Махаяна

Дребните ежедневни мисли и изкушения не бива да се подминават, без да се регистрират от наблюдението на ума. Някак си за големите капани човек е по-подготвен, по-мобилизиран и нащрек да може се справи, докато “дреболиите” почти никой не забелязва. 

В крайна сметка умът се формира от всичко, което преминава през него, а не само от важните според нас неща. Примерно, покрай нас минава някой по-невзрачен човек и веднага се появява мисъл, че ние сме значими, а той е някак за пренебрегваме, за презрение. Или виждаме, че човек се е увлякъл и е влязъл надълбоко в илюзията – пороците, слабостите или лошите навици са се вкоренили в характера му и веднага през ума ни минава мисъл да счетем за пълен, необратим боклук. Някой бил неук, без образование и простоват и отново същите мисли са готови да обсебят съзнанието ни. 

Въобще, добре е да се знае, че каквото обичайно мисли умът, такъв ще бъде той и за в бъдеще. Посветените в Дзен знаят, че всички сме неразривно свързани в едно неделимо Цяло. Какво като някой бил невзрачен и слаб, той също е част от мен самия? Какво като някой бил станал порочен и зъл, той също е неделимо продължение на духа?

И какво като е неук, простодушен, неграмотен или глуповат, това което виждаме е само в някакъв малък отрязък от време. Иначе неговата Същност – Духът му, е толкова мъдра, колкото и нашата собствена.

Погледът, възгледите, с които наблюдаваме света следва да са правилни и да не позволяват на ума да изкривява и да гледа като през криви огледала. Вездесъщата Пустота, която е Първоизточника на всичко живо и неживо, не прави разлика по отношение на равноценността на съществата. За Нея всички ние сме еднакво скъпоценни. 

В обичайния човешки ум може да се делим на умни и прости, свети и светотатствени, възвишени и изостанали, но в Извечната Пустота, ние всички сме с Божествена природа. Да, като същества може да се различаваме като ниво на развитие, като осъзнатост и да се разграничаваме на напреднали и изостанали, но в Изначалното, откъдето произлизаме и където неминуемо ще се завърнем, всички са важни, безценни!

За Истинската Същност на нещата всички са еднакво скъпоценни. 

Дори ако вземем някой паднал дух, примерно, сатана, дявол или някаква друга демонична същност, те също няма да бъдат изоставени или забравени завинаги във вечни времена. Това се нарича Божествено отношение – Божествено милосърдие.

Омразата няма божествена природа, защото тя произтича от ограничения материален свят. Ненавистта не е присъща на Безграничното, защото тя също е продукт на ограничеността. Отхвърлянето, жестокостта, осъждането не произтичат от Изначалното, те са в резултат на затварянето, на откъсването, на разделянето ни от Божествената ни Природа.

Милостта е божествена и тя със сигурност се отнася както за богоизбраните, така и за всички паднали същества, независимо колко са загубили Себе си. Божествената Любов е насочена към абсолютно всички – и към ангелите, и към дяволите, и към светите, и към демоничните същности, и към тези които вредят и към тези, които са готови и помагат.

Каква ще е тази духовност, ако се ценят едни, а други се омаловажават? Какъв ще е този божествен свят, ако едни същества за вечни времена стоят в рая, а някои заради времените си отклонения и пропадания, ще се пържат в ада за вечни времена. Още повече, че няма някой който да може да каже “Аз съм за рая, защото съм много свят”, нали?

Ето на тези неща, искам да обърна внимание днес – на обичайното ежедневно мислене и отношение към света, защото то формира ума и разсейването от тъмата на невежеството. 

Духовността предполага, че всеки и всичко са равноценни пред нас. Няма свети и няма тотално грешни. Има осъзнати същества и такива, които ще се осъзнаят. Божествената Природа на всички същества ще е тази, която ще работи за изкуплението, за осъзнаването, за очистването на всички. И никой няма да остане бездействащ, докато и последната паднала душа не се очисти и завърне в Първоприродата си. Може да е човек или дух, може да е напреднал в завръщането си или е пропаднал и обгърнат с мъглата на невежеството. Предстои на абсолютно всички да се завърнат в Истинския си Дом. Ето такава е е същността на Истинската Природа. Това е Махаяна.

За да не се лутаме в неведение и в самсара и за по-бързото ни излизане от нея е добре да се практикува медитация:

Когато медитираме, ние не се захващаме за мислите, които ще се появяват. Не се опитваме да ги спрем или да ги постиснем. Не моделираме мислите и не им отдаваме значение. Само внимаваме да не участваме в мислите и да не ни въвлекат в тях.

Също, не бива да се напрягаме прекалено, нито да се отпускаме до такава степен, че да се оставим да бъдем въвлечени в ума. Така постепенно, с времето, като не вземаме участие в ума, той ще се успокои и ще навлезе в естественото си, пусто, добронамерено и умиротворено състояние на Истинската ви Природа. Ще се слеете с Нея и ще Я последвате винаги и навсякъде. 

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Изначалната Пустота, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате определените си цели!