб, същото повлиява и навътре на теб самия.
Когато се появи някакво подобно негативно чувство, то поражда и съответната мисъл. Начинът да се справим с такива мисли и чувства е същият както при медитация! Ако се опитаме да заменим чувството на омраза с някаква друга позитивна мисъл или емоция и ако упорстваме, вероятно ще се получи, но това е като българската поговорка:
“Клин клин избива, но последният винаги остава“. В смисъл, че формирайки някакъв начин на мислене, ще разрушим един стереотип и ще създадем друг.
Имам предвид, че каквото и да мислим, дори и то да удачно, позитивно или благородно, това пак ще е един стереотип, един навик. Хората, които са се отправили към Истинската си Природа, знаят, че може да се разминеш с Нея както заради негативно мислене, така и заради позитивното. Примерно, едно чувство, една мисъл на страх е негативно усещане и то може да попречи на единството с Вътрешната ни природа. Вместо да следваме Себе си, ние ще се повлияем от страха и ще загубим Пътя. Ако е чувство от противоположния полюс на страха, т.е. прекомерна смелост, водейки се от смелостта, пак ще пропуснем единството със Себе си и ще изгубим Пътя.
С всички подобни мисли, емоции, чувства, действия е така. Ето например, ако на единият полюс е тъгата, на другия е повишената веселост. Ако негативните усещания са болки и страдания, на другия полюс – позитивните, са отдаването на прекомерно приятните емоции и удоволствията. И двата могат да станат причина да загубим Вътрешния Път.
От каквито емоции сме обладани, такава енергия ще ни влияе и по такъв начин ще формираме мисленето си. Истинската Природа няма пристрастност нито към негативните, нито към позитивните енергии. В Нея всичко е в хармония и ненарушим баланс.
Изпитваме ли ненавист, омраза, завист, ревност, страх, те ще се отразяват на мисленето ни и по съответния начин ще генерират енергия, която ще влияе и на характера ни. Ако се опитаме да заменим тези негативни емоции и мисли, с позитивни, те също ще генерират съответните енергии, които неминуемо ще се отразявт върху мисленето и характера ни.
Едно нещо е добре да се запомни завинаги: Вътрешната ни Природа не се нуждае от превъзпитаване и от необходимостта да се научи как да мисли, да чувства или да действа. Изначалната ни Същност е част от Безграничния Разум и тя винаги си е била една и съща. В смисъл, специфичният и неизменен характер е даденост идващ от Вечността – той идва от Изначалната, Вътрешната ни Природа. Замъгляването му, не може да го направи по-добър, нито да го култивира. Ако заменим едно чувство на ненавист с някаква обич, то това е все едно да премахнем един порочен начин на мислене и да го заменим с друг порочен начин.
Ще кажете: “Как една обич може да бъде порок?!”
Ами може, защото тя няма да е естествено състояние, а ще е само един създаден навик, който ние изкуствено сме придобили и вкоренили в ума си. Затова е порок, защото е нещо създадено от ума, а всичко което е създадено, подлежи на разпад, на унищожение.
Няма нужда да си формирате такива стереотипи като обич, като весело чувство, радост, или приповдигнато настроение. Тези неща би следвало да се отразяват по естествен начин от Истинската ви – от Вътрешната ви Природа. Те се съдържат в Нея и няма нужда да бъдат създавани или да се опитвате да ги поддържате в психиката си. Истинската ви Природа ги съдържа в себе си:
Съдържа се любовта, но тя не е тази натресената насила, измислена или принудителна любов. А е съвсем естествено непринуено състояние.
Съдържа се жизнерадост, но не тази “жизнерадост”, която силово накой си налага и повтаря докато се самозабрави!
В Истинската ви Природа има смелост, радост, добро настроение, но те нямат нищо общо с наложените чрез принудително мислене и натресените изкуствено емоции.
Вътре във вас самите имате неизменна Същност и не е необходимо да създавате, моделирате или налагате някакво мислене или чувства, защото всичко това е естественото състояния на Себето. И когато се появи чувство на ненавист, завист, омраза, пренебрежение към който и да е, просто пуснете тези чувства, не се захващайте с тях и не се въвличайте в техните вихри и скоро ще установите, че те са отслабнали и че ще изчезнат от само себе си.
Е, ако не сте в състояние да влезете в Истинската си Природа, можете да замествате емоциите и мислите с по-добри и да ги моделирате, но това нека да бъде само дотогава, докато мъглата на неведението към Истинската ви Природа се разсее, само дотогава има смисъл да коригирате и променяте мисленето си. Няма нищо по-добро от това да знаеш и да се водиш само от Истинската си Природа!
Нека да ви напомня техниката на медитация: Наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които ще се появяват. Не ги коригирайте, не ги променяйте, не ги гонете и не ги канете. Не им отдавайте значение, не ги развивайте! Просто наблюдавайте ума си и не участвайте в мислите си, това е.
Постепенно умът ви ще се успокои и ще навлезе в естественото, пусто, безмълвно и умиротворено състояние на Истинската ви Природа. Така ще Я познаете, ще се слеете с Нея и ще Я последвате навсякъде и винаги! Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Изначалната Пустота, той не може да сгреши и не си създава карма!
Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да постигате определените си цели!
Благодаря !
Благодаря 🙏
Благодаря!