Духът и Законите за невмешателството

Светът се управлява на базата на нашите собствени или обединени възможности. Законът за саморазвитието и самореализацията е неумолим. 

Хората често избухват от възмущение и питат: “Щом има някаква Вездесъща Сила или Безграничен Разум, защо той не въведе ред директно на планетата Земя и защо не направи така, че ние да не замърсяваме природата? Защо войните и насилието не престанат завинаги – да не се измъчват хора, да се убиват бременни жени и деца, и въобще, ако Него го има, защо не се намесва и позволява такива жестокости, беззакония, извращения, безобразия по света??!! Защо не забрани със сила израждането на морала и как Той може да търпи подобни уродливости в целия свят – в това число и в храмовете и свещенослужителите? Ако Го имаше, той не би изтърпял всичко това, което се случва по земята от незапомнени времена??!!”

Ето една съвсем малка част от въпросите, объркващи хората, които иначе биха могли да намерят по-лесно Божествения Път.

Първо, ако трябва да си говорим без иносказателност, символика и притчи, този свят никой никога не го е създавал. Това е преминаването на материята от един цикъл в друг и трансформацията на живота в различните му форми и временни съществувания. 

Идивидуалността на различните части от Духа се проявяват и реализират в материалния свят според спецификата си. В Божествения си образ всичко е непокътнато и това е неотменим закон във времето, пространството и съществуването, но навлизайки в материалното и ограничено битие – в Живота, и според особеностите на различните духове – частите от единното Цяло, се отклоняват от характера на единното Цяло. Така те навлизат все повече и повече в заблудата и мъглата на невежеството, докато другите части от Цялото – духове, не ги коригират, изчистят и завърнат в Истинската им Същност присъща и принадлежаща на Цялото.

Второ, Единното Цяло е Безгранично по сила, способности, умения и не съществува вариант на каквато и да е възможност, която То да не може да създаде или да осъществи, или реализира. Но Духът винаги се води от законите за невмешателството – за саморазвитието, самоуправлението и самореализацията. 

Примерно, казано на популярен език, законите за инволюцията и еволюцията. Няма как Духът да пристъпи този закон, защото това е в основата на премъдростта, свободната воля и самоопределението. В смисъл, ако развитието ти или уменията ти са на едно ниво, Духът няма да ти даде директно някакви свръх способности или свръх умения, с които да разреши някаква задача или събитие. Всичко, което се случва, е на базата на нашите си собствени или обединени умения като ум, способности, ниво на развитие, на еволюция, постъпки, действия и кармичност.

Трето, законът за саморазвитието и самоусъвършенстването е такъв, че ние сами организираме живота си – с миналото, в настоящето и съответно в бъдещето. Това, което ни се случвало в миналото е било продукт на спецификата на духовете ни и като материални същества. Подвеждането ни по сетивните удоволствия – желанията, привързаността, отвращенията. Заради тях сме се отклонили от Същинската си Природа. 

Да, тя е специфична, но не би могла да се отклони, ако е в Духовния си облик, а това може да стане само след навлизане в ограниченото съществуване на материалното битие. Случките в миналото, са начертали проекцията в последващото настояще – сегашният ни живот, който пък предпоставя живота ни за в бъдеще.

Не може да искаме от Вездесъщия Разум да отговаря за това, което ние сами сме си избрали и организирали живота си някога. Наша задача е да се коригираме и да се завърнем в Дома на Истинската ни Природа.

И когато се възмущаваме от събитията, които ни се случват или на които сме станали свидетели, ние приличаме на някой емоционален зрител, който е видял само една част от една серия от иначе вечния сериал на живота, и се екзалтираме, бунтуваме, съдим и негодуваме от това, че така се е получило. Щом не сме изгледали целия филм или поне няколко поредици от сериала, ние не можем логически да определим кой е прав и кой е крив и какви са причините за едни такива събития, които взривяват емоционалността ни.

Лесно е да се изказваш, но трудно е да намериш всички частици от Истината, да ги сглобиш и да видиш цялата, абсолютната Истина. 

Да, ако сте в състояние да имате това безгранично знание, тогава съдете, определяйте, заклеймявайте, но със сигурност знайте, че тогава няма да имате повод и желание за това.

Животът е саморазвитие, самоопределяне, самоосъществяване и самореализация и затова, не обвинявайте никой друг и нищо друго, затова защото вие сте си го предначертали точно по този начин. Това важи за абсолютно всички участници в живота. 

Събитията, които някога са се случили, които се случват сега и които предстои да се случат, са проектирани от самите нас според собствените ни действия, поведение, начин на мислене и желания. И Вездесъщото Цяло не се е намесвало заради свободния избор, които винаги сме имали. Да го обвиняваш е все едно да набеждаваш и незаслужено да злословиш.

Вездесъщият Разум няма да остави дори една своя частица или отделен дух, който да не се завърне в Него – в собствения му Дом, но това той прави по един непринуден, ненасилствен, без вмешателства начин – чрез показване на грешките и свободния избор, който всеки безпрекословно има. Вездесъщата Пустота не се намесва и не заставя никой, нито заповядва. Причината за всички страдания и мъчителните събития е отклоняването ни от Цялото и тръгването ни след приятните сетивни усещания – след гордостта и желанията за изпитване на удоволствия и съответно страхът, идващ от невъзможността за тях.

Светът никога никой не го е създавал, той е едно е непрестанно движение, подобно на вдишването и издишването. Един цикъл се заменя с друг, едно състояние с друго, докато накрая всички се завърнем в Едното. След завръщането ни в Едното предстои следващият цикъл на отдалечаване и пак на завръщане, но всичко това е според собствените ни желания, виждания и специфика на отделните духове – или както е казано в митологията – на полубоговете.

Това е устройството – историята, настоящето и бъдещето на света, казано в две страници. Затова никого не обвинявайте и не очаквайте, че някой ви е длъжен за нещо, а следвайте своята Вечна непроменена Природа и така със сигурност ще сте вън от страданията и мъките на материалния живот, а и няма да проектирате за в бъдеще нелепи събития.

Това, върху което си струва да се съсредоточим, е завръщането ни в Истинската ни Вечна Същност. Това ще прекрати страданията ни, независимо колко дълго сме се отклонили и отдалечили от Нея. Така животът ни наистина ще се осмисли и ще придобие важност, защото след като сме освободили себе си, ще можем да помогнете и на другите и те да се реализират във Вечната си Природа.

Най-бързо и безболезнено човек може да се завърне в Себе си, като практикува медитацията на наблюдение и невъвличане в ума:

Когато медитирате, наблюдавайте ума си, но не бива да се захващате с мислите, които ще се появяват. Не бъдете напрегнати, но и не се отпускайте прекалено, за да не се окажете завладени и отвлечени от мислите. Не гонете мислите и не се опитвайте да ги променяте или потискате. Просто внимавайте как умът ви работи – как една мисъл се появява, как стои и как отминава. Нищо повече от това. Важното е да не се поддавате на мислите и да не им отдавате значение. Така ще навлезете в естественото пусто добронамерено и умиротворено състояние на Истинската си Природа. Ще се слеете с Нея и ще Я последвате винаги и навсякъде. 

Този, който следва Себе си, той е в Единство с Изначалната Пустота, той не може да сгреши и не си създава карма!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийните техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да можете да постигате определените си цели!