Техника за Изваждане на Психиката от Депресия

С годините всички ние се променяме. Вероятно всеки си спомня слънчевите години в своя живот, когато е бил в полет и изпълнен с радостни моменти, удовлетворение, и с умиление желае те да се върнат. Разбира се, годините няма как да бъдат върнати, но доброто настроение, жизнерадостта, удоволствието от това, че си живо същество, могат. Колкото през повече премеждия и болка преминаваме, толкова слънцето в нас помръква. И в последствие, човек се чувства като източен, изцеден откъм сили, нервен, раздразнителен, недоволен. Това е така, защото се оставяме мрачните мисли и емоции да ни завладяват.
Този процес се случва неусетно, незабележимо. Влизайки от една криза в друга и преодолявайки различните препятствия, малко по малко в нас се настаняват умората, унинието, отчаянието. Колко често можем да срещнем хора, които са обзети от възмущение, недоволство. Те са слаби да се отърсят от натрупаната отработена енергия от живота. Със сигурност, никой от тях не е бил такъв като млад, но те не знаейки как да се очистват от негативните енергии и без да са способни да се зареждат с нови сили, се оставят да бъдат водени от инерцията и от разбитата си нервна система.
Колкото човек е по-далеч от духовното, толкова е по-уязвим, по-податлив е той към лошото настроение, объркването, тревожността, обезсърчението.
Хубаво е да си дълголетник, но само ако здравето и нервите ти не са разбити. Иначе животът се превръща в ад. Ако постоянно си в някакво потиснато състояние, обзет от униние, отчаяние, безсилие, животът губи смисъл, защото си неспособен нито да се справяш с предизвикателствата му, нито пък имаш желание за живот..
Ето такова изцеждане на силите, не бива да допускаме, или ако вече сме го допуснали, е наложително да започнем възстановяване, без никакво забавяне.
Ако, примерно, вече се чувстваме изцедени откъм сили и желание за живот, ако нищо не ни радва и сякаш нищо не ни интересува, тогава не бива да се бавим, а следва да започнем да възвръщаме тялото и психиката си към нормалния им живот и функциониране.
Дългите разходки и пребиваването сред природа, на чист въздух са задължителни. Край морския бряг, или в гората, в планината, или дългото вървене пеш в полето е силно препоръчително. Ако вече страдате от депресия, разходките са истински еликсир. Да, може да не ви е комфортно да се разхождате сами или пък да не е удобно, ами затова са приятелите. Не се заблуждавайте, че някакви хапчета ще ви помогнат. Те могат да са от полза само, за да излезете от психологическата дупка, в която сте попаднали, но истинското лечение се състои да се върнете в Себе си. Дългите разходки са направо належащи, и то не просто само да се поразходите.
И запомнете, че трябва толкова дълго да вървите, че умът ви да забрави, да изключи тревожността, безпокойството и отчаянието. Вървите, вървите, вървите.. дълго дълго време – с часове.. Това е единият вариант.
Хубаво е да се знае, че не бедността, не мизерията и безпаричието и не безизходицата причиняват депресията.
Депресията се причинява от тревожния ум. Определено има хора, който да са много по-зле от вас материално, може да са в много по-голямо физическо нещастие и неволи, и ако не позволявате на ума ви да изчерпва силите ви, вие лесно ще можете да овладеете ситуацията, и даже да намерите печеливш ход и изход от трудното положение, в което сте попаднали.
Умът прави депресията, т.е. оставането ви без сили, без енергия, без надежда, тласка умът ви да мисли още, и още, и още тревожно, докато започне да прави грешка след грешка и така да се изгуби изцяло.
Когато си направите разходките сред Майката Природа, е ред на следващата стъпка, за да извадите психиката си от задънената улица.
Сядате за медитация, за да наблюдавате ума си, без да участвате в мислите. Това е една изпитана древна върховна техника, за излизане от капана на ума и за укрепване на психическите ви сили.
Първо, е необходимо, човек да се поуспокои, за да може да започне да прилага техниката.
Щом пристъпите към медитация, в ума ви ще започнат да се връщат тревожните ви мисли. Това не бива да ви притеснява, защото вие предварително ще знаете това. Мислите от ежедневието ще се появяват в ума си, но бидейки нащрек вие няма да ги обслужвате. Няма да се въвличате в една или друга ситуация изникваща в ума ви.. Няма да се повличате по спомените, нито да се връщате в разни приятни или неприятни случки от миналото.
Ще знаете: „Сега ще започнат да се появяват пак онези страшни, обезсърчаващи, заплашителни, объркващи мисли, но аз знам това, само ще ги гледам и няма да участвам в тях.“
Щом си изградите техниката на медитация да не се захващате за мислите, те ще идват на талази, ще ви връхлитат, ще се опитат да ви объркат, но вие няма да им се поддавате, а само ще ги наблюдавате!
Не правете грешката да искате да изхвърлите тревожните, притиснителните мисли от ума си – няма да успеете.
Не се увличайте да ги променяте или да ги моделирате – излишно е. Вътрешата ви Природа ще ви даде начина.
Не им отдавайте значение и не ги развивайте!
Само наблюдавайте мислите и като не вземате участие в тях, те ще утихнат от само себе си!!!
Така ще навлезете в пустото, безмълвно, добронамерено и умиротворено състояние на Истинската ви Природа. Ще Я познаете, ще се слеете с Нея и ще Я последвате. Тя ще ви доведе до доброто ви психично и физическо здраве и ще ви възвърне силите. Този, който следва Себе си, той следва ходовете на Изначалната Пустота, той не може да сгреши и не си създава карма!
Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да постигате поставените си цели!