Свръхсетива и Интуиция

Техниките за прилагане на Вътрешна и психична енергия приличат на приятелите. Не можеш да ги търсиш само, когато си в труден период или когато ненадейно се е появила някаква нужда. 

Ако искаш да имаш очите, ушите, обонянието или друг усет, които са отвъд обичайните, се налага да ги тренираш и поддържаш, защото в противен случай те закърняват. 

Говоря за свръхсетивата и интуицията. Вътрешната ни енергия тече винаги в нас, но съвсем друг е въпросът, дали ние можем да я уловим и да я прилагаме.

Уменията в живота са от съществено значение. Ето например, ние ходим на училище, за да придобием знания и умения. Сещате ли се, колко взема това от живота ни – не по-малко от 12 – 20 години, че и цял живот. Иначе мисленето ни ще остане на едно примитивно ниво и възможностите ни също. 

Подобни са нещата и в прилагането на психичната и вътрешна енергия. Е, вярно е, че има някои по-надарени в това отношение хора, но ако и те се изоставят и техните усещания и възможности също ще се притъпят.

Упражненията са от изключителна важност. Случва се някой да каже: “Аз опитах тази техника и тя се получи много добре, но не ми се отдава всеки път по един и същи начин…”

Еми как ще ти се отдава, как? Даже, ако някой се учи да шофира кола, той ще се справя до определена степен, но ако не повишава уменията си или ако изостави наученото дълго време, после няма да му се получават добре нещата с шофирането, нали?! А какво остава, когато само сте опитали една техника и след това сте я изоставили.

Уменията с Вътрешната или психичната енергия изискват тренировки. В зависимост кои точно умения желаете да практикувате, са и съответните упражнения. Един желае да усъвършенства възможностите на Третото си око, за да вижда във времето и пространството. Друг се е насочил да може да чува чрез свръхсетивата си – пак е Третото око, но е друга негова функция. Трети иска в “тънко тяло” да се премества в пространството и времето и да може да присъства на определени събития или да черпи информация от ефира. Всичко това са свръхсетивни умения, но те са много различни като способности. 

Ако можеш едно нещо, не означава, че можеш другото. Още повече, че всеки от нас е устроен, за да може едно нещо по-добре, а в другите да изостава. Това е нормално, нещата не са така прости, да си ги помислиш и готово. 

Ето, един спортист умее да бяга бързо, друг също бяга, но не е толкова бърз, а е издръжлив. Спортистите могат да играят, да се борят или боксират – има десетки, хиляди видове игри и спортове и не означава, че ако си добър в един силов спорт, че ще можеш да си гъвкав и успешен в друг. 

Така стоят нещата и с уменията да прилагаме психичната си и вътрешна енергия – на един му се отдава едно, на друг друго и т.н. Но така или иначе има неща, които всеки в една или друга степен би следвало да може да прилага и едно от тях е да можеш да поддържаш и да възстановяваш здравето си… 

Може да ти се отдава да местиш предмети без да ги докосваш или да въвеждаш в хипноза, да блокираш мисленето на някой или да знаеш точно мислите му, но ако не можеш да възстановяваш здравето си, тези твои умения няма да са кой знае каква ценност.

Ще говорим подробно за тренирането и уменията, но всичко това следва да има една стабилна основа. Ако нямате тази стабилна база, пак ще казваме, че един път се получава, но това далеч не е сигурно и не е винаги.

Първото нещо, което човек следва да може това е да успокоява ума си. Защо за уменията ни е нужно това ли? Еми, я сега си представете, че искате да усетите или да видите някаква информация чрез Третото си Око. Ако умът ви не е спокоен и ако желанията са толкова силни във вас, че ви владеят, тогава ще се получава така, че вие ще започнете да улавяте някаква информация и умът ще се намесва в нея. Към реалната информация, той ще добавя това, което желаете… Или пък ще ви възпира с това, което ви е неприятно или от което неистово ви е страх. Така ще се получи, че вие ще видите желаното или няма да желаете да видите реалното поради страх или неприязън.

Патриархът на Чан – Яндзи Сънцан в неговото стихотворение “Вярата в ума (в Духа)”, казва: “Спри да говориш, спри да мислиш и няма да има нещо, което да не можеш да узнаеш. Завърни се в корена и ще намериш Значението.”

Така е, едно дете не може да се научи да прави каквото и да е друго в живота, преди да се е научило да ходи. И ние така, нека първо да се научим да успокояваме ума си, и после да преминем към другите тренировки. Иначе ще приличаме на онзи библейски колос, който бил с глинени крака. Може да сме много вещи и да имаме умения да виждаме, да чуваме или да влияем на хора, събития или да работим с енергията, но всичко това ще е несигурно, без никаква устойчивост и повторяемост.

Едно време хората са вярвали, че земята е центъра на света и също, че тя се подържа от слонове, или че титани поддържат земята на раменете си. Сега хората си мислят, че видимата материя стои в основата на стабилността, че само тя е реална и истинска. Е, ще дойде време, когато ще разберат, че не материята, а Духа управлява Безкрая, но дотогава има време. Много задръстени хора има, които признават само това, което могат да пипнат с ръцете си и да видят с очител си, но това си остава за тяхна сметка.

Уменията, с които ни е дарила Майката Природа, са уникални. Ние можем да виждаме не само това, което е пред очите ни, можем да чуваме не само това, което е в непосредствена близост, и можем да присъстваме не само там, където е тялото ни, но за да бъде разбрано това се изисква Духовност! 

Да, изисква се единство с Изначалната ни Същност. Имаме ли го, няма да остане нито една скрита причина, която да рефлектира върху здравето ни, върху съдбата ни или бъдещето ни. Това е наука, която тепърва предстои да се развива.

Дълго стана писането тази сутрин, но за да обясним тези неща, не става с едно изречение, но пък и не може да е твърде дълго, защото това все пак е ФБ.

За да може човек да пристъпи към сливането и единството със Себе си, е препоръчително да практикува медитацията за наблюдение и не въвличане в ума. Когато медитираме, ние само наблюдаваме ума – как мислите се появяват, как стоят и как отминават. Не се опитваме да потиснем ума да не мисли, не правим опити да го накараме да мисли. Не искаме да изхвърлим неприятните и лошите мисли, и не желаем да настаним в ума си само позитивни мисли – не! Просто не отдаваме значение на мислите, не ги развиваме и не ги обслужваме по никакъв начин. Внимаваме да не се напрягаме, но в същото време гледаме да не се отпуснем прекалено, за да не се подведем и въвлечем в мислите. 

Стоейки така, без да участваме в мислите, умът ни постепенно във времето ще се успокоява. Ще навлезе в естественото, пусто, добронамерено и умиротворено състояние на Истинската си Природа. Ще се слеем с Нея и ще Я последваме винаги и навсякъде.

Този, който следва Изначалната си Природа, той върви в Пътя на Безграничното, той не може да сгреши и не си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте в добро здраве и да можете да постигате поставените си цели!